-
-
ЦСКА-София започна доста силно пролетния полусезон и даде заявка, че е готов за нещо голямо през тази кампания. В няколко периода от мачовете с Берое и Ботев Пловдив армейците показаха футбол, какъвто привържениците им искат да виждат – бърз, динамичен и доминантен. Отбелязаха цели 7 попадения и вече изглежда, че Саша Илич напипва правилните изпълнители в нападение, които са способни не само на хаотичен натиск и индивидуални проблясъци, а на солидно изпълнение на предварително заучени шаблони, водещи до попадения. Такива видяхме както в Стара Загора, така и на „Армията“ срещу канарчетата.
Сред всички тези позитивни впечатления обаче има и сигнална лампа, която не бива да бъде подминавана с лека ръка. Тя идва от представянето на червените в защита, което все още е много далеч от оптималното. Защото на база създадените положения резултатът на полувремето срещу Ботев можеше да е не 2:1, а 2:3. Жълто-черните стигнаха до поне 5 ситуации пред Густаво Бусато, при които миришеше на гол, като именно негова страхотна намеса предотврати една от тях, когато Бароан бе изведен очи в очи с него.
Изключително притеснителна за Саша Илич е лошата форма на един от най-стабилните футболисти през есента – Амос Юга. Именно централноафриканецът бе стълбът в червената отбрана, след като сърбинът го премести там при преминаването към формация с трима централни защитници. Младият специалист се възползва от огромното спокойствие и увереност на Юга в дефанзивен план и умението му да изнася топката и да печели терен. И в двете първи пролетни срещи обаче 30-годишният футболист не бе убедителен и допусна груби грешки, които можеха да костват попадения във вратата на Бусато. Африканецът изглежда прекалено самоуверен и губи концентрация във важни мигове. И ако досега случаите, в които подари притежанието на топката в най-опасната част от терена, не се оказаха фатални, не е сигурно, че това ще се случи още при следващата му подобна проява. И ако приемем, че нивото на Юга ще се повиши до познатите от есента стойности, по-големият проблем пред защитата на ЦСКА-София е липсата на скорост, особено когато Християн Петров не е на терена. Това лъсна по идеален начин през първата част срещу Ботев, когато Тодор Неделев с лекота пращаше извеждащи пасове зад червената отбрана към бързите офанзивни играчи на канарчетата, които автоматично се превръщаха в голови положения.
Макар и чисто статистически ЦСКА-София да продължава да разполага с най-стабилната защита в елита, притеснителните сигнали са налице и със сигурност не се нравят на Саша Илич. Червените са допуснали по едно попадение във всеки от последните си 4 официални мача, а освен това почти не минава среща, в която противников играч да не се озове сам срещу Бусато. За радост на армейците те разполагат с най-добрия вратар у нас, когато става въпрос за играта 1 на 1 с нападател, и тези ситуации в огромната си част не се материализират. Но защитата продължава да не изпълнява най-важните изисквания ма Илич – да изнася уверено топката и да се подсигурява перфектно. Изглежда ЦСКА-София просто не разполага с нужните изпълнители за това.
Неслучайно Мено Кох, който в първите си две години бе титуляр в състава, вече е изцяло периферна фигура и едва пети или шести избор. Той не разполага нито със скорост, нито с каквито и да е технически качества. Затова и не се вписва в концепцията на сърбина.
Илич успя да промени офанзивния облик на ЦСКА-София, но в битката за титлата е задължително да стори това и с дефанзивния. Тук задачата изглежда доста по-трудна, но е с фундаментално значение за целите на армейците.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
