-
-
ЦСКА-София зимува на върха в класирането и ще играе и през пролетта в турнира за Купата на България. С две думи – армейците продължават да мечтаят за дубъл, какъвто „Армията“ не помни вече 26 години. През онази далечна вече 1997 година силният човек в автентичното ЦСКА бе Емил Данчев, който впоследствие се превърна в един от топагентите на България и бе мениджърът, съдействал за трансферите на Димитър Бербатов. Той бе любезен да отговори на въпроси, свързани с трансферния прозорец у нас и състоянието на ЦСКА-София, както и да сподели очакванията си за пролетния дял на шампионата.
Ето какво каза пред „Тема Спорт“ Емил Данчев:
Г-н Данчев, в разгара на трансферния прозорец сме, а сякаш водещите клубове действат доста по-разумно в сравнение с предишни години. Каква е вашата оценка?
– Аз бих нарекъл политиката на клубовете пасивна, но за това си има причини и логични обяснения. От една страна, може би трудно се намират футболисти с нужните качества, които да отговарят на предлаганите финансови параметри. От друга – светът е във финансова криза, която у нас се превръща в перманентна. И макар привлечените играчи да не са много като бройка, то се надявам да се компенсира с качество и да помогнат за вдигане на нивото.
Около новото попълнение на ЦСКА Тобиас Хайнц се вдигна много шум и очакванията са големи. Какво е вашето мнение?
– Аз доскоро представлявах един български футболист в Норвегия – Калоян Костадинов от Стабек, с когото прекратихме договора преди 6 месеца, но продължаваме да поддържаме добри отношения. От него, а и от други мои източници и контакти, получих информация, че ЦСКА са успели да привлекат много качествен играч. Сега са важни две неща. От една страна, той трябва да се аклиматизира бързо и да се приспособи към нашия “балкански синдром”, а от друга, спортно-техническото ръководство да успее по най-добрия начин да извлече неговите силни страни и да ги постави в услуга на отбора.
На “Армията” се радват на норвежец с добра визитка, а в същото време в Лудогорец се целят в играчи от испанската Примера, купуват крайни защитници за 1.8 милиона долара, и то за 50% от правата им от първото ниво на Аржентина. Не се ли крие точно тук разковничето за определяне на шампиона?
– Не, не. Макар че Лудогорец привлича добри играчи, то една птичка пролет не прави. Важни са отборът и колективът, така че сами по себе си скъпите футболисти и големите трансфери не означават нищо.
Смятате ли, че ЦСКА има сили да запази първото място и на кои позиции армейците трябва да добавят класа?
– Да, определено тази година ЦСКА има реален шанс да спечели титлата. Според мен при добра подготовка и максимално себераздаване, влагане и вяра, то червените могат да бъдат първи и с наличния потенциал, без да правят повече трансфери.
И все пак, ако ЦСКА успее да го стори – с оглед ситуацията в българския футбол и огромния бюджет, с който разполагат в Разград, то можем ли да сравним това с подвига на Лестър, който преди няколко години триумфира в Англия, изпреварвайки доста по-богати и клубове?
– Не. В никакъв случай. Лестър беше отбор без шампионски манталитет. ЦСКА е обречен да бъде първи. Това е заложено изначално в ДНК-то на клуба. Затова титлата на червените няма да е сензация, а закономерност. Отборът ще се завърне на обичайната си позиция. Надявам се това да се случи още тази година.
Какви са впечатленията ви от Саша Илич и не ви ли притеснява това, че ЦСКА изглежда малко скучен и много се робува на резултата?
– Саша Илич е млад треньор, който сега навлиза в професията. Той имаше нужда да опознае отбора и обстановката, защото каквато и информация да е имал предварително, то съвсем друго е да се сблъскаш с действителността и да усетиш характери, качества, мислене… На този етап той се справя много добре и това го показва класирането. Аз няма да се разсърдя ЦСКА да стане шампион и със скучна игра. Нека! След години никой няма да помни играта, а всеки ще гледа резултатите.
Вие сте последният изпълнителен директор на ЦСКА, който е вдигнал победоносно ръце при спечелен златен дубъл, но оттогава минаха близо 26 години… Какво не направиха вашите наследници?
– Толкова време ли мина? Леле, колко сме остарели (смее се). Вижте, не искам да говоря какво не са направили и да им давам оценки, но смятам, че на ЦСКА в последните години му липсва силен човек, който да взима оперативните решения. Сега главно се чака на собственика, но понякога информацията стига по-бавно до него, а реално трябва да се действа бързо. По мое време аз се водех на длъжност “изпълнителен директор”, но реално имах правомощия на “президент”.
А какво можехте вие да направите по-добре за ЦСКА, за да се наложи една хегемония…
– Не знам какво съм могъл да направя още, но съм сигурен, че щях да продължа да работя със същия плам и желание. Тогава обаче дойде смяната на собствеността и всичко се промени.
Какво очаквате от пролетния сезон? Кои отбори според вас ще диктуват темпото?
– За мен първите два отбора са ясни и се надявам да завършат в реда, в който ги кажа сега. Това са ЦСКА и Лудогорец. Според мен ще видим един по-силен Левски, но не подценявам и така наречените “костеливи орехи” като Славия, Локо Пд, Черно море…
Не казахте ЦСКА 1948…
– О, те също са сериозен отбор. В никакъв случай не ги отписвам, но смятам, че при тях може да има леко отстъпление след треньорската смяна и времето, което ще е нужно за новия треньорски щаб.
Защо все повече спада интересът към български футболисти от клубовете от водещите първенства? Вижда се, че отборите на Запад предпочитат да взимат български таланти още в тийнейджърска възраст и да ги развиват те. Това значи ли, че нещо куца в България?
– В България куцат много неща и много правилно сте забелязали тази вече трайна тенденция. Във водещите първенства искат да вземат млади български таланти, каквито не липсват, но да ги шлифоват и обучат по техен стандарт във всяко едно отношение. Да им изградят манталитет, начин на мислене, отношение към живота на терена и извън него… Ако ги изпуснат, докато са още млади и те градят тези навици в България, то след това става невъзможно да влязат в час в големите първенства.
В тази връзка вече и българските треньори не са толкова търсени. Имаме един Ивайло Петев, който в последните години неизменно работи извън България, и то на добри места…
– Това, което постигна Петев, е наистина впечатляващо и е много, много сериозен успех. Преди време имахме треньори, които водеха национални отбори, но в Индонезия и така нататък, а Европа е съвсем различно нещо. За съжаление, освен него, не виждам много други варианти. Добро впечатление ми правят Александър Томаш и Станислав Генчев от по-младите, а от предишното поколение актуални са Станимир Стоилов и Любо Пенев, който едва ли ще остане дълго без работа. Убеден съм, че Стоилов и сега има сериозни оферти, но той е прекалено отдаден на Левски. Той приема тази работа като своя мисия и докато не спаси отбора на сърцето си, едва ли ще иска да чуе каквото и да е предложение.
