-
-
Авторитетното италианско списание Guerin Sportivo посвети очерк на Борислав Михайлов по повод 60-годишния му юбилей.
„Борислав Михайлов е най-добрият български вратар. Продукт на академията на Левски София, вратарят беше един от архитектите на четвъртото място на Световното първенство в САЩ ’94, най-добрият резултат на националния му отбор за всички времена“, отбелязват от списанието и разказва за кариерата на настоящия президент на БФС.
„Момчето започва да се влюбва в ролята на номер едно, наблюдавайки подвизите на баща си Бисер, вратар, прекарал цялата си кариера в редиците на Левски. Преди да разкажем историята на Боби Михайлов в този клуб, трябва накратко да реконструираме българския футболен контекст от онова време. ЦСКА и софийският Левски Спартак бяха за българския футбол от ерата на комунизма това, което Реал и Барса бяха за испанския футбол. Както беше в спорта отвъд Желязната завеса, отборите имаха политическо и военно потекло, с не толкова неясни защитници сред номенклатурата. ЦСКА, създаден изкуствено от режима през 1948 г., смесвайки съществуващите реалности, беше отборът на Министерството на отбраната, след това на армията. Левски Спартак, роден през 1914 г. по инициатива на група студенти и кръстен на Васил Левски, национален герой на освобождението от османско иго, е запазил известна автономия от властите, но все още се е отнасял към Министерството на вътрешните работи, така че формално беше полицейски. За кратко, през 50-те години, Левски използва името „Динамо“, както всички останали полицейски клубове в страните от Варшавския договор.
ЦСКА с червените си фланелки, по учебник по патриотична риторика, представляваше властта в очите на хората, така че не беше много обичан. За разлика от Левски Спартак, сините фланелки, той се смяташе за близък до народа и много следван от низшите и средните класи. През 43-те сезона на комунизма (1946-1989 г.) двата престижни столични клуба печелят 39 шампионски титли (25 ЦСКА, 14 Левски) и 29 купи на България (15 Левски, 14 ЦСКА): почти абсолютна доминация, неразрушима диархия“, разказва списанието преди да припомни за случилото се на дербито през 1985 година и последвалите санкции.
„Централният комитет на БКП обвини двата отбора в нарушаване на моралните принципи на социализма и наказа сурово. Петима играчи бяха наказани до живот (сред тях и бъдещият носител на „Златна топка“ Христо Стоичков), четирима дисквалифицирани за над година, както и оневинени мениджъри и треньори. На Левски дори беше отнета току-що спечелената титла. Двата отбора бяха отстранени и допуснати до следващото първенство едва след като смениха имената си“.
В материала се обяснява, че заради участието на България на световното в Мексико Михайлов и останалите наказани са реабилитирани и така вратарят успява да вземе участие в мача на откриването срещу Скуадра Адзура на Беардзот и да стигне до 1:1 на 31 май 1986 г.
„Славната глава е свързана със Световното първенство през 1994 г., за което България успя да се класира с подвиг и драма на „Парк де Пренс“ срещу Франция. Любопитното е, че без помощта на главния ни герой българският артилерист в този двубой Емил Костадинов нямаше как да участва в мача. По това време Михайлов, който е играч на Мюлуз, помага на Костадинов да премине по авантюристичен начин границата между Германия и Франция. Американското световно първенство започна с 3 шамара, отнесени от Нигерия. Отборът обаче не пострада много от този провал, като успя да се класира за осминафиналите, благодарение на головете на Стоичков и спасяванията на онзи луд Михайлов. На четвъртфиналите българският отбор бе очакван от световния шампион Германия. Германската преса прие лекомислено отбора, воден от онзи вратар и изпаднал във втора френска дивизия с Мюлуз, и с необичаен кичур в средата на плешива глава, резултат от не толкова перфектно присаждане на коса. Крайността обаче се оказа решаваща за преобръщане на прогнозите. Със своите спасявания той защити успеха с 2:1 в много стегнат мач, елиминирайки германците. За България това беше полуфинал, най-добрият резултат до момента в нейната история. Балканските лъвове се завърнаха у дома като герои: двамата най-известни мъже бяха Михайлов и Стоичков, награден със Златната топка от France Football в края на годината“, пише италианското издание, цитирано от „Мач Телеграф“.
