-
-
Рефер №1 за 2022 година Станислав Тодоров разкри пред „Мач Телеграф“ своята рецепта, за да може родното съдийство да се подобри и да си възвърне трайно позициите, които имаше в чужбина в миналото. Разбира се, Тодоров разкри и кои са най-вълнуващите срещи, които е имал честта да ръководи.
– Станиславе, как реши да станеш футболен рефер и какво те подтикна към това?
– Съвсем случайно станах съдия. Аз съм бивш футболист и от любовта си към играта станах съдия. Един мой приятел ми предложи да стана рефер и аз му отговорих – добре, защо да не опитам. И взе, че ми хареса тази работа. Така се превърнах във футболен съдия. И вече имам над 300 мача зад гърба си.
– Имаш ли ритуал преди мачове?
– Не, нямам.
– Каква е първата мисъл, която ти минава през главата преди да надуеш свирката за начало на дадена среща?
– Мисълта е винаги една и съща. Концентрация! Само това е необходимо и напълно достатъчно. Един съдия трябва да е концентриран, за да може да бъде адекватен по време на мача.
– В правилната посока ли се развиват според теб футболът и съдийството в България?
– Много е трудна и тежка ситуацията. Аз в момента съм и треньор по футбол. Занимавам се с малки дечица. Виждам за какво става въпрос. Много изоставаме с материалната база. Това, което го имаше едно време, сега почти липсва. Занемарено е. Няма ги стадионите и терените. Няма ги условията, в които трябва да се развиват децата и просто е много трудно.
– В тази посока ли трябва да бъдат насочени усилията на всички?
– Да, просто тук трябва да се намеси и държавата. Спортът е държавна политика. Без нея ще продължи да бъде много трудно.
– А от какво има нужда, за да се вдигне нивото на съдийството у нас?
– От работа! Само по този начин нещата могат да се подобряват.
– Кой е най-сериозният проблем на съдийството в България?
– Според мен най-сериозният проблем е структурирането. Трябват хора, които разбират от тази работа. Бивши съдии, които са сложили край на кариерата си също трябва много да помагат. Ние не трябва да си пречим, а да си помагаме. Има много добри във времето съдии, които са извън борда, а аз смятам, че те могат да бъдат полезни и да помогнат в тази ситуация.
– Кой е най-вълнуващият мач в дългата ти кариера до този момент? Среща, която винаги ще си спомняш?
– Честно казано, не съм се замислял върху това. Вероятно номер едно са мачовете между Левски и ЦСКА, които съм ръководил. Там тръпката е съвсем различна и винаги, когато „Васил Левски“ е пълен, е хубаво.
– Имало ли е грешка на терена, която няма да си простиш никога?
– Грешките са част от съдийството. Ние сме хора и няма как да не бъркаме. Знам, че съдиите грешат и ще продължават да го правят. Може и да съжалявам за някои отсъждания. Например, такива, в които съм можел да реагирам по-добре, но не съм го направил.
– Когато един рефер сбърка в някоя ситуация, има ли как той да се реваншира на ощетения отбор?
– Не, по никакъв начин. Тук е въпрос на психика. Трябва да имаш здрава психика и да продължиш да следваш събитията на терена, а не да компенсираш. Компенсацията води до втора грешка, а тя до трета и т.н.
– Много често ти, както и колегите ти, търпите критики, че се бавите с решенията при разглеждане на ситуациите с ВАР. На какво се дължи това колебание?
– Има някои ситуации, които не са никак лесни за решаване. На пръв поглед хората си мислят, че става за секунди. Примерно, един гол е чист, но има сигнал за т.н. АТП. Връща се назад ситуацията, за да се види за потенциално нарушение и това е причината да се бавим повече, отколкото хората си мислят, че е необходимо.
– Одобряваш ли решението на ФИФА, че съдиите трябва да се обясняват на феновете по време на световното клубно първенство за решенията си?
– Не! Аз лично не го одобрявам това действие на съдията.
– Може ли един рефер да се повлияе от публиката на даден мач?
– Възможно е това нещо да се случи. Ако психически не си достатъчно устойчив – много вероятно е да стане.
– Колко е трудно да си съдия в България?
– Доста.
– От кого си се учил и ти е давал най-ценните съвети?
– Най-ценните съвети са ми ги давали хора от Шумен, които са били близки до мен. Това са Румен Вичков, Атанас Узунов и др. Все пак, когато аз започвах със съдийството, те точно бяха приключили своите кариери. Те са били отлични рефери и от тях съм се учил. Всеки човек си е индивидуален за себе си.
– Имал ли си идол сред реферите?
– Пиерлуиджи Колина ми е допадал винаги като съдия. Но не съм се опитвал да копирам никого. Гледал съм как свири и съм се учил просто.
– Как се подготвят съдиите през зимната пауза?
– Както и футболистите. Със сериозна подготовка и това също не е лесно за нас. Ние работим върху всичко. Трябва да се подготвим професионално. Да тренираме и четем. Да гледаме и да правим видеоанализи. Постоянно получаваме клипове, които трябва да анализираме. Не е лесно. Тежка ни е работата.
– Какво предстои за съдийството през 2023 година в България?
– Има доста млади момчета, които ми се иска да навлязат в съдийството. Да помогнем за изграждането на авторитета на съдийството. През годините доста недоверие се породи към нас. Къде с право, къде без… Ние трябва да работим в тази посока и да качим съдийството там, където му е мястото.
– Как би коментирал конкуренцията в първенството?
– Станаха доста оспорвани срещи. Качеството е доста по-високо. Виждаме освен Лудогорец, че нивото са си вдигнали и Левски, и ЦСКА, както и ЦСКА 1948. Има доста отбори, които са качествени. В това число и Черно море, Славия, Локо Пд и т.н. От тези тимове всеки може да победи другия. Видяхме, че в първенството това се и случи.
