Когато в часовете преди подновяването на шампионата в Ботев Пд отвориха сергията и стартираха тотална разпродажба, стана ясно, че в клуба предстои нещо, което няма да завърши добре. На “Коматево” сякаш извадиха табелата “Ликвидация” и започнаха да продават всичко, което струва пари – Ману, Току, Рабей, Брахими… Но това остана на заден план. Вълненията бяха свързани със строежа на „Колежа” и никой не обърна внимание, че си тръгват най-добрите футболисти. Феновете се бяха примирили, че текучеството на играчи в отбора при това ръководство е с дебит приблизително равен на Ниагарския водопад в дъждовен период и не се трогнаха особено. Искаха само Неделев да е в отбора, защото той е незаменим в ролята си на ключов играч и носител на клубните ценности. И тогава дойде ударът. В последните часове на трансферния прозорец бе оповестена новината, че… Тодор Неделев преминава в Лудогорец. По неговите думи “за обидно малко пари”.
Шефовете на клуба не само продадоха капитана, а предадоха духа на Ботев. Те посегнаха на най-емблематичния и разпознаваем футболист на тима в последния четвърт век. Играч, когото бултрасите боготворят. Всичко друго можеше да бъде простено – загуба в градското дерби, оттегляне от клуба, спиране на финансирането, натрупани задължения, поредица от слаби резултати… Но сълзите на Тошко на раздяла няма да бъдат преглътнати.
Обществена тайна е, че Неделев стана жертва на абстрактните идеи и егото на Азрудин Валентич. Босненецът пристигна в Пловдив със самочувствието, че идва да научи българите на футбол. И от ден първи започна да търси начин да разкара от съблекалнята лидера на отбора. Щеше да го направи още преди година, но злополуката, при която пострада полузащитникът забави изпълнението на плана. Сега обаче пречки нямаше и заедно с антуража си го застави да си тръгне. И с оглед на всичко това последвалото изявление за значението на Неделев, приноса му за клуба и решението за изваждане на номер 8 от употреба са чиста проба лицемерие.
Чест прави на Тошко, че застана пред тези, които ще продължават да скандират името му и им каза истината. Защото те го заслужават. Призна, че е бил принуден да приеме предложението и да напусне. Но един ден ще се завърне, защото Ботев е неговият дом.
И да, в Лудогорец Неделев ще получава космическа за родните стандарти заплата, но той вече бе отказвал подобни суми в името на жълто-черната си любов. Неговата голяма мечта бе да дочака построяването на “Колежа” и да стъпи първи на терена, като капитан на отбора на сърцето си. Тази мечта му бе отнета от треньор, разделил се с поста си заради слаби резултати, който за наказание получи… цялата спортно-техническа власт. Валентич обаче пропусна един много съществен детайл. Подобни сделки може да прави безнаказано, когато си играе на футболен мениджър на компютъра, но в реалния живот няма как да посегнеш на историята на един клуб и на любовта на феновете, и това да бъде подминато с лека ръка.
И да, Лудогорец купиха Неделев, но няма как да купят харизмата му. В Разград той ще бъде просто един наемник без излъчване, без душа и без страст. Да им е честито!
Явор Пиргов/ „Тема спорт“