-
-
Лудогорец се раздели със своя треньор Георги Дерменджиев по официална причина „категоричното му желаниe да напусне“.
Но защо той така силно пожела да се махне (или го убедиха да пожелае) и заслужаваше ли да си тръгне точно сега и точно по този начин?
След безпрецедентни за български треньор и български отбор успехи, просто да си събере багажа, някак между другото, и да бъде набързо отпратен. Точно когато „орлите“ могат да осмислят сезона си с отстраняване на литовския Судува и класиране за групите на Лига Европа, което ще им осигури европейски мачове поне до Нова година и милиони в касата.
В българския футбол да смениш треньора преди най-важните мачове е обичайна практика, свързана с мантрата, че отборът изведнъж се „вдига“, когато сложиш на футболистите нов наставник и те внезапно добиват желание да се доказват пред него.
Само че щом Лудогорец е тръгнал към седма поредна титла в България и целта му е групи на Шампионска лига – не е ли по-добре да действа като авторитетен европейски клуб, а не като провинциален авторски проект на амбициозен бизнесмен?
Най-малкото странно изглежда треньорът да ти е донесъл толкова успехи и дори да не стане ясно защо си подава оставката. Заради загубата с дузпи за Суперкупата? Не е сериозно от такъв мач да зависи съдбата на най-успешния треньор на Лудогорец. Тогава заради отпадането от Апоел Беер Шева в Шампионската лига? Ако беше така, щеше да подаде оставка още тогава.
Или май е защото просто разбра, че така или иначе ще го сменят. И не искаше да кисне до последно и да се прави на ударен като Николай Митов в Левски.
Поне засега едва ли някой ще тъжи особено за Чичо Гошо. Той не спечели всеобщо признание, независимо че е част от всички постижения на Лудогорец, първо като помощник, а после и като старши треньор.
Критиците не спряха да го осмиват. Че приличал на угнетен пенсионер или на контрольор от градския транспорт. Че нямал авторитет, че футболистите му се качвали на главата, че едва ли не съставът сам се тренирал и побеждавал на автопилот.
Смайващо често ще срещнете мнението, че с тези футболисти всеки може да е треньор. Тезата обаче рухва веднага, когато се сетим как играеше Лудогорец след първата раздяла с Дерменджиев и с Бруно Рибейро и Едуард Ераносян начело. Тогава същите футболисти формираха един отчайващо дезорганизиран и беззъб тим.
Докато при Дерменджиев Лудогорец се стремеше да играе красиво и обикновено успяваше. Дори срещу Арсенал, Реал Мадрид, Ливърпул, Пари Сен Жермен. Но и срещу слабите отбори, които се затваряха и ритаха по кокалчетата.
Още повече, че Дерменджиев наистина си изгради собственоръчно този отбор и оформи неговия стил. Спадът от началото на календарната година е очевиден, грешките на треньора не бяха малко, проблемите в отбора се трупат и не се решават, едни и същи гафове се допускат редовно във важните мачове.
В българския футбол в такива случаи треньорът се сменя – няма кой да го чака да минава през спадове и възходи, да се адаптира в работата си, да му се отпускат още пари за селекция.
Но нали уж Лудогорец иска да е европейски клуб и да следва европейските модели?
Отпадането от Апоел Беер Шева в предварителния кръг на Шампионската лига си беше неуспех, но Лудогорец не беше никак далеч от отстраняване на израелците. Един случайно допуснат гол в реванша в Разград обърна каруцата, иначе Лудогорец мачкаше гостите. И то при необичайна пасивност на трансферния пазар, загубил двама титулярни защитници и без да се е подсилил на невралгичните постове.
Заместникът на Чичо Гошо отсега е известен на всички. Димитър Димитров-Херо обаче изглежда експеримент, доста подобен на този с предшествениците на Дерменджиев.
Херо има особен характер и не е ясно как ще се справи в съблекалнята със звезди с голямо самочувствие. Но ако не се получи с него, тогава какъв е проблемът Дерменджиев пак да се върне?
За добро или лошо, той се превръща в нещо като Ферарио Спасов в Литекс. Ръководството няма проблем да го остави да си тръгне, защото знае, че при проблем с новия наставник винаги може да го викне и той ще се върне веднага.
У нас концепцията „български Фъргюсън“ е такава – да го махат през две години за освежаване на отбора. И после естествено да го връщат, защото е най-подходящ за отбора.
В българския футбол този модел е норма, но… не иска ли Лудогорец да прилича на европейски клуб?
Уебкафе
