-
-
През лятото Пирин смени курса. След като през сезон 2021/22 отборът, който имаше сериозен бюджет, но не впечатли и бе в долната половина на таблицата, средствата бяха намалени. И все пак имаше ентусиазъм, че новата кампания ще е по-добра. Те обаче бързо се изпариха и в един момент изглеждаше, че орлетата са на автопилот. Заредените с очаквания ветерани Светослав Дяков и Станислав Манолев прекратиха кариерите си и получиха високи постове. Първият бе назначен за технически директор, а вторият направо седна на президентския стол. Оказа се обаче, че и тук важи сентенцията, че едно е с фланелка на терена, а съвсем друго с риза в офиса…
Едва заели новите си постове, на двамата им се наложи да решават сложен казус, а от резултатите излиза, че не са се справили. Още в началото на подготовката се стигна до раздяла с треньора Радослав Митревски. Така в най-важния период тимът се движеше без машинист, а заниманията се водеха от … Дяков и тогавашния спортен директор Петър Михтарски. Последният не прие предложения му треньорски пост и напусна клуба… Едва в седмицата на старта на сезона Пирин бе поверен на неопитния като старши Красимир Петров, въпреки че в Благоевград им трябваше човек, който да пипа с твърда ръка.
В началото орлетата играеха нелош футбол, но по една или друга причина, включително брутално рязане от съдиите, изпуснаха куп точки, след като са повели в резултата. Това повлия на състава, който постепенно и трайно влезе в дупка. Защитата бе прекалено пропусклива, а нападението в един момент тотално изключи, като в 4 поредни мача не бе отбелязан гол. Феновете емнаха треньорския щаб, а както се казва, „насила хубост не става“.
Но в Пирин нямаше и материал – школата не бълва играчи като преди години, затова в състава бе пълно със стари пушки от академията, които вече рядко гърмят. Отделно от това от централната ос на миналогодишния отбор бяха махнати два важни елемента – Дяков, който държеше центъра, и Манолев, който действаше пред него и измисляше атаките. И така от две важни фигури на терена, се появиха такива в офиса, но там те нямаха тежест… А зад двамата имахме „счупени елементи“ – бившите капитани на националния отбор Николай Бодуров и Петър Занев, които често бяха в лазарета, а добрите им дни на терена отдавна бяха в историята.
Съблекалнята, пълна с тартори, също бе изпусната и след поражението с 1:3 от Ботев Пловдив стана ясно, че идва време разделно. Тогава трябваше да го отнесат част от играчите, но багажа от съблекалнята си събра треньорът. Светослав Дяков временно застана на поста, но след домакинския срам срещу Септември Сф (1:4) той освободи всички позиции… Назначен бе Христо Янев, при който се видя някакъв подем, но ще бъде ли достатъчен той?
Мъката бе и извън терена. Стигна се до там да бъдат отменени празненствата по повод вековния юбилей. Да, той бе намръщен, но задължително трябваше да бъде отбелязан. Добре, че феновете се взеха в ръце и сами организираха тържество. Но запалянковците няма как да извадят Пирин от кадровата и игрова криза.
След края на кампанията дойде закъснялото рязане до кокал. Освободени бяха Николай Бодуров, Станислав Костов, Китан Василев, Юлиян Попев и Емил Янчев. Радослав Цонев напусна и отиде в Арда, което отваря дупка в центъра на терена. Петър Занев пък окачи бутонките на пирона и бе назначен на поста главен мениджър.
Дано през новата година вече всичко е различно и в положителна насока, Манолев е посъбрал опит, а Занев действа решително. Иначе за Пирин през пролетта няма да има измъкване. При пропадане, каквото се задава на хоризонта, е по-добре сядане на масата и чертаене на дългосрочен план. Иначе всичко останало е пари, хвърлени на вятъра.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
