Георги Бачев е част от отбора на Левски, който доминираше по родните терени в началото на новото хилядолетие. Той се подвизаваше на крилото или на върха на атаката и бе на “Герена” в периода 1999-2002 година, като изигра 49 мача и отбеляза 17 гола. Бачев бе част и от националния отбор по време на Мондиала през 1998-ма година. В момента е спортен директор на Вихрен Сандански. Той се съгласи да говори пред “Тема Спорт”, като коментира ситуацията при сините.
Г-н Бачев, вие сте част от един много силен отбор на Левски… Има ли я у вас все още синята тръпка?
– С напредване на времето и с годините човек става по-уравновесен и успява да потиска емоциите, но онзи период е оставил прекрасни спомени в мен и е невъзможно да бъде забравен. Прекарах много хубави години, спечелихме много трофеи и е нормално да продължавам да трепвам и да има положително чувство в мен, когато стане въпрос за Левски. И мога с ръка на сърцето да кажа, че това, което направиха феновете на сините в последните години, доказва, че това не е просто един клуб. Това е нещо повече. Без да искам да обидя никой, но нали помните, че Александър Томов също призова феновете на ЦСКА за подкрепа. Тогава той не успя, а може да не е успял да ги убеди и не са му повярвали, но това е друга тема, защото сега говорим за Левски.
На “Герена” бяхте съотборник със Станимир Стоилов – усещаше ли се тогава, че той ще направи сериозна треньорска кариера?
– Той вече бе играещ помощник треньор и се виждаше колко отговорно подхожда към новото поприще, към което се бе устремил. Учеше много, гледаше, но от поведението му личеше, че го носи вътре в него. Той не само обичаше футбола, но и го разбираше. Живееше с него и неслучайно години по-късно е определян за най-добрия и успешен български треньор в новата история.
Какво не ви достигна на вас тогава за синя приказка, а тя бе факт няколко години по-късно?
– Желание със сигурност не ни е липсвало, но явно не сме били достатъчно подготвени, макар че доминирахме в България. След това Стоилов успя да изгради един много балансиран отбор, който успя да постигне сериозни успехи в Европа.
Има ли моменти от съблекалнята, които никога няма да забравите и са емблематични?
– Бяхме събрани много силни характери и дори не мога да направя съпоставка с настоящето. На мен ми е непонятно как може да се стигне до серия от 11 мача без победа, когато говорим за Левски. Аз си спомням един мач с Марек, когато на полувремето резултатът бе 0:0. В съблекалнята щяхме да се избием, а когато излязохме на терена, изляхме гнева си върху съперника и победихме. Сега футболистите гледат малко по-лежерно на нещата и това е необяснимо за мен. Звучи ми много странно Левски да е в средата на таблицата и да не се бори за титла и купа.
А нещо комично спомняте ли си?
– Е, там сигурно книга можем да напишем, но все още ми става смешно, когато се сетя, че когато бяха разбили апартамента на Серж Йофу и му бяха откраднали само едната футболна обувка. Това обаче не може да се разкаже. Трябваше да се гледа реакцията му, когато ни го разказваше.
Откъде излезе прякора Легендата на Бисер Иванов?
– Еее, всяко негово отиграване на и извън терена бе легендарно и прякора си дойде от само себе си (смее се). Но и той бе прекрасно момче. Бяхме страхотен колектив.
За Легендата има много истории – как с първата премия от Левски си е купил зайчарници, а тогава майка му дори е помислила, че е откраднал тези пари, защото не е можела да повярва, че е възможно да се печелят такива суми от футбол…
– Да, да… Всъщност Бисер тогава бе привлечен в Левски от третодивизионния Чирпан и е съвсем нормално за обикновените хора да приемат, че случващото се не е истина. Все пак помните, че тогава ние се радвахме на могъщата финансова подкрепа на Майкъл Чорни и е нормално родителите му да бъдат шокирани.
Сам споменахте серията от 11 мача без победа, но може ли кредитът на доверие към Стоилов да бъде за пример?
– Левски имаше нужда от Стоилов, за да обедини цялата синя общност и да излязат от трудната ситуация. Смятам, че ще се справят, защото и Стоилов, и Сираков са икони на Левски. Проблемът на клуба бе, че бяха назначени неправилните хора да управляват и те натрупаха всички тези задължения. Взеха се много смешни и страшни решения по отношение на стадиона, клубната политика и виждаме резултата. Но както казват хората – всяко зло е за добро. Това показа нещо, което вече споменах – феновете на Левски нямат аналог в България.
Вие бяхте супер отбор, но от 25-26 човека имаше 5-6 чужденци… Има ли вариант да се повтори толкова българска версия в някой от грандовете ни?
– Според мен е сбъркано всичко у нас. Вече няколко години имам наблюдение в детско-юношеския футбол. Проблемът е, че всичко се комерсиализира. На децата се гледа като на инструмент да се печелят пари, а не толкова да се развиват като футболни и човешки качества. С треньорство се занимават хора, които не са лицензирани и нямат понятие от тази материя. Това е проблемът на българския футбол. Проблемът е, че в последните години липсват качествени ръководни кадри, които да произведат качествени треньори. И затова се стигна до там повечето отбори да залагат на чужденци.
Вие бяхте част от националния отбор и сте участник на Мондиал’98. Какво е мнението ви за сегашния тим?
– За съжаление трябваше да минат доста години, за да дойде един чужденец и да направи това, което стори Кръстаич сега. Появиха се момчета, за които не бяхме и чували. Те под една или друга форма са възпитани в чужбина и носят друг манталитет. Аз симпатизирам на тази формация и се надявам да постигнат добри резултати.