-
-
Капитанът на Ботев Враца Красимир Костов даде интервю пред „Тема Спорт“. 28-годишният вратар коментира предстоящия мач с Левски и битката за оцеляване в Първа лига. Стражът не е пропускал минута през този сезон и е в основата за доброто представяне на врачани от началото на пролетния дял на първенството.
Краси, предстои ви гостуване на Левски. Каква е нагласата на отбора преди мача на стадион „Георги Аспарухов“?
Настроението в тима е много добро, след като стартирахме успешно през новата година. Готвим се на максимални обороти, за да се представим на ниво срещу Левски. Да, стадион „Георги Аспарухов“ е един от най-негостоприемните, но и друг път сме взимали точки от сините. Във всеки мач, няма значение къде и срещу кой, излизаме за победа.
Да продължим в малко шеговит тон, но надяваш ли се да отсъдят отново дузпа в полза на Левски? Показа, че не могат да те преодолеят от бялата точка през миналия сезон.
(Смее се.) Не, надявам се да не се стига до такива ситуации, защото добре знаем, че и шансът трябва да е с теб. Дано не се получи така, че да се тестваме кой може да спасява дузпа или не.
Какви са силните страни на Левски? Къде трябва Ботев Враца да обърне сериозно внимание?
Левски си е Левски. Тепърва ще анализираме съперника в оставащите дни. Просто самото име говори за отбора. Излязоха от трудната ситуация и феновете очакват победи от тях.
Какво смяташ и за колегата ти от другата страна Пламен Андреев?
Това е пътят за българските вратари. Още от млади да им се дава шанс. Да бъдат поощрявани, когато допускат грешки, защото се случва на всички. Да се налагат и постепенно да израстват. Вратарският пост, както знаете, е по-специфичен и тук искам да благодаря на нашия треньор Христо Митов. Той сега прохожда в професията, но върши чудесна работа и ни подготвя много добре. Винаги съм казвал, че представянето на вратаря зависи от треньора му. За мен на терена е 50 за стража на 50 за наставника му.
Как виждаш битката за оцеляването в Първа лига? Ботев Враца диша ли вече по-спокойно след силния старт на пролетта?
Не, не трябва да се успокояваме. Спечелихме много важни мачове и точки, но има още двубои до края на първенството. Изцяло сме фокусирани върху нашето представяне и не гледаме другите отбори, които са близо до нас. Надявам се да продължим да печелим точки. Видяхме и показахме, че можем.
Какво промени Даниел Моралес след завръщането си начело на тима? Как се работи с него?
Ботев Враца игра добре и през първия полусезон. Смятам, че сега в тима има много качествени футболисти и се изгради конкурентен състав. На всеки пост играчите дават максимума от себе си. На първо място Даниел Моралес е много голям човек. Винаги е готов да разговаряш с него и да ти вдъхне увереност. Страхотен мотиватор е, както и при изграждането на тактиката. Направихме много добра подготовка. Той и неговите помощници ни помагат постоянно. Разбира се, за доброто представяне на отбора роля изиграва и амбицията на всеки футболисти да се изяви. Съблекалнята ни е от опитни и млади перспективни играчи. Изгради се добра сплав.
Ти си капитанът и играчът с най-голям стаж в отбора, а в него има и много чужденци. Лесно ли комуникирате с тях? Колко важен е Браян Переа?
Браян е излишно да го коментираме. Виждате какво прави. Футболист, който е играл на толкова високо ниво, че много от момчетата само могат да си мечтаят да бъдат. Но като цяло комуникацията с чужденците е добра. Бързо успяха да се адаптират и да се нагодят към стила на игра и манталитета на Ботев Враца.
Замислял ли си се защо не получаваш шанс в националния отбор, след като показваш стабилни игри?
На всеки му е мечта да играе в националния отбор. За мое щастие под ръководството на Антони Здравков имах честта да бъда част от младежката селекция. Чувството е уникално и дано един ден това да ми се случи и за мъжкия тим.
Кой беше идолът ти под рамката и на кого симпатизираш сега?
Виктор Валдес ми беше от любимците като малък. Сега най-много симпатизирам на Ян Зомер. Това е един от най-качествените вратари в света. Виждате, че с много работа на 34 години му се усмихна късметът и премина в Байерн Мюнхен.
