-
-
ПАПАГАЛА, БУЛДОГА И СКОРПИОНА НА ВРАТАТА
Един от най-колоритните вратари в историята на световния футбол е мексиканецът Хорхе Кампос. Той бе известен с прякора си Папагала заради пъстрите си екипи, с които излизаше на терена. Кампос пази на вратата на своя национален отбор по време на историческия за българския футбол 1/8-финал от САЩ ’94 срещу Мексико, спечелен от нашите с дузпи. Папагала лично уважи 50-годишния юбилей на Христо Стоичков миналата пролет и дойде до България.
Друг емблематичен вратар пък носи прякора Булдога. Хосе Луис Чилаверт има репутацията на най-добрия изпълнител на преки свободни удари.
Колумбийският вратар Рене Игита остава завинаги във футболната история с едно спасяване, което по-късно е наречено „Ударът на скорпиона“. На 6 септември 1995 г. Англия играе контрола с Колумбия на „Уембли“. При едно центриране Игита избива топката с два крака зад гърба си, плонжирайки. Оттогава всички му викат Скорпиона.
Вълкът не играе в цирка
„Вълкът е по-слаб от лъва и от мечката, но никога не играе в цирка.“ Това е любимата сентенция на легендарния бивш нападател Наско Сираков. Той самоопределя себе си като вълк. Дори кръсти своята автобиография роман с името „Единакът“.
В българския футбол е имало и други бозайници. Най-популярен е легендата на ЦСКА Георги Денев-Кучето. Този прякор му лепват от вечния враг „Левски“. В „синия“ лагер пък играха Стефан Стайков-Заека, Божидар Искренов-Гибона и Димитър Телкийски-Мечо.
Кой е истинският тигър – Фалкао, Пламен или бистришкият?
Вероятно мнозина си спомнят забавните анимационни филмчета „Зоо Купа“, които се излъчваха по време на световното първенство по футбол във Франция 1998.
Най-различни видове животни играят футбол едни срещу други на терена. В реалния спорт картинката може да бъде същата, ако вземем под внимание колоритните прякори на голяма част от звездите. Както по европейските терени, така и у нас някои футболисти носят прозвища на бозайници, птици, насекоми или земноводни.
Едно от често срещаните прозвища е Тигъра. Когато във футбола се спомене за голямата раирана котка, най-често се сещаме за колумбийския национал Радамел Фалкао. Наричат го така още от престоя му в
Аржентина, тъй като е свиреп хищник, когато се озове с топка в противниковото наказателно поле.
Колумбийският тигър израства в школата на „Ривър Плейт“, а след това показва зъби в отбори като „Порто“, „Атлетико“ (Мадрид), „Монако“, „Манчестър Юнайтед“ и „Челси“.
В България също си имаме тигър. Бившият национален вратар Пламен Илиев си спечели това прозвище, докато пазеше на вратата на „Левски“. Той се превърна и в един от най-младите капитани на „сините“, като едва 20-годишен получи лентата. Пацо Тигъра сега пази за румънския „Астра“ (Гюргево). В родното първенство цял един отбор носи прозвището „тигрите“. Това е новакът „Витоша“ (Бистрица), където до неотдавна игра премиерът Бойко Борисов. Именно той кръсти по този начин храбрите бистришки футболисти.
Скариди, Чайки и Магаренца гонят топката
По света някои отбори се ползват с култови прякори. „България Днес“ ви представя само някои от най-култовите футболни прозвища.
В България емблематични са Глиганите, така наричат аматьорския тим на „Гигант“ (Белене). „Спартак“ (Вн) са Соколите, „Пирин“ -Орлетата, „Черноморец“ – Акулите.
В родината на футбола Англия всеки клуб си има прякор. Така например „Барнзли“ са наричани Песовете, „Брайтън“ – Чайките, „Дарби Каунти“ – Овните, „Кардиф Сити“ – Сините птици, „Лестър“ – Лисиците, „Моркамб“ – Скаридите, „Нюкасъл“ – Свраките, „Суонзи“ – Лебедите, „Съндърланд“ – Черните котки, „Уотфорд“ – Стършелите, „Шросбъри“ – Земеровките, и др.
В Германия „Дуисбург“ са Зебрите, „Борусия“ (Мьонхенгладбах) – Жребците, а „Кьолн“ – Козлите.
Особено колоритен прякор има италианският „Киево“ – Летящите магаренца.
Бълхата, която стана великан
Бълхата е прякорът на носителя на 5 „Златни топки“ Лионел Меси. Гениалният аржентински футболист е роден на 24 юни 1987 година в Санта Фе, Росарио. Едва 5-годишен започва да се занимава с футбол и веднага проличава огромния му талант в отбора на „Грандоли“. Три години по-късно преминава в отбора на „Нюелс Олд Бойс“. Тежък удар понася малкият по това време Меси и цялото му семейство. Поставена му е рядката диагноза хормонален дисбаланс, който не му позволява да расте нормално. Впоследствие точно ниският му ръст му печели прякора Бълхата.
Лекарствата са скъпи за семейството, около 800 долара на месец. Кариерата на малкия талант е поставена под въпрос. Тогава ръка му подава „Барселона“, а днес бълхата се е превърнала във футболен великан. Висок е едва 169 см.
Източник: Добромир Добрев/ „България днес“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
