Цифрите на есента: Дали ЦСКА-София, или пак статуквото?! Броят на чужденците расте като стремително спускаща се лавина

0
- -

Преди година футболна България се вълнуваше от въпроса ще прескочи ли Мартин Камбуров голмайстора за всички времена Петър Жеков. Получихме утвърдителен отговор. След първия дял на сегашното първенство ЦСКА-София прескочи несменяемия шампион Лудогорец и въпросът е „дали Илич, или пак статуквото“. Ще разберем през пролетта ще има ли трус по върховете на футбола ни, а сега „Тема Спорт“ припомня забележителните цифри на есента.

0, като броя на играчите от Първа лига на световното

Колко сме далеч от останалия свят показва и липсата на футболисти от българското първенство на световното първенство в Катар. Двама имаха илюзорния шанс да попаднат в разширените състави на своите страни и те очаквано бяха от Лудогорец. Бърнард Текпетей се надяваше със силните си изяви в Европа и у нас да хване окото на селекционера на Гана Ото Адо, но не попадна дори в първоначалния му списък от 55 имена, въпреки че бе част от избраниците за купата на Африка през 2017 г. Впоследствие изтляха и крехките надежди на Якуб Пьотровски да попадне в „дружина полска“. Да отиде на световно не успя и някогашната голова машина на ЦСКА-София от Еквадор Жорди Кайседо, но той напусна „Армията“ месеци по-рано.

1, като точковата разлика между ЦСКА-София и Лудогорец

Съспенс до последно – кой ще е носителят на неофициалната титла „зимен първенец“. Нулевото равенство в Разград в епилога на първенството през календарната година, гарантира сладки розови сънища в паузата за червените, но авансът на ЦСКА-София от точица на върха във временното класиране не гарантира нищо. Да си спомним есента на 2014 г., когато воденият тогава от Стойчо Младенов тим зимува на 3 пункта пред лудогорци, но през пролетта се срина чак до петото място, като в 10 поредни мача дори не отбеляза гол.

2, като червените картони на Джеймс Ето‘о

Футболист, заради когото двама от треньорите на Ботев Пд буквално се сбиха и бяха натирени от клуба, бе единственият, получил два червени картона през есента. Джеймс Ето’о бе изгонен срещу Локо Сф с намеса на системата ВАР, а после бе отстранен срещу Славия заради два жълти картона. Други 37 играчи пък видяха по веднъж червения цвят на картона.

3, като отменените с ВАР голове на Мохамед Брахими

Французинът с алжирски корени Мохамед Брахими се очертава като най-големия карък в лигата. Той вкара 3 гола за пловдивския Ботев, които обаче бяха анулирани със съвременната технология ВАР. Тъжната му одисея започна в 4-ия кръг в квартал „Надежда“ срещу Локо Сф в „Надежда“ при резултат 0:0 в 40-ата минута, когато попадението му бе отменено заради засада, а впоследствие домакините победиха с 2:0. В осмия кръг пък срещу Септември у дома първоначалното решение за попадение на Брахими в 7-ата минута, също при резултат 0:0, бе преразгледано със системата и непризнато отново заради засада. На мача в Разград Лудогорец – Ботев Пд (1:0) пък скандално му отмениха с ВАР един от най-бързите голове в историята на българския елит, дошъл още в 11-ата секунда. Ако попитате все пак колко признати гола има Брахими, отговорът е „нула“.

5, като поредните равенства на Левски

В един момент от първенството през октомври и ноември Левски затъна в непрестанна подялба на точките със своите съперници. Всичко започна с нулево равенство срещу Септември в 14-ия кръг и продължи с 1:1 с Локо Пд, 0:0 с ЦСКА 1948 и пак 0:0 с Черно море, докато се стигне до 2:2 със Спартак във Варна. С това бе изравнен клубен рекорд по последователни ремита от периода септември-ноември 1996 г., когато тимът от „Герена“ направи серия от „хиксове“ с Монтана (1:1), Нефтохимик (1:1), Марица (0:0), Славия (2:2) и ЦСКА (1:1). Сега сините завършиха сезона с ново равенство – 0:0 в Разград, макар да го започнаха с 11 поредни срещи, в които или печелеха, или губеха, но никога не стигаха до едната точка.

6, като асистенциите на Тибо Вион

Поливалентният французин Тибо Вион влезе в обувките на своя бивш съотборник в Борисовата градина Греъм Кери (10 голови паса през миналия сезон) и дори го задмина, като се оказа най-добрият подавач през първия дял не само за ЦСКА-София, но и в лигата. Подаде от ъгловото флагче още за първия гол на армейците през сезона – на Маурисио Гарсес срещу Арда (3:0), в 4-ия кръг асистира от игра за Дюкенс Назон срещу Берое (5:1), после пак от корнер сложи топката на главата на Мено Кох при 2:0 над Славия отново на „Армията“. По същия изпитан начин достави топката и за Амос Юга в Разград, сетне разнообрази с пас от игрова ситуация за гола на Марселино Кареасо във Враца (4:0) и накрая оформи актива си с центриране от корнер за Джонатан Линдсет в Кърджали при победата с 3:1 над Арда, като това пак бе откриващ гол в срещата. Така Вион изпревари изкусен майстор на паса като Кирил Десподов (Лудогорец), който заедно със съотборника му Рик Джонатан и Марио Топузов (ЦСКА 1948) стигнаха до кота 5.

9, като жълтите картони на Чавдар Ивайлов

Да изиграеш 13 срещи през сезона и да не получиш жълт картон само в 4 от тях си е сериозно антипостижение. Направи го халфът на врачанския Ботев Чавдар Ивайлов. По петите му го следва Андриан Краев от Левски с 8 жълти картона, но в 16 мача.

9, като треньорите, запазили поста си

7 от 16-те елитни отбора смениха старши треньорите, с които започнаха сезона. Крак повлече Азрудин Валентич, който напусна поста си в Ботев Пд още след третия кръг. Два кръга по-късно варненският Спартак се раздели със специалиста, който го вкара в Първа лига – Васил Петров. После Росен Кирилов хвърли кърпата в Ботев Вр, Петър Хубчев неочаквано напусна Берое, а Фулвио Пеа оваканти мястото си в Хебър. Славко Матич си взе сбогом със Септември, а неблагополучията на Пирин Бл доведоха до раздялата с Красимир Петров. На този фон сред оцелелите, като истински славен ветеран, се откроява Илиан Илиев, запазил поста си в Черно море от 28 декември 2017 г. насам, който скоро ще закръгли на 5 години престоя си на „Тича”. С 393 мача като наставник в елита Илиев бавно, но славно се изкачва към върховете на вечния треньорски Топ 10 и е вече само на 4 срещи от четвъртия в подреждането Георги Берков. След това пред него ще остават само Крум Милев (411), Георги Василев (470) и рекордьорът Димитър Димитров-Херо (474), който обаче през пролетта се завръща с гръм и трясък в елита начело на Спартак Вн, след като досега бе нещо като треньор в сянка в морската ни столица.

11, като сухите мрежи на Пламен Андреев

Тийнейджър, който още няма навършени 18 лета, получи доверието на Мъри Стоилов дори да е капитан на сините и се отплати, като заключи вратата на Левски цели 11 пъти в 16 срещи. Не пусна гол нито в дербито с ЦСКА-София, нито в „устата на лъва“ в Разград, както и срещу третия в подреждането ЦСКА 1948 или на традиционно негостоприемния варненски стадион „Тича“. И изпревари стража на ЦСКА-София Густаво Бусато, останал с 10 сухи мрежи. Пламен ли е новият Митко Иванков на „Герена“?

14, като головете на Ивайло Чочев

Има нещо странно в родния футбол – стрелец №1 на есента не е централен нападател, нито обичайният чужденец, още по-малко пък български национал. Ивайло Чочев по дефиниция е дефанзивен халф, но не спря да вкарва за ЦСКА 1948 – цели 14 пъти. С това се превърна в човека половин отбор, защото останалите в състава на столичния тим вкараха сумарно колкото него. Което пък не впечатли особено националния селекционер Младен Кръстаич и той нито веднъж не го повика в А отбора.

14, като аванса на ЦСКА-София пред Левски

Футболът ни е изтъкан от парадокси. Уж едните фенове бойкотират своите любимци и сектор Г е празен и тих, а другите пълнят „Георги Аспарухов“ и го огласят с непрестанни песни, а разликата между ЦСКА-София и Левски във временното класиране се изрази в 14 точки аванс на червените пред конкурента, въпреки победата на сините в дербито с 2:0. Точно толкова голяма бе точковата пропаст между армейците и сините и след есен 2021 г.

14, като автоголовете

Да си вкараш решителен автогол в последните секунди на даденото от съдията продължение при това по необичаен начин – с гърди, е твърде куриозен начин да започнеш един сезон. Направи го Сами Ел Анаби от Спартак Вн срещу Славия в първия кръг за крайното 0:1. Автогол си вкара дори лидерът при стрелците Ивайло Чочев отново срещу Славия, но преди това бе отбелязал и за своя тим ЦСКА 1948. Славист – Ертан Томбак, пък имаше нещастието да порази собствената си врата в дербито със столичното Локо, но малко след това поправи щетите с асистенция за изравнителен гол на Кристиан Добрев.

15, като годините на най-младия

Старши треньорът на Септември Светослав Петров пусна в игра срещу Лудогорец родения на 5 юни 2007 г. Михаил Полендаков, който стана най-младият футболист, записал участие в Първа лига през настоящия сезон – на 15 години, 4 месеца и 25 дни. Така в Топ 6 на най-младите в елита играчите на столичния клуб станаха четирима, останалите са Александър Петров, Борислав Маринов и Захари Атанасов.

18, като секундите на най-ранния гол

Точно 18 секунди бяха необходими на нападателя на Лудогорец Матиас Тисера, за да открие резултата в домакинския двубой с Арда в 11-ия кръг. Автогол на неговия съотборник Георги Терзиев обаче доведе до крайното 1:1, а впоследствие с по точка от Разград си тръгнаха също ЦСКА 1948 (1:1) и Левски (0:0) в епилога на първия дял. С попадение още „от съблекалнята“, освен аржентинеца, се отличи и Бърнард Текпетей при 5:0 над Спартак Вн, когато обаче топката премина голлинията в 39-ата секунда. Между двамата лудогорци се вклини Бабакар Дион, отбелязал за Локо Пд срещу Хебър в 33-ата секунда. Рекордът на Първа лига за най-ранно попадение през новия век, откогато има достоверни статистически данни, обаче остана ненадминат и принадлежи на нападателя на варненските моряци Мирослав Манолов, който бе точен в 8-ата секунда на двубоя Монтана – Черно море (1:3), игран на 22 март 2012 г.

33, като броя на дузпите

33 бяха дузпите, отсъдени и оцелели след проверката с ВАР, или несвирени първоначално, но „препоръчани“ впоследствие с помощта на технологията. От тях 26 бяха превърнати в голове. Два наказателни удара парира вратарят на Септември Георги Шейтанов. Нито една дузпа не бе свирена в полза на Арда, Славия и Локо Пд, а съдиите не посочиха бялата точка в нито един мач на Локо Сф, Черно море и Левски.

46, като годините на Георги Петков

„Само Гошо вековен!“ е любим рефрен на агитката на белите във възхвала на най-възрастния действащ футболист в Първа лига – 46-годишният страж Георги Петков. Този път не го видяхме нито за минута на терена, като 9 пъти остана неизползвана резерва на Светослав Вуцов, но изявите му край тъчлинията отново бяха запомнящи се. И сътвори куриоз – получи първия (и единствен досега) червен картон за тима от „Овча купел“ в последния двубой на белите – срещу Лудогорец, докато бе на пейката. По стъпките му уверено върви резервата в Локо Сф Дамян Дамянов, който на два пъти бе предупреден официално от реферите, макар да не записа и мач за червено-черните.

158, като броя на чужденците

Като стремително спускаща се лавина нараства броят на чужденците в елитните отбори – 158 записаха мачове през есента, за сравнение през първия дял на миналия шампионат те бяха 118. Един от тях – украинецът Евгений Сердюк игра за два тима – първо за Черно море, после за ЦСКА 1948. Очаквано най-много легионери отново използва проектът „Лудогорец” – цели 21, следва Ботев Пд с 18 и претендентът за трона ЦСКА-София със 17. Единствената крепост без футболисти с чужди паспорти също падна и се предаде пред нашествието на другоземците – ЦСКА 1948 дълго и упорито разчиташе само на българи, но сега включи осмина чужденци в състава си. Някои легионери бяха разкрити като откровени ментета още след един мач за своите отбори – такъв бе случаят с Анте Блажевич в Левски на старта срещу ЦСКА 1948. Други пък пазят патроните си за важните мачове – като бразилския нападател на Локо Сф Карлос Франса, който вкара само 2 гола през есента, но какви – при 1:1 срещу първия ЦСКА-София и за 1:0 над шампиона Лудогорец

1620, като възможния максимален сбор игрови минути

Великолепна седморка не изпусна нито една игрова минута в 18-те есенни кръга. Сред тях петима са вратари – Даниел Наумов (ЦСКА 1948), Александър Любенов (Локо Сф), Димитър Шейтанов (Септември), Красимир Костов (Ботев Вр) и Светослав Вуцов (Славия). Има и двама полеви играчи – единственият чужденец в „четата на железните“ – Петар Босанчич (Черно море) и Емил Виячки (Славия), а само минута не достигна на панамеца Хосе Кордоба (Левски) да се присъедини към отбраната компания.

1972, като зрителите средно на мач

Средно по 1972 зрители имаше на мачовете на елитните ни клубове, въпреки отпадането на всякакви ковид ограничения. И тук се очерта пропаст – столичните Левски (най-вече) и ЦСКА-София, пловдивските Ботев и Локомотив, както и варненските Черно море и Спартак сякаш играят в друга лига и са над средната посещаемост. В подреждането по зрителски интерес шампионът Лудогорец е чак 13-и, като „Хювефарма арена“ пустее на мачовете от домашната сцена и се понапълва единствено за двубоите в Европа. Едва 800 души видяха на живо интригуващия сблъсък за финал на есента Лудогорец – Левски. Очаквано най-много публика събра дербито Левски – ЦСКА-София в 11-ия кръг, когато на трибуните на националния стадион се стекоха 20 000 души.

Любомир Серафимов/ „Тема спорт“