-
-
Георги Василев е свързван с последния дубъл на ЦСКА от далечната вече 1997 година, но преди това, освен шампионската титла с Етър, той бе изградил и дрийм тийм на Левски. Генерала, както мнозина го наричат, се съгласи да коментира ситуацията при сините в момента. Ето какво каза той пред „Тема Спорт“.
Г-н Василев, гледайки Станимир Стоилов, виждате ли нещо, което е „откраднал“ от времето, когато работехте заедно? Особено що се отнася до излизане от труден период.
– На Стоилов главата му работеше много пълноценно по време на игра, а това винаги предполага, че рано или късно такива хора успяват да се реализират и след като прекратят активната си кариера. Убеден съм, че Мъри е взел и от мен, и от всички треньори, с които е работил през годините, това, което е смятал за най-добро и полезно за него и пречупвайки го през призмата на своите виждания, успя да се наложи с име и авторитет. Това, че продължава да е актуален, значи се е възползвал максимално от наученото през годините.
Левски на Стоилов бе в серия от 11 мача без победа, но той запази поста си, което е почти немислимо за българската действителност. Това ли е търпението, което трябва да проявяват клубовете?
– На Стоилов не му е било лесно. Убеден съм, че всеки мач го е преживявал и е прекарал много безсънни нощи. Левски винаги е търсил върха и в играта, и в резултатите, и в класирането, така че това са били крайно неприятни дни за него. От друга страна, доверието и уважението рядко се срещат по футболните меридиани, но публиката на Левски се съобрази със състоянието и премеждията на клуба, застана твърдо зад треньора си и не сбърка.
Кои са спортно-техническите детайли, които отличават Левски?
– Харесва ми агресията на отбора и особено тази на крайните защитници. В началото на съперниците на Левски им беше много трудно да й противодействат и да реагират на динамиката в играта им. Напоследък сякаш успяха да намерят лек противовес и, затваряйки пространствата на силните флангови играчи, им създават трудности. Левски иска да играе футбол, да доминира, да предлага атракция. Проблемът е, че понякога отборът губи себе си, а това може да е плод на психологическо отпускане и срив. Но категорично Левски играе добър и хубав футбол.
А чисто като индивидуалности кои играчи ви правят най-силно впечатление?
– Левски притежава много класни футболисти. Много харесвам Кордоба, който познавам още от пристигането му във Велико Търново. Виждайки първите му стъпки, бях убеден, че го чакат много добри дни. Той разполага с изключителна физика, добра техника, футболен интелект и силен ляв крак. Той все още не е достигнал тавана си и тепърва ще расте. Филип Кръстев започна много силно и вдигна високо летвата, а впоследствие съперниците разгадаха силните му страни и насочиха много усилия да ги неутрализират. Краев е на другия полюс. Той започна, както се казва, от нулата и в момента е един от най-силните футболисти на Левски. Аз симпатизирам на подобен тип играчи, които умеят да се включват от дефанзивен план и да участват в последната фаза на атаката.
След паузата за националните отбори предстои сблъсък на Левски с друг отбор, чийто треньор сте бил – Локо София. Срещат се две различни футболни философии – динамиката и доминацията на Стоилов срещу директния футбол на Генчев. Какво очаквате?
– Левски няма добри спомени от есенния мач, който загубиха. Локомотив ги победи с 3:2 и ще влезе със самочувствие в двубоя. Още повече, че не само сините са в добра серия, а и червено-черните вдигнаха глава след разгрома от ЦСКА 1948. Те записаха две поредни победи – във Варна и най-вече срещу Славия, което определено е повлияло върху положителната нагласа. Левски ще излезе с амбиция за реванш. И двата отбора по време на сезона изпитваха колебания, но тях ги има навсякъде. Ще бъде интересен сблъсък между двама треньори, които добре си вършат работата. Със сигурност паузата ще се отрази и може да окаже влияние върху ритъма. Очаквам хубав мач, защото и двата отбора ще подходят с оптимизъм и самочувствие. Не искам да правя паралел между двата стила, защото и Стоилов, и Генчев се съобразяват с това, което разполагат и какво ще предложи противникът, за да начертаят стратегията си за двубоя. Мъри работи малко по-дълго и при него нещата са по-отработени, но кой ще се окаже печеливш, ще покаже резултатът.
Този мач е предвестник на голямото дерби – там Левски ще се сблъска с прагматизма на Саша Илич и самочувствието на лидера. Какво можем да очакваме?
– Със сигурност последното нещо, което мислят в Левски в момента, е дербито. Подготовката за него е най-лесна, защото тогава няма смисъл от допълнителна мотивация. Дразнителят е достатъчно голям и искаш да се възползваш максимално добре и да вземеш възможно най-много. На „Герена“ към този момент задача номер едно е мачът с Локо София, който ще определи в какво настроение ще влязат в двубоя с ЦСКА, но и това понякога е нож с две остриета. Имаме немалко примери как си мислиш, че си на върха и тогава правиш най-големите грешки.
Ще успеят ли сините да вземат евроквота?
– Не съм смятал, но мисля, че не са далеч от 4-то място. Убеден съм, че ще направят всичко възможно, но това минава през победи над Локо София и ЦСКА.
По ваше време в ЦСКА чужденци бяха Ристе Милосавов и Жаир, а преди това в Левски – само вратарят Олег Моргун. Има ли вариант отново да видим толкова български версии на грандовете?
– Жаир дори не си го спомням (смее се). Той беше доведен за колорит. Ристе беше прекрасен черноработник. Но времената много се промениха и трудно ще се получи. Това може да се получи с промяна на правила. Когато винаги на преден план е амбицията да си на върха, то неизбежно ще се привличат чужденци. Много парадираме с темата за българските футболисти, но ето видяхме и националния отбор – те не са готови.
Какво очаквате от следващите мачове на националния отбор?
– Моето мнение е, че това поколение все още няма достатъчно опит. Не говоря за качества, но липсва класата, която се трупа с годините. Това са много талантливи момчета, но се сблъскваме с проблема на възрастта. Най-важното е тези момчета да не се натоварват с огромни очаквания. Като цяло това натоварване е нормално, но нека имаме реална преценка на картината и ситуацията. Дълги години нямахме успех, сега имаме ново начало, но не бива да избързваме с оценките. Ако вдигаме постоянно летвата и заблуждаваме себе си и самите футболисти, то това не помага и отнема от спокойствието за работа.
