-
-
Бившият лидер на ЦСКА – Велизар Димитров – бе скаут в Борисовата градина и изпълнителен директор на Миньор Перник. Той е човек, който се откроява с реална преценка и винаги е готов да каже истината, независимо дали тя ще е болезнена. Димитров се съгласи да говори за “Тема Спорт”. Ето какво каза той.
Г-н Димитров, ако денят се познава по сутринта, то какво да очакваме от пролетния дял на шампионата. Резултатите на българските отбори в контролите с малки изключения не са впечатляващи…
– Никак не впечатляват и ако трябва да съдим по тях, то трябва и да сме силно притеснени. Но практиката показва, че много пъти отбори, които са губели в контролите, след това правят силни представяния в официалните мачове и обратното. Ние не присъстваме на тренировките, за да знаем какво се случва и да си правим генерални и крайни изводи. Натоварванията в този период са много големи. И понякога тези, които записват силни резултати в контролите са по-свежи, но това означава, че не са толкова натоварени в подготовката и след това не издържат физически. Иска ми се колебанията сега да се дължат на умората и през пролетта да гледаме свежи отбори.
Конкуренцията в България сякаш се засилва. На какво се дължи – слабите ли застигат силните или силните изостават, а от това сякаш страда и клубният ни футбол, който е в застой?
– Истината е някъде по-средата. Макар че аз не смятам, че клубният футбол в България е в застой. В застой е националният отбор, а лекото пробуждане под ръководството на Младен Кръстаич в никакъв случай не променя този факт. ЦСКА е първи най-вече с рационалност и заради това, че спечели мачове и на стадиони, на които в предишни години не успяваше, но в никакъв случай не го направи с фантастична игра. Аз очаквам много силни игри и добро представяне през пролетта не само от Лудогорец, но и от Левски, който в края на есента влезе в криза на резултатите, от ЦСКА 1948 и от Локо Пд, които са един много интересен отбор.
В тази връзка, ЦСКА има ли шанс да задържи първото място?
– Предполагам, че в ЦСКА са си направили необходимите изводи от есента, както и от тренировките през паузата. На “Армията” разполагат с много добри футболисти, които не отстъпват на Лудогорец, но в Разград количеството класни състезатели е голямо. Вярвам, че след тази подготовка Саша Илич ще успее да вдигне нивото, защото не може да се разчита само на късмет.
Проблем ли е според вас, че все по-ниско качество чужденци пристигат в България, а броят им е голям? Единствено Лудогорец имат самочувствието и възможността да привличат играчи от елита на Испания, Бразилия, Аржентина…
– Наистина Лудогорец притежават самочувствието и ресурса да преговарят с такива футболисти и ако другите искат да стигнат тяхното ниво, то ще трябва да се замислят дали да водят огромен брой чужденци, или в началото да залагат на един, но качествен. Да инвестират всички похарчени средства в такъв играч, вместо в няколко, които остават няколко месеца и напускат.
Вие преди време доведохте в България играч от много сериозно ниво като Върнан Анита. Как такъв играч се съгласява да дойде у нас?
– В началото не вярвах, че може да се случи. Тогава ни помогна от една страна това, че всеки играч, който наближава 30-те, се замисля какво е постигнал и какво иска още да постигне. Дали има нужда от промяна и някакво предизвикателство. Такъв бе случаят с Анита. Другият плюс бе, че се познавах с правилния човек и когато той ми предложи футболист в разцвета на силите със 150 мача за Аякс и Нюкасъл, наистина видях огромен шанс и се радвам, че от ЦСКА направиха така, че трансферът да стане факт. Това е един от най-класните чужденци, които са идвали някога в България, но за съжаление епидемията не ни позволи да го гледаме по-дълго.
Сега в ЦСКА бе привлечен Тобиас Хайнц, който има доста по-скромна визитка от Анита, но някак си се приема като месия. Не смятате ли, че възлагането на подобни огромни надежди могат да доведат и до голямо разочарование?
– На “Армията” сме царе да посрещаме всеки чужденец като Господ, но го разкриваме на втора-трета седмица. Не ми харесва подобно отношение. На него трябва да му се обясни, че ще е част от пъзела, който трябва да се нареди. Ако не го натоварят с огромни очаквания и не го притискат едва ли не сам да решава всеки мач, което е невъзможно, то има шанс той да помогне на отбора.
Имате контакти в Армения. Какво е мнението ви за Шагоян?
– Да, знаете, че в Металург Донецк нашето ръководство беше от арменци, с които продължавам да съм в отлични отношения. Още преди трансферът да стане факт ми се обадиха да ме разпитат какво е нивото. Казах това, което мисля. Казах много положителни неща. За тях важна бе историята на клуба, а не моментните успехи. Има много големи клубове по света, които в дълги периоди не са ставали шампиони. Радвам се, че се стигна до тази сделка, защото Шагоян притежава страхотен потенциал. Очаквам много силна пролет от него. Арменците са много отговорни и взискателни към себе си. От голямото желание бързо да се случат нещата, те се пренавиват и се получават спадове. Ще дам пример с Мхитарян, който ми израсна пред очите. При него ситуацията бе същата, но Ники Костов успя да го успокои. Сега Илич трябва да направи същото с Шагоян.
Спомням си, че по онова време имаше интерес от български клубове към Мхитарян…
– (смее се) Да, да. Обади ми се Митко Борисов, обади ми се Мето Томанов, който беше скаут в Лудогорец, но им казах, че Мхитарян вече е апетитна хапка за европейските грандове. Хубавото бе поне, че ЦСКА и Лудогорец бяха чули за него и имаха интерес. За жалост българските отбори рядко се доверяват на млади играчи от онзи регион и трудно им дават шанс. Ще ви кажа, че преди 3 години мои познати от Украйна ми предложиха Михаил Мудрик, който в момента е едно от най-актуалните имена, подписа с Челси. Предложих го на два клуба в България, но те не се съгласиха да рискуват и да му дадат 7 хиляди евро заплата. Сега войната прави така, че украинците по-често напускат родината си, но в мирно време те предпочитаха да си стоят у дома и да получават много пари. От една страна са огромни родолюбци, а от друга условията там не отстъпваха на Топ 5 първенствата.
За разлика от годините, когато вие бяхте активен футболист, то сега излизането на български футболист в чужбина се смята за чудо…
– И за това основна причина са лошите резултати на националния отбор, който е в тотална агония в последните години. Ако направим по-широка равносметка – българските клубовете продават само чужденци, които са взели точно с тази цел. А българските футболисти вече са забравени в Европа, но никой у нас не поема отговорност. Ние винаги си пишем “шестици” за работата и продължаваме напред.
Как бихте коментирали думите на един от директорите в БФС Георги Иванов–Гонзо?
– Не е хубаво един директор да влиза в обяснителен режим. Той явно осъзна каква глупост е казал и започна да се извинява. Ние сме 21 век и отдавна отмина времето на ку клукс клан. Футболът е спорт, който радва хората и трябва да им дадеш еднакъв старт и шанс. В БФС не бива да се превъзбуждат от няколко позитивни резултата на националния отбор, защото в последните 15 години този отбор е длъжник.
В момента половината отбори в елита ни се водят от бивши ваши съотборници в ЦСКА…
– Не се бях замислял, но е факт. Не искам да казвам, че сме били събрани по-интелигентни и амбициозни играчи, за да не обидя някой от другите колеги. Нека го приемем като случайност, но се надявам тези мои бивши съотборници да продължават да надграждат и да работят все по-добре.
В ЦСКА се случиха определени събития – заговори се за оттегляне на Спортфайв, Юлиан Инджов се прехвърли акциите си на Гриша Ганчев. Познавате отлично Гриша Ганчев. Смятате ли, че той има възможността да се справи сам?
– Той е бивш спортист в индивидуален спорт, в който няма отказване независимо в какво състояние си. Ганчев повече от 30 години се занимава с ръководство на спорт. Като каже А, ще има Б, защото е много амбициозен и упорит. Единствено бюрокрацията може да го накара да се замисли дали да продължи, но няма да го откаже. При него спортният дух е на първо място.
В Миньор влизат нови собственици. Вие познавате отлично обстановката в Перник…
– Много бързо ще разберат с какво се сблъскват. Манталитетът на перничанина е такъв, че трудно прощава. Получава се свръхочакване от пернишките фенове, които си представят, че идват милиони и милиарди. Новите собственици трябва да влязат в комуникация и да се обясни каква им е визията и целите, както и как го виждат и планират във времето. Перничанинът обича силно, но още по-силно мрази и затова не бива да бъде лъган.
