Бившите спортисти Васил Божков, Гриша Ганчев и Младен Михалев показаха, че можеш да успееш в бизнеса, без да ходиш по ръба на закона, движейки се денонощно между гроба и затвора.
Божков и днес е считан за един от най-богатите българи. Контролира цяла хазартна империя, мащабен бизнес в строителството на пътища и притежава уникална колекция от антики и картини. На младини е стрелец, а сега подпомага федерацията по спортна стрелба и още дузина спортове чрез дружествата си.
За първите стъпки на Гриша Ганчев в бизнеса се разказват легенди. Момчето от ловешкото село Микре не е сред най-успелите ни борци. Бил обаче идеален спаринг за руската легенда Сергей Белоглазов. И когато при разпадането на СССР в Москва се делели териториите, шефът на борбата Яригин се сетил, който може да върши работата с петрола в България. Така Гриша Ганчев влезе в големия бизнес и продължава да е в първите редици и до днес, въпреки няколкото си сблъсъка с данъчните и държавата. За разлика от останалите бивши спортисти, Божков и Ганчев са и доста образовани. Борецът Ганчев е завършил някогашния ВИИ „Карл Маркс“ със специалност „Счетоводство и контрол“, а по-късно и школа по мениджмънт с дистанционно обучение в Сейнт Луис, САЩ. Божков е завършил с отличие Националната математическа гимназия в София и два пъти висше – „Математика“ в Софийския университет и „Икономика на труда“ в УНСС. Прякорът „Черепа“ няма нищо общо с мутренските времена. Лепнали му го още като младеж, защото имал макар и не внушителен на ръст, имал „голяма глава, пълна с много акъл“.
От друго тесто е замесен третият от големите бивши спортисти в бизнеса днес. Младен Михалев е сред най-обещаващите ни борци в края на 80-те години. Тогава още го наричат Младжо, печели много титли и медали в България и на международния тепих. В началото на прехода, а медиите го кръщават Маджо. Михалев е един от най-дейните в няколкото гангстерски войни. За разлика от партньорите си в СИК Милчо Бонев (Бай Миле), Дмитрий Минев (Димата Руснака) и Стоил Славов (Телето) Михалев успява да излезе сух. Има бизнес в почти всички доходоносни сфери – хазарт, строителство, туризъм, търговия с горива. От 22 години е фактически собственик на ФК Славия.
Спортисти създадоха и банките и групировките, но някои не се нарадваха на парите си
Носителите на социалистическата спортна слава на България бяха едни от първите, които бързо забогатяха след демократичните промени. Те живяха бързо, на високи обороти. Много често извън закона или пък използваха малките вратички като широки магистрали, за да натрупат несметно богатство за бързо време. Доста от тях обаче просто блеснаха на небосклона и си отидоха. А за тях останаха да тъжат близките им и криминалните хроники.
Аутсайдер на тепиха, Илия Павлов създаде първата голяма групировка в България. През годините босът на „Мултигруп“ или управляваше държавата, или воюваше с нея. Падна жертва на един точен изстрел с въздушна пушка.
По подобен начин дойде краят на още двама супер богати мъже. Бившият плувец Емил Кюлев притежаваше няколко банки, които накрая консолидира около най-голямата застрахователна компания у нас – ДЗИ. Имаше медийна империя и бизнес с луксозни хотели. Считаше се, че е човек на Русия и аристократично ходеше без охрана. Навярно е знаел, че тя не му е необходима, ако благодетелите му решат да се освободят от него. Кюлев бе разстрелян в слънчевото утро на 25 октомври 2005 година, докато сам шофира колата си. Убиецът и поръчителите му остават неизвестни и досега.
За Георги Илиев все още се носят легенди. Шампионът по борба бе любимец на жените и обожаван от феновете на Локомотив, които дари с първата в историята шампионска титла. Говореше се, че има несметно богатство. Краткият и бурен живот на Илиев приключи, когато бе на 39 години, след единствен изстрел в сърцето му, докато празнуваше на Слънчев бряг победата на Локо над ОФК Белград за Лига Европа.
Покойният президент на БОК и БФС Иван Славков пред „Марица“ коментира убийствата така: „Поръчителят ще разберете кой е, ако можете да отгатнете кой е следващият пратеник на Великите сили“. Батето си отиде, но така и не разкри кой има предвид. За разлика от Кюлев и Жоро Илиев, зетят на Тодор Живков почина от естествена смърт след бурен и бохемски, но по-дълъг живот.
Другото общо в кончината на тримата големи, освен подобното оръжие, с което бяха убити, е, че оставиха след себе си едни от най-богатите вдовици в България.