-
-
Изпълнителният директор на Локомотив (Пловдив) Лъчезар Димитров говори след проверката с Марица (Пловдив), завършила 2:1 в полза на “смърфовете”. Един от шефовете на пловдивският тим говори за изходящите трансфери на Бирсент Карагарен и Райън Бидунга, както и ситуацията с Христо Крушарски.
“По отношение на селекционната политика, тъй като интервюто в момента е продиктувано от това, че се изписаха доста негативи, искам за всички да е ясно, че може би нещата се преекспонират. За да се развива един клуб, е нужна ротация на футболисти. Дори да си направил някаква селекция, в определен период от време е нормално да подмениш играчите, невинаги селекцията е сполучлива, невинаги се климатизират добре в отбора. Това, че сме продали двама футболисти, се превърна във фурор”.
Той коментира и ситуацията с Христо Крушарски, който реши да се завърне активно в управлението на Локомотив (Пловдив):
“Господин Крушарски има 50%, другият собственик също има 50%. Ако двамата се разберат, че искат Крушарски да се завръща в управлението, със съгласието на двамата може да стане. Обяснявал съм го много пъти, Уставът е направен така, че 75% от акционерите трябва да вземат решения за смяна в УС. Това може да стане само и единствено, ако двамата решат. Доколкото знаем юридически е невъзможно само единият да реши. Така че собствениците трябва да решат, аз не съм собственик. Аз представлявам Локомотив, независимо как съм дошъл, по каква линия и тн.
Господин Крушарски постоянно си дава интервюта, другият собственик го представлявам аз и моите колеги. С удоволствие ще отговарям на въпросите ви.
Не бих го нарекъл неизпълнено, но същото, което бях казал и по Коледа, че имахме договорка да изплатим останалите 50% на Крушарски, имахме подписан документ, но все пак е въпрос на сметки да решиш дали искаш да притежаваш всичките 100%, или тези пари да ги инвестираш в клуба. Това е, което е така нареченото неизпълнено. Господин Крушарски може неговите 50% да реши да си ги дава на друг, това си е лично решение на собствениците. Когато взимаш някакво решение, свързано с финанси, изхождаш от икономическа гледна точка кое е най-целесъобразно”.
“Целите, които сме поставили пред старши треньора – държим на развитието на млади футболисти. Наблюдава се доста голямо снижение на възрастовата граница във всички спортове. Той от друга страна иска, както може би иска и всеки един треньор, утвърдени футболисти, които са на някаква каква възраст. Дали 25,26, 27, на 30, но в крайна сметка аз мисля, че трябва да се дава път на млади футболисти и смятам, че това е по-добре от икономическа гледна точка. Това не означава да нямаш утвърдени играчи на по-висока възраст, но ако пък изцяло дадеш такъв сигнал, че разчиташ на стари играчи, подсъзнателно търсят само старите играчи. Дори и младите мислят как трябва да се подава само на по-големите и така младите остават в сянка. Това съм му казал на треньора.
По отношение на резултатите е ясно – да си гоним шестицата и място в евротурнирите. Дали сме му пълна подкрепа. Имахме в началото леки разминавания, но сега се разбрахме. И вече ще видим във времето”.
След това Димитров отново говори за селекционната политика:
“Преди да тръгнем да продаваме играчи се уверяваме, че на техните позиции имаме поне 2 варианта и се спираме на играчи, които аз смятам, че не са на по-ниско ниво. Карагарен ми е слабост, към него съм се обръщал като към син, но не само за него, за всеки един играч на неговото ниво са давали максимума от себе си. Но разберете, че няма как от 100% да искаш 200%. Затова говорех за ротация.
Честно казано не съм запознат с всички клубове, но според мен трябва да има звено, което се занимава със скаутиране. Всеки един треньор подсъзнателно при избора на състезатели е обременен с това, което има в момента, и така се изкривява взимането на решения. Според мен един треньор трябва да кажа трябват ми еди-колко си футболисти, на еди-какви си позиции и скаутското звено да му даде предложения. Но не може да се натоварва треньорът, защото според мен той е обременен и не винаги решението му ще бъде на 100% правилно. Мисля, че това е правилната политика, всеки да си гледа своята работа.
