Перниш: Левски ни бяха абонати, с Томаш ги биехме навсякъде! Няма мое, няма твое…

- -

Вратарят Душан Перниш пристигна в Стара За­гора през януари 2017-а, а на 17 май 2021-ва се сбогува с Берое и сложи край на ак­тивната си кариера. Участникьт на Мондиал 2010 с екипа на Словакия се прибра в родината си, за да започне своя път в тренъорството. Разговорът започна на английски и той прие с ра­дост да отговори на въпро­сите на „Тема Спорт“, като моментално откликна на предложението „да упраж­ни българския си език“.

Душане, здравей. Поздра­вления за прекрасния българ­ски, който говориш и явно не си забравил. Откакто си тръгна от Стара Загора, рядко се появяваш в медий­ното пространство…

– (Смее се.) Аз никога не съм флиртувал с медиите и нико­га не съм искал да съм център на внимание. Дори не изпол­звам социални мрежи. Нямам нито Фейсбук, нито Инстаграм, нищо… Отдал съм се на новото си  предизвикателство. Станах треньор на вратари и работя във второ дивизионния Дубница. Работя както с вратарите на първия отбор, така и с децата. С малките ми е най-голямата тръпка, защото за мен това е много важно. В момента съм с лиценз Б, но преди сед­мица записах А, който е най-високото ниво.

Изкара много хубави годи­ни в Берое. Беше любимец на феновете. Следиш ли какво става в отбора?

– Да, знам какво се случва. Знам, че ТЕЦ-ът спря финансирането и настъпиха тежки времена. Подобни истории никога не са приятни и се надявам скоро Берое да си стъпи на краката, феновете го заслу­жават. Аз обичам България, Стара Загора и Берое. Много искам да намеря време да дойда и да се видя с прияте­ли, но сега нямам възмож­ност. Миналата година само децата бяха на почивка там с баба си и дядо си.

Ти също бе в Стара Загора в труден момент. Алексан­дър Томаш пое тима, когато имаше само няколко игра­чи…

– Да, така беше. Бяхме ня­колко човека и юноши, но той направи страхотен от­бор. Събра хора, които оби­чат играта. Ние излизахме на терена със сърцата си. Игра­ехме красив, атакуващ фут­бол. Аз изживях силни години. За мое щастие, тогава рабо­тих с Тодор Кючуков, който много ми помогна. Тактиче­ските познания на Томаш са на европейско ниво.

Знаеш ли, че Тодор Кючу­ков продължава и сега да те дава за пример на вратари­те, с които работи?

– (Смее се.) Това е много ху­баво. Няма да забравя как ми викаше „машино“. Той е най-добрият, с когото съм рабо­тил някога.

А какво би посъветвал се­гашните играчи на Берое? Как могат да излязат от трудната ситуация?

– Рецепта за това няма. Или го носиш вътре в себе си, или не. Или го можеш, или не. То е черно и бяло. Пожелавам им да правят всичко с много любов и старание. Тогава ще се получи.

На Берое предстои мач с ЦСКА. Червените са първи, но не играят успешно в Стара Загора напоследък. Какво очакваш от този мач?

– Очаквам дузпа за ЦСКА (смее се). И вратарят да остане в средата на врата­та… (б.а. – по този начин Перниш спаси изпълнение на Мауридес при 1:1 през есента на 2018-а). Не, не, шегувам се. Стискам палци за Берое. Дано продължат успешните игри срещу ЦСКА в Стара Загора.

Ти бе в отбора, който победи ЦСКА в Стара Загора след 27-годишна пауза. Какво помниш от онзи мач?

– Детайли от мача не пом­ня, но помня емоцията и ра­достта след последния съдий­ски сигнал. Тогава си напра­вихме голяма отборна снимка на терена. Попчев я направи (б.а. – Стелиян Попчев – адми­нистратор на Берое). Смя­там, че бяхме по-добрият отбор и заслужено победих­ме. По онова време ние се на­дигравахме с всички и не от­стъпвахме и на най-добрите.

За това говорят и чети­рите ви поредни победи над Левски…

-Да, Левски ни бяха абонати. Това бяха любимите мачове на Томаш. Биеше ги навсякъде. По това си приличаме с него. И аз бях така. Бих ги с Жилина е Европа, а после и с Берое (смее се).

Какво не успя да постигнеш с Берое, а смяташ, че имаше възможност?

– Много съжалявам, че така и не успяхме да достигнем до евроучастие, а бяхме толкова близо. Два пъти завърших­ме на 4-то място, но и конку­ренцията бе много сериозна.

Кой е най-запомнящият се момент от престоя ти в Стара Загора?

– Всички тези четири годи­ни и половина. Това е много голям период от живота на един човек и не мога да го заб­равя.

А нещо, към което не искаш да се връщаш?

– Тежка бе последната година, в която бях контузен, но и от този период научих мно­го.

Ще те върна в началото на разговора, когато каза, че имаш прекрасни вратари. Има ли шанс да видим някой от тях в България?

– О, да, да. Готов съм да предложа някой от тях на То­дор Кючуков, защото той наистина има око за такива не­ща. Знам, че ще ги хареса и ще трябва да вади пари (смее се).

Ти не си в България вече близо две години, но ситуа­цията не е много различна. Лудогорец отново е смятан за фаворит, като пак се счи­та, че ЦСКА има възмож­ност да го свали от върха. Според теб това възможно ли е?

– Не знам, не знам. Не ме ин­тересува. За мен всичко е Бе­рое. Нали знаеш, няма мое, няма твое…