Мнозина „сини“ сърца се чудят как така се скъса връзката между вече бившия треньор на Левски Станимир Стоилов и мажоритарния собственик Наско Сираков. Всеки сподели своята истина и това доведе до оставката на Мъри. По-голямата трагедия обаче не е, че Стоилов си тръгна, а това че „синята“ общност се раздели. Едните са зад Стоилов, а другите със Сираков. Това е най-пагубното за Отбора на народа. Да гледаш свои как се хулят по трибуните, из форумите и социалните мрежи. Тягостната обстановка няма как да не се отрази на отбора. Но замислят ли се тези, които се обиждат, че и това е преходно?
Левски го е имало преди Наско Сираков и Станимир Стоилов, има го и ще продължи да го има, ако всички сме отново заедно. В противен случай бездната е близо. Кой крив и кой прав в момента трябва да остане на заден план, за да не е късно утре. Някой замислял ли се е какво им е било на онези, които са изпратили футболист номер едно на XX век? Дали сега е по-тежко от тогава? Не! И с волята и любовта на хората този клуб е продължил да съществува. И така до днес.
Да, Левски има опасност да влезе отново в онази криза от 2020-та година. И ако не се обединят всички около каузата, всичко това, което Станимир Стоилов, Ивайло Ивков и Наско Сираков изградиха за периода от 2 септември 2021-ва година до онзи ден, може да отиде по дяволите. Не е сега моментът да цари разделение и да се създава още напрежение. Всеки един от „синята“ общност обича тази светиня и е готов на всичко, за да продължи да я има. И Наско Сираков, и Станимир Стоилов, и Ивайло Ивков обичат този клуб и са го доказвали през годините стотици пъти. Работата на привържениците е да бъдат зад отбора си в добро и лошо.
Едва ли има по-велика публика не просто в България, а и на Балканите. Но, когато тя е разделена е уязвима и показва слабост, която не е присъща на голямото „синьо“ семейство, а на един друг клуб, чиито фенове допреди няколко месеца ореваха света, че не бил управляван правилно и не ходеха на стадиона. Това ли трябва да се случи с Левски? Не! Не, защото не е в ДНК-то на вековния любим отбор на милиони. Когато стане трудно, тогава Отбора на народа е най-опасен. А през годините „сините“ фенове какво ли не преживяха. Бяха заедно и на дъното, и на върха. Но, когато си горе е лесно. Работата е там, че привържениците на Левски отново трябва да застанат зад отбора си и напук на всичко и всеки да го подкрепят и да го накарат да полети. По-лесно ли беше, когато Димитър Везалов си вкара нелеп автогол и титлата отиде към Разград? Или когато в онази седмица се загуби и Купата на България? Вероятно е било по-лесно след финала в Бургас или след дузпите на „Васил Левски“ срещу Славия? Да, тогава някой ще каже, че поне е имало пари. Ама какви? Тези пари, които заробиха Левски в плащания сега към знайни и незнайни хора, които няма да бъдат запомнени с кой знае какво. Тогава щом имаше пари, защо клубът дължи на НАП 11 милиона? Истината е, че тези стари задължения доведоха до това да се стига до скандали на „Герена“ днес. Защото всеки един, който работи в Левски през последната година и половина, беше притиснат до стената, заради борчовете към хора от онези години, а отделно от това и към агенцията по приходите. И това оказа своето влияние. Не е сега момента да се делим на Мърифили и Наскофили. Сега трябва всички да застанат рамо до рамо за любимия отбор, защото има по-важна мисия от това в кого са акциите, а именно спасението на светинята! Ясно е, че феновете вече се измориха и мнозина вдигнаха ръце след напускането на Стоилов, но сега отново всички трябва да стиснат
зъби и да продължим напред. Да го направят заради онези най-малките, в които бе запалена искрата! За да го има този клуб, трябва отново да покажат непримирим дух и воля! Заедно! А какъв по-хубав момент от този, когато след дни Левски се изправя срещу тима на Саша Илич. Идеален момент отново съотношението по трибуните да е в „синя“ полза. Не за Мъри, не за Наско, не за Ивков, ЗА ЛЕВСКИ!
Петър-Делян Иванов/ „Мач Телеграф“