Бившият играч на Лудогорец и ЦСКА – Лукас Саша – бе събеседник на популярния гръцки сайт gazzetta.gr в мащабно интервю, засягащо престоите на бразилеца както в двата български тима, така и в Коринтианс, Арис, Апоел ТА и в настоящия тим Форталеза.
„Започнах да играя, когато бях на девет, но в началото се присъединих към отбор по футзал. Имам трима братя и баща ни беше луд по футбола. Първоначално всички бяхме записани на футзал, но в крайна сметка само аз и единият ми брат успяхме да станем професионални футболисти“, обясни Саша, чийто юношески тим е славният Коринтианс.
„Отидох в Коринтианс и останах там 7-8 години. Този клуб ме накара да играя футбол. Наистина съм благословен, че прекарах толкова години там. Освен това повечето ми приятели са от тези академии и до днес. През 2011 година ме освободиха и това беше най-лошият период в моя живот и във футбола. Дори когато намерих отбор, той беше в четвърта италианска дивизия. Много пъти съм мислил да се откажа, защото беше твърде трудно.“
Първото идване на Саша в Европа е в Италия. „Отидох в Италия с първоначалната цел да взема италиански паспорт. Останах там няколко месеца. Това беше хубаво изживяване за мен, беше хубав град, но това не беше стъпката в кариерата, която исках.“
В Катандзаро Саша изиграва един мач и се връща в Бразилия, където подписва с нискоразреден отбор. „Това беше най-трудният период за мен. Все си мислех да се откажа и да започна да следвам. Нямах пари, нямах нищо. Нямах пари да налея бензин в колата си.“
За пристигането си в ЦСКА халфът казва: „В началото имах много проблеми. Имаше финансов проблем. Отидох на проби и макар че в началото не ме харесаха, в крайна сметка подписах договор. Сезонът беше добър за мен, защото играх в много мачове, отборът завърши 4-ти и загубихме на полуфинал за Купата. Но това беше много добър сезон, защото си върнах самочувствието и това беше ново начало за моята кариера.“
Саша направи и интересно разкритие защо си е тръгнал, въпреки че е бил доволен от сезона: „Истината е, че започнах да се уморявам от проблемите с плащанията в ЦСКА. Те имаха доста финансови проблеми и аз бях без заплата четири месеца. Като цяло финансите ми по това време не бяха толкова добри. Един ден отидох при директора и му казах, че не мога да продължа. И веднага щом си тръгнах, ми казаха да изчакам. Започнах да получавам обаждания, защото бях на 22, хора от ЦСКА можеха да изкарат пари от мен и искаха да ме продадат. Така започнах да получавам гадни и странни телефонни обаждания и в продължение на една седмица не излизах от нас. (Саша играе в ЦСКА през сезон 2012/13, а през това време шефове на клуба са Димитър Борисов и Иво Иванов). Когато дойде предложението от Алоел, просто исках да се махна възможно най-бързо и затова го приех.“
За периода си в Лудогорец Саша казва: „Със сигурност в Лудогорец прекарах най-добрите си години в професионалната си кариера. Играх в Шампионската лига, в Лига Европа, срещу страхотни опоненти и спечелих общо четири титли. Бяха много добри години за мен там, тъй като клубът също беше страхотен. Градът не беше толкова добър, но отборът имаше много терени и всичко около Лудогорец беше отлично. Ето защо той спечели толкова много титли.“
На въпрос кое от спечелените първенства е оставило най-ярки спомени, бразилецът казва: „Всеки път, когато спечелиш шампионат, е страхотно. Чувството да си шампион е страхотно и в Лудогорец го почувствах за първи път. Първият път беше най-специален, защото никога не бях ставал пръв преди.“
За най-впечатляващия си момент в Разград Саша казва: „Със сигурност моментът, в който влязохме в групите на Шампионската лига, е уникален. Изиграхме шест мача, а последните бяха с много силния отбор на Виктория Пилзен. Когато напуснах Лудогорец след четири години, исках да направя следващата стъпка в кариерата си. Последният сезон в България обаче беше най-лошият за мен, защото не играх в много мачове и съответно нямаше интерес към мен от много отбори. Върнах се в Бразилия, докато чаках предложения и тогава се обади агентът ми и ми каза, че Арис ме иска. Чух много хубави думи от ръководството и подписах“./ „Мач Телеграф“