Проблемът на Пирин не е в самите давещи се, защото за този легендарен клуб е доказано, че някак оцелява и дори да се качи на асансьора за долния етаж, в един момент отново поема към горния. Тук не можем да говорим за локална системна грешка, защото тя е глобална и касае целия български футбол.
Проблемът на Пирин е, че, образно казано, се продава твърде евтино. Глобалната системна грешка тук е, че няма как да се прави бизнес от футбола. И в тази връзка отчитаме, че Пирин е последният клуб, който нададе вой за несправедливите финансови отношения между всички замесени страни в договора за телевизионните права. Общо взето, тези вопли се появяват при клубове, които остават без така наречения бащица. Като че ли на самите собственици от по-висока категория не им пука за телевизионните пари. Те са се хванали на хорото на губещите и са го приели като неизбежно обстоятелство.
Липсата на футболна почва засегна много пряко Пирин, тъй като последният инвеститор Пол Белогур имаше имиджа на човек, който се опитва да направи работещ бизнес модел по правилата. Далеч сме от мисълта, че той не си е правил сметката предварително, не е проучил пазара и не е обърнал внимание на рейтинга на българския клубен футбол като продаваем продукт. Белогур е поредният опарил се от действителността мераклия и вероятно няма да е последният не само за Пирин. Въпросът ни обаче е оттук насетне клубът от Благоевград да държи ниво и да не сваля имиджа си.
Последните преговори за смяна на собствеността бяха някак неимиджови. Някаква аржентинска агенция пратила хора тук, те имали някой лев, но не достатъчно. Ще кажете – той Наско Сираков се хвана на Джо Диксън за Левски, какво остана на кмета на Благоевград и Станислав Манолев да бъдат подхлъзнати от непознат субект. Пирин обаче не е Царско село и в никакъв случай не трябва да допуска вариант, при който за един месец пристигат двайсет чужденци с треньори по физическо, правят 2-3 точни резултата и кой откъде е. Не може исторически и традиционен клуб да кълве на първата оферта, колкото и зле да е финансовото състояние. Искали акциите, но с пари назаем, но с условия и подусловия и изобщо няма как да е нормално всеки, който може да вземе кредит от 1 милион лева, да става собственик на елитен български клуб. И сега какво? Поредният кмет с поредните спешни действия за поредната спасителна акция. Странно е как онези се отдръпнаха, уж временно, точно в деня след парламентарните избори.
Сега Пирин трябва бързо да забрави всякакви такива евентуалности и потенциални спасители. Поредните срещи с поредни местни бизнесмени и поредните надежди за изплуване. Но както и да се развият финансовите събития на стадиона в Благоевград, трябва да е ясно, че не може орлетата да кълват на всякаква стръв, че дори и на гола кука.
Желю Станков/ „Тема спорт“