Халфът на Арда Илия Юруков трупа все повече мачове като титуляр в родния елит, откакто подсили тима от Кърджали. Той се утвърди като важна фигура в състава на Александър Тунчев, а ще запомни отиващата си година и с това, че стана за пръв път баща. Пред „Мач Телеграф“ преминалият през школите на Лудогорец и Левски футболист прави равносметка за есенния сезон и споделя очакванията си предстоящите на пролет двубои.
– Доволен ли си от представянето на Арда и твоето през този полусезон?
– Винаги може по-добре, но не мога да не бъда и доволен от това, което показах. Със сигурност знам, че мога и повече и се старая да го показвам. В състава има сериозна конкуренция и трябва да се старая във всяка тренировка, за да се усъвършенствам.
– Кой мач би определил като най-силен за Арда през есента?
– Мисля, че в доста от мачовете показахме по-добра игра от съперника и не мога да отлича точно един определен. Със сигурност обаче можехме да вземем и повече точки.
– А кой като най-слаб?
– Не мога да определя най-слабия ни мач, но със сигурност в мачовете, от които не си тръгваме с трите точки, не сме доволни от себе си.
– Какви са ти очакванията за пролетта?
– Очаквам да направим първо една добра подготовка, да изиграем добри контролни мачове и да бъдем готови за пролетта. След това ще се опитаме да вземем, колкото се може повече победи.
– Как ще коментираш конкуренцията в първенството?
– Мисля, че в нашето първенство, както можеш да победиш всеки, така може и да загубиш от всеки. Не излезеш ли пределно концентриран и с хъс за победа, можеш да загубиш във всеки един момент. Така пък и ние може да победим и най-големите фаворити.
– Беше част от Лудогорец като юноша, после игра в Левски, а сега си в Арда. Това ли е нормалното развитие за млад футболист в България?
– Аз мога да говоря за себе си и съм доволен, че съм част от Арда, защото тук се дава шанс най-много на млади български футболисти.
– Каква е целта пред Арда в първенството?
– Нямаме точно определена цел, гоним победата във всеки един мач и всеки един от нас да показва максимума, защото със сигурност можем много.
– Продължихте напред за Купата. Може ли да стигнете до финал, както преди няколко години и да го вземете?
– Разбира се, че можем. Както казах ако играем така, както можем и слушаме треньорските указания, можем да победим всеки.
– Лесно ли се работи с Тунчев?
– Млад треньор, който може да ни научи на много.
– По-различни ли са неговите методи?
– Нормално е всеки един треньор да има своите виждания и методи, ние като футболисти се стараем да спазваме всичко, което той иска.
– Давал ли ти е някой ценен съвет?
– Да, всеки един от отбора получава съвети и се опитваме по най-бързия начин да ги прилагаме.
– Какъв е животът в Кърджали? Бързо ли се адаптира?
– Животът в Кърджали е спокоен, по-малък град, но за мен е приятен и да, бързо се адаптирах.
– Вече си баща на момче. Колко се промени животът ти с това?
– Промени се определено към по-добро. Със сигурност в началото се искат повече грижи, но пък щастието е безкрайно.
– Бързо ли се научи да сменяш памперси?
– Да, бързо се научих.
– Това бе първата ти Коледа, след като стана родител. Тя ли ще ти остана в съзнанието завинаги?
– Да, със сигурност най-хубавата Коледа за мен и тази, която винаги ще помня.
– Защо си тръгна от Левски? Колко беше тежка ситуацията в съблекалнята на „Герена“, ти хвана най-голямата финансова криза в историята на клуба? Съжаляваш ли, че си тръгна и би ли се върнал някога отново?
– Кризата не е от значение за мен, защото аз съм млад, тогава бях още по-млад и не най-важното за мен са парите. Ситуацията не беше толкова тежка в съблекалнята, колкото може би неприятна от гледна точка на това, че нямахме най-добрите резултати тогава, това се отразява. Разбира се, че някога бих се върнал отново.
– Каква година изпращаш?
– В професионален план година, в която натрупах доста мачове и опит, доволен съм от себе си, но със сигурност мога много повече. В личен план може би най-хубавата година.
– Какво си пожелаваш за 2023-а?
– Пожелавам си на първо място здраве и щастие на мен, семейството и съотборниците ми и много успехи.