Сдружението „Левски на левскарите“ даде пресконференция, на която говориха за актуалната обстановка на „Герена“ и конфликтите между ръководните фактори в клуба.
„Добър управленец би трябвало да приеме добра оферта, за да си спаси компанията, в случая клуба. Ако не го направи, той трябва да има застраховка и да поеме отговорността. Оказа се, че президентът взима решение, но не може да покрие загубата от това решение и се обръща към нас ние да покрием загубите. Става въпрос за цялата левскарска общност, която след всеки управленец трябва да вади пари от джоба си. Причината, заради която не сме покривали задължения към НАП, е заради дълговете към Хубчев, екипа му и емблематични футболисти. Дълбоко се съмнявам, че начинът, по който Хубчев е бил освободен, е най-правилният. По памет Сираков в началото, когато пое клуба, каза, че задълженията към НАП са 5 милиона. Сега са близо 12 милиона.
Сираков е част от инициативата за създаването на Сдружението, участва в информационната кампания, беше на повечето срещи с левскари из България, част е учредителите. Случи се така, че той се отдръпна и не участва в живота на Сдружението. Това са негови решения. Той заяви, че Сдружението е най-правилният начин да се излезе от ситуацията. Той заяви, че тогава изискването му е да е член №1, заедно със семейството си. Защо не се е записал, попитайте него.
Сираков се определи като пазител на акциите. Ако акциите бъдат оставени в клуба, на УС на Сдружението ще изберем нови ръководители, които да назначим, за да управляват правилно. Имената са Станимир Стоилов и Ивайло Ивков – това е работещият тандем. Просто оставете хората да работят, а ние ще намерим начин за финансиране. Да намерим начин да си спасим отбора.
Сираков е звезда на Левски, няма нужда да влиза в борби за акции. Има начин – депозира акциите в клуба, ако се окажа, че той е човекът, който лъже. Да не изброявам неща, които обеща и не се случиха. Обеща, че ще прехвърли 35% от акциите в съмнително лице, но не го направи и слава Богу. Аферата Диксън. Кой поема отговорност? След това, когато се появи информация за интерес от стратегически инвеститор, той заяви, че, ако има конкретна оферта, ние ще сме първите, на които ще я покаже. Не го направи. Сега не може да обясни защо няма сделка. Моралните и финансови щети от това, че обяви, че ще има сделка, а то няма – всички левскари са разочаровани и обезверени. Кой ще оправи щетите, включително и финансови?
Левски е социален феномен. Трябват ни лидери, водачи. Левски е емоция. Парите са в нас, левскарите, не ни трябват посредници. Даваме пари за нищо, всъщност за нещо много повече – за идеал. Доктрина, доближаваща се до религия.
Той се обърна към организираните привърженици да го подкрепят за взимането на акциите. Сега изведнъж станахме под 1 процент.
Конкретен план и идея нямаме. Разчитаме на морала и левскарските принципи, които вярваме, че и Сираков изповядва.
Знаем колко отговорно това, което правим. Знаем какво ще последва. Длъжни сме да водим битката за Левски, истината и свободата докрай. Свободен, независим и печеливш Левски за нас е свята цел.
Ние сигнализираме за този проблем и се опитваме да стигнем до решение от юни миналата година. Тогава водихме разговори с г-н главния акционер. Тогава възникна въпрос дали клубът е в състояние да спре да трупа нови задължения към НАП. Беше ни отговорено, че това не е възможно. Когато ние събираме от хората по 200 лева, няма как да обясним, че събираме пари, а задълженията растат. Какво излиза, че крадем ли? На 8 ноември последва среща тук, в този офис. Тук беше мажоритарният акционер и собственикът на спонсора. Те ни заявиха, че нямат идея как ще се плащат задълженията, а за трансфери да не говорим. На 13 ноември направихме среща с членовете на огранизацията, където гласувахме 3 варианта за излизане от ситуацията. План А беше стратегически инвеститор, който да доведе Сираков. План Б беше С дружно да се намерят решения. План С беше Сираков да депозира акциите и ние да търсим решения. Дойдохме до План С, но през призмата на лъжата.
Не е в духа на добрите бизнес практики добър управленец да разчита на външен инвеститор и същевременно да не се прави нищо. И да забраниш трансфери с мисълта, че някой друг ще плати вместо теб. Това са 9 месеца, не са дни или седмици. Седим и чакаме нещо да падне от небето. Е, то не падна, при това за втори път.
Ако Сираков депозира акциите, може пак него да изберем за президент. Аз ще гласувам за него.
Имаме идея какво да правим. В нашите редици са най-качествените хора. На Стоилов и Ивков трябва да им се даде мандат колкото има трябва, за да извадят клуба от батака. След като Сираков за 3 години не успя да намери стратегически инвеститор, да направи това, което обеща – „аз ще съм последният такъв собственик“. И пак ще сме заедно, пак ще го изберем, аз съм убеден. Убеден съм, че левскарите ще намерим повече от един спонсор. Разчитаме и на генералния спонсор. Те са поели ангажимент към Стоилов и НАП. Общо взето нищо различно. Просто ще се взимат решения на по-широка база. Според мен Сираков допусна стратегически грешки и не е в състояние да ги покрие. Нека всеки си носи отговорността. Не може вечни прошки.
Докато Ивков водеше преговори с НАП, нямахме запор. Сега изведнъж имаме добра новина за 30% запор.
Ако се окаже, че Ивков и Стоилов лъжат, настояваме Сираков да ги отстрани или поне изпълнителния директор. И това е въпрос на отговорности. Искаме истината по идеологически причини. Битката за истината трябва да я водим на живот и смърт. Левски, истината, свободата, после ореоли, звезди и т.н. Искаме решения на въпросите още от месец юни, когато преведохме първия транш от 100 хиляди лева.
Всички заедно разбрахме, че сделката, за която мечтахме, е един балон. Ако бяхме страхливи и искахме да си пазим имената, да не понесем лайномета, който сега ще се изсипе върху нас, щяхме да мълчим. Знаем за тези проблеми и как ескалират. Не сме съгласни всички да живеем в заблуда. Знаехме, че рано или късно розовият балон ще се спука. Всичко започна след реванша в Солун. Оттам започнаха неразбирателствата, отпадането от евротурнирите. Нещата се виждат и на стадиона. Розовият балон се спука. Висшето ръководство чертаеше едни бъднини – едно е да мечтаеш, друго е да можеш да го постигнеш. Няма как да мълчим. Ще си понесем обидите и квалификациите, но няма да се откажем.
Не търсим чужда собственост. Сираков заслужи акциите, защото се изправи с името и лицето си в много тежък момент. Но ги придоби и с нашата подкрепа.
От 2 десетилетия сме в тази битка. Развихме се, узряхме и разбрахме как могат да се случат нещата. В Левски вече има истински лидери, които да следваме. Най-сетне привържениците има кого да следваме. Виждаме тези лидери и резултатите, които постигат. Искаме те да получат мандат да работят това, което могат. Дори да бяхме придобити от голяма компания, най-добрите решения са съсредоточени в тези левскари – Станимир Стоилов и Ивайло Ивков. Тези хора са доказани, справят се изключително добре.“, каза Димитър Костадинов.
„Левски в момента се източва по съвсем различен начин. Не го източваме ние, организираните привърженици. Защо Сираков се отказа от подкрепата към Сдружението, не знаем. Реши и го направи. Защо ни приема като врагове? Ние не сме му врагове.
Клубът имаше споразумение с НАП за разсрочване за около 150 хиляди лева на месец. Това споразумение отпада, дори когато една вноска не е платена. Това се случи. Втора сделка не е възможно. 30% не е споразумение, а е запор на сметките на Левски. Добрата новина е, че не са запорирани 100%. Това не е споразумени, това е прилагане на закона. Тази добра новина, всъщност е много лоша новина. Имаше шанс това да се избегне. Сега всичко пак е в наши ръце, да събираме пари, но изпуснахме инерцията.
Изнасянето на истината ще помогне с това, че примерно Тодор Батков – младши ще трябва да замълчи от срам. Вредителите на Левски ще замълчат гузно. Надяваме се тази информация да бъде изнесена.
Унизително е акциите ни да се подхвърлят. Спомняте си цирковете. Това не са билети за баня. Акциите на клуба трябва да са си в клуба“, допълни Антони Джамбазов – учредител на Левски на Левскарите.
„Не биха се променили хората, а начинът на управление. Решенията ще се взимат там, където трябва.“, заключи Момчил Лазаров – председател на Контролния съвет и председател на УС на Тръст „Синя България“.