-
-
През 2009 година ЦСКА привлича Иван Стоянов, който много бързо се превръща в любимец на феновете. През есента изиграва 14 мача с червената фланелка, като бележи 8 гола, а един от тях е при победата над Левски с 2:0. Силните игри му осигуряват трансфер през зимната пауза в руския Алания, където преминава заедно с Иван Иванов. Във Владикавказ Стоянов остава до 2011-а, като записва 32 мача с 2 гола, а след това отива в Лудогорец. Той е част от отбора, спечелил първите три шампионски титли и купата на страната, а в дебютната си кампания става и голмайстор на първенството заедно с Жуниор Мораеш от ЦСКА с по 16 гола. През 2014-а Стоянов се завръща на „Българска армия“, за да изиграе още 21 мача, в които има 3 попадения.
Роденият през 1983 година флангови футболист, който в момента е играещ помощник-треньор на Сливен, отговори на въпросите на „Тема Спорт“, свързани с предстоящия двубой между ЦСКА-София и Лудогорец.
Иване, предстои сблъсък между ЦСКА и Лудогорец. Може ли да кажем, че този мач до голяма степен ще предреши битката за титлата?
– Залогът определено е огромен и макар пред двата отбора да остават освен него още седем много трудни и важни двубоя, то този сблъсък със сигурност ще изиграе съществена роля. При равенство статуквото ще се запази и това ще донесе още повече адреналин и емоция за феновете, като напрежението ще расте с всеки следващ мач. При победа на ЦСКА армейците почти сигурно ще са шампиони, защото ще дръпнат с пет точки пред Лудогорец.
А при победа на разградчани?
– Тогава те ще изместят ЦСКА от върха и червените трябва да покажат сериозна психологическа стабилност, характер и умения. За тях не всичко ще е загубено, но ще е много трудно.
Смяташ ли, че в лицето на ЦСКА се е намерил достоен претендент, който да сложи край на 11-годишната хегемония?
– Според мен ЦСКА все още не е готов да свали Лудогорец от върха. Разградчани притежават по-голяма индивидуална класа и самочувствие. Червените не показват постоянство, макар че са единственият отбор, който в последните години опитва и крачка по крачка се доближава до Лудогорец, като това е реалният претендент, който е способен да се пребори за титлата.
Ще те върна към първата титла на разградчани, за която имаш огромна заслуга… Какво помниш от онзи мач в последния кръг на 2012 година и смяташ ли, че ако бе влязла една от трите греди, които удариха червените, то историята сега щеше да е съвсем различна?
– Футболът затова е интересен спорт. Пет кръга преди края ние изоставахме с 8 точки и никой не вярваше, че сме способни да станем шампиони. За наш късмет се стигна до решителен мач в Разград. Георги Кабаков, който ще свири и мача сега, показа по един червен картон и за нас, и за тях. И двата отбора играха много силно. Стана много интересен и оспорван мач. Миро Иванов вкара през първото полувреме, а съдбата явно бе решила да бъде на наша страна и ние триумфирахме в края. Тогава ние бяхме в приповдигнато настроение, защото малко по-рано бяхме победили Локо Пд във финала за купата, а червените бяха под напрежение, тъй като бяха изпуснали сериозен аванс. Със сигурност този успех даде началото на серията на Лудогорец и промени историята в българския футбол.
Единадесет години доминация, европейски успехи, но Лудогорец така и не успя да натрупа фенска маса. На какво се дължи според теб това? В интерес на истината в първите година-две, когато бе и по-българска версия, отборът бе симпатичен, но след това натрупа негативни чувства от страна на останалите привърженици…
– Разград е малък град. Има-няма 30 хиляди. Лудогорец не може да се мери с ЦСКА, Левски, Ботев Пд, Локо Пд… Но аз съм напълно съгласен с теб. За съжаление, ние българите изиграхме картите в първите два сезона. Поставихме началото на този проект. Ако ги нямаше нашите успехи кой чужденец щеше да дойде в Лудогорец? Никой! След това обаче не бяхме нужни. Въпреки това аз смятам, че разградчани и в следващите години играеха най-добър футбол. Там се инвестира най-много в база. И нека другите взимат пример от тях, а да се спре да се говори, че били хванали някой и така нататък.
Ти си носил екипа и на двата отбора – къде се чувстваше повече в свои води?
– Аз никога не съм крил, че моето сърце е червено и да играя в ЦСКА бе моята сбъдната детска мечта. Но и в Разград изживях прекрасни мигове. Там спечелих 3, хайде 2 и половина титли, защото на третата година си тръгнах…
За да се завърнеш у дома в ЦСКА. Защо го направи? Ти си единственият, извървял обратния път от Разград към „Армията“. Какво пречи на повече играчи да го правят – организация, финанси или…
– Завърнах се в ЦСКА, защото исках да играя футбол пред пълни трибуни и екзалтирана публика. Няма защо да се лъжем – всеки футболист иска, когато играе, да усеща подкрепа, каквато могат да окажат феновете на ЦСКА. А защо не изминават обратния път не мога да кажа, но сигурно има истина и в твърденията за финанси, организация, а може и от ЦСКА да не са ги поискали.
За кой ще стискаш палци в този мач?
– Не, не! Не искам да настройвам феновете. Нека стане хубав мач и по-добрият и по-заслужилият да победи.
Кои са силните и слабите страни на двата отбора?
– Лудогорец е силен в атака. Там отборът притежава най-много индивидуална класа и хора с нестандартни идеи. ЦСКА пък е по-добър във фаза защита, където е по-компактен, дисциплиниран и добре организиран. Това прави мача още по-интересен и любопитен за наблюдаване. Червените обаче ще имат и предимството на своя 12-и играч. Убеден съм, че феновете ще създадат уникална обстановка. Те са способни сами да спечелят мача за армейците.
Работил си с Ивайло Петев, смяташ ли, че той беше липсващата част или просто качествата и моралът на играчите не отговарят на големите очаквания и летвата, която бе вдигната много високо през годините, защото при Шимунджа се наблюдаваха сериозни колебания?
– Шимунджа изповядваше съвсем друг стил на игра. Моето мнение е, че възходът на Лудогорец в последните мачове е изцяло заслуга на Ивайло Петев.
Кой е треньорът, от когото си научил най-много през годините?
– О, много са. Имах щастието да работя с Любо Пенев, Дуци Симонович, Ивайло Петев, Ники Костов в Ботев Пд… Моето мнение е, че в България има много добри треньори, но те имат нужда от търпение и доверие. Нека им се даде шанс да работят 2-3 години, а не да ги сменят на 3-ти, 4-ти месец…
Кои са най-добрите футболисти, с които си играл в двата отбора?
– Всички бяха супер.
А кои са играчите от двата отбора, които най-много ти харесват сега?
– Имена няма да кажа, защото не искам да пропусна някого и да ми се разсърди (смее се). Пожелавам им да играят хубав футбол, а не да гледаме мъка като тази от мача ЦСКА – Левски. Разбирам, че в този мач напрежението и залогът бяха големи, но подобно поведение на терена не харесвам, а и феновете не искат да виждат това. И дано се дава шанс на повече български футболисти. Защото после говорим, че искаме силен национален отбор. Е, откъде да дойдат тези играчи? Без силни български футболисти в ЦСКА и Левски няма как да стане!
