-
-
Георги Антонов беше първият капитан на ЦСКА, който вдигна титлата през този век – през 2003 г. Той беше лидер на един много силен отбор на „червените“, воден от Стойчо Младенов и с топфутболисти като Велизар Димитров, Христо Янев, Емил
Гъргоров, Тодор Янчев, Ибрахима Гай и кой ли още не. Към днешна дата всички „червени“ фенове се надяват да видят капитанът на ЦСКА-София, в случая Юрген Матай, да вдига трофея пред пълния стадион. А това е напълно възможно с оглед на четирите точки разлика пред шампиона Лудогорец. „Мач Телеграф“ се свърза с Антонов, който често може да бъде забелязан и сега на „Българска армия“ в компанията на бившия си съотборник и добър приятел – Вальо Найденов. Ето какво каза бившият капитан на ЦСКА.
– Г-н Антонов, какво е усещането да вдигнете титлата пред пълния стадион?
– Това е мечта за всеки един футболист. Вдигнах шампионската титла, след като тогава 6 години не бяхме ставали шампиони. Много дълъг период, но несравним с настоящия. Тогава станахме безапелационни шампиони. През първия полусезон записахме 13 победи от 13 мача. Водехме с доста точки и заслужено станахме първи.
– Какви са вашите сломени от онзи ден?
– Покойният Иван Славков-Батето ми даде трофея. Той искаше да изнесе някаква реч, но феновете го освиркаха. Това беше един от най-хубавите моменти в кариерата ми – да вдигна титлата пред пълния стадион. Другият ми много любим момент беше, когато ме повикаха в националния отбор. По онова време да стигнеш до държавния тим, да играеш редом до Стоичков, Трифон Иванов, Краси Балъков и другите, беше много емоционално. Но да се върнем на титлата. Капитани колкото искаш. Важно е да станеш шампион и да я вдигнеш пръв…
– И сега можете да бъде забелязан на стадиона…
– Да, с Вальо Найденов ходим на „Армията“. За последно бяхме на мача с Локо Пд, но за съжаление завършихме наравно – 1:1.
– Какво е усещането вече да сте фен на ЦСКА, като преди това сте бил капитан на „червените“?
– Малко ми е интересно усещането. Гледам отстрани колко са всеотдайни фоновете, колко много си обичат отбора. Интересно ми е да се срещам с такива хора. Като говоря с тях, разбирам, че те дават всичко от себе си за ЦСКА. И най-милото биха дали. Всеки фен идва с голяма страст на стадиона.
– Как виждате битката за титлата. Много или малко са тези 4 точки преднина пред Лудогорец?
– Досега често сме имали добри сезони, но до момента, в който дойдат най-важните мачове. Тогава изпускаме нещата. И сега предстоят най-важните двубои – с Левски, с Лудогорец тук. Но не трябва да се забравят и останалите. Преди това играем със Славия. А това ще е труден двубой. За мен още нищо не се знае. Ако имаме преднина от 4 точки до мача с Лудогорец на „Армията“ и ги победим, тогава вече мисля, че ще станем шампиони. Но сега е рано. Все още рибата е в морето, нека не слагаме тигана.
– Вие бяхте награден и отличен на 70-годишния юбилей на ЦСКА. Сега се навършват 75 години от създаването на клуба. Какво си пожелавате по случай рождения ден?
– Ако може дубъл, но дай Боже титла! От 2008 г., когато отборът за последно стана шампион, мина много време. В последните вече 11 години децата не са виждали друг шампион, освен Лудогорец.
– Какво е вашето мнение за треньора Саша Илич?
– Много добро. Аз винаги съм го защитавал, дори когато е имало критики по негов адрес, макар и това да не е често, постига успехи, но има и някои слаби мачове. Но след такъв, винаги прави така, че ЦСКА да показва израстване в следващия. Саша Илич знае как да върти отбора, усеща нещата. За мен си ръководи тима много добре. Не е от хората, които се оправдават. Казва: „Ние сгрешихме“. Няма лош бил терена, времето или съдията. Добро впечатление ми прави неговото поведение и това не е изненада, защото все пак той е фигура, легенда на Партизан.
– Трябва ли мачът с Черно море за Купата на България да не е приоритет, тъй като едно евентуално продължаване може да попречи в битката за титлата?
– Във всеки един мач трябва да влизаш във форма. Колкото повече срещи се играят, толкова повече неща вижда треньорът. Излизаш и играеш и това е. Нека момчетата се пазят от контузии и наказания. Ако се пестиш, нищо не правиш. Нищо! С всяка една победа идва апетитът и самочувствието. Трябва да играеш за феновете, да ти е кеф, като ги виждам как си обичат отбора.
– Влезе ли голмайсторът на ЦСКА Дюкенс Назон в обувките на Каранга, Кайседо, Али Coy и другите силни нападатели…
– Доказва се момчето. Има страхотна физика. Като дойде в началото не беше във форма. Дори казваха, че бил дебел. Има си обработен удар. Вижте, че няма слаб мач. Ако не успее да вкара, все ще помогне с нещо. Винаги държи по двама защитника
на съперника, тъй като е здрав физически.
– Как бихте коментирал бековете на ЦСКА?
– Българите са добре. Асен Дончев е много перспективно момче. Тъкмо беше застъпил, вкара и гол на Черно море. Но една контузия го върна в началото. Иван Турицов си играе перфектно. Като направи 2-3 силни мача, обаче леко се възгордява и формата му леко спада. Иначе е перфектният десен бек. Много ми харесваше левият бек от миналия сезон Брадли Мазику. Беше много добър, футболист с голяма крачка, който покриваше целия фланг. В Брадли де Нойер има нещо, старае се. Много офанзивно обаче играе. Оголва си зоната. Има си обаче треньори, които да му кажат къде греши.
– Удачна ли е схемата 3-5-2 за отбор като ЦСКА?
– Докато бях футболист много рядко сме играли с трима в защита. Малко рискована е тази схема. Трябват много добри бегачи по фланговете. Лесно могат да те хванат на контра, както Лудогорем в Разград. Винаги имаш едно наум. Свободни пространства се отварят при твоите атаки.
– Нов стадион на ЦСКА – кога можем да го очакваме?
– Дано да имаме. Нов стадион ще е привилегия за всички. Един път ще може, втория път зелените ни спират. Забавят се нещата. За съжаление в момента „Армията“ е в окаяно състояние. Не е това, което трябва да бъде. Нали искаме да се мерим с Европа… Единствено базата в Панчарево е перфектна.
– Защо според вас българският футбол върви надолу?
– Много чужденци има. Преиграха малко нещата от БФС. Трябва да има квота на легионерите. Някакъв закон да се приеме и максимум по 3 чужденци да играят на терена. Само така ще се оправят нещата. И по наше време имаше чужденци, но основата бяхме българите. В ЦСКА Стойчо Младенов въртеше чужденците, а ние българите играехме постоянно. Сега в ЦСКА има мачове, в които отборът започва със само един българин в състава – Християн Петров. И понякога Турицов. Болно ми е като виждам това. Дори в тима от моя роден град – Враца, Ботев, е пълно с чужденци.
– Поддържате ли връзка с някой от бившите си съотборници?
– Виждам се с Велизар Димитров, който живее близо до моята работа. С Ицо Янев и Владо Манчев също, ако ги заваря. Но сега единият е в Благоевград, а другият доскоро беше в Пазарджик. Но иначе с Вальо Найденов съм най-близък. Още от ученическите години. Останал съм приятел с всеки един, с който съм играл.
– Как бихте коментирал отишлите в ЦСКА 1948?
– На тази тема не искам да говоря. Всеки човек си носи глава на раменете. Така са решили, така са направили. Трябва да се работи някъде, все пак. Намерили са работа, с която да си изкарват парите.
