-
-
Саша Илич навъртя точно една година на „Армията“ и съвсем скоро този престой може да бъде коронясан с титла. Иначе сърбинът заслужи в аванс златен медал с факта, че стана първият треньор в ерата на Гриша Ганчев, който успява да изкара цял сезон в елита.
Илич дойде на „Армията“ с един плюс и един минус – от една страна ореолът на легенда на Партизан, a от друга – съвсем скромният треньорски опит и то в отбор без претенции и високи цели като Чукарички. Саша, като че ли е далеч от типичния профил на сръбски треньор, който доскоро е бил звезда на терена. Няма я онази мегаломания, балканската нахаканост, няма го светския шум, атрактивния и непосредствен контакт с медиите, който е очебиен при треньори като кандидата за Левски Саво Милошевич или националния селекционер Младен Кръстаич. Илич прилича повече на меланхолик, но всъщност успя да запали целия отбор и да поддържа огъня за титла дори в най-невъзможните моменти. Сърбинът излезе от армейския канон да играе атрактивно, да мачка съперниците си и да нанася разгром на по-слабите съперници, но щом като разменната монета за тези ценности е титлата, то засега Сектор Г е склонен да приеме жертвите. Разбира се за съответната откупна цена, защото ако трофеят не бъде спечелен, то „червената“ публика и ръководство ще забравят всички позитиви от отминаващия сезон.
Подобен бе стилът и на Нестор ел Маестро – бетонна защита, вертикални атаки, добра ефективност на създадените положения, но в един момент успеваемостта му падна и на секундата бе уволнен.
Самият Илич очевидно е обективен човек и реалист, нееднократно заявявайки, че отборът му е имал късмет в много от спечелените мачове. Тази липса на самозаблуда е изключително важен коз, за да може Илич да работи по отстраняване на дефектите. Що се отнася до гъвкавостта на схемите, сърбинът стартира с 4-2-3-1 и 4-1-4-1, които използва и в Сърбия, но в началото на сезона заложи твърдо на трима в отбрана. Очевидно е, че ЦСКА-София играе дисциплиниран и лишен от блясък футбол, защото много трудно може да си спомним някакви атрактивни и впечатляващи победи – може би в най-голяма степен изключение от това правило са успехът над Базел с 1:0 за Лигата на конференциите, както и победата с 2:0 над Черно море преди по-малко от месец, когато „армейците“ създадоха порой от голови положения срещу силен тим като този на Илиан Илиев. Силен коз в полза на Илич е умението му да ротира състава и да държи достатъчно свежи футболистите до края на сезона, благодарение именно на тази взаимозаменяемост в тима. Освен това сърбинът е удивителен в умениеото си да пуска резерви, които да вкарват, да обръщат или да затварят мачовете. През този сезон резерви отбелязаха 16 от головете и дадоха цели 10 асистенции – много повече, отколкото при всеки друг отбор във всички турнири. Илич записа 42 мача, като в тях постигна 29 победи и загуби шест двубоя. Интересно е, че при двете от тях – с Лудогорец, през този сезон, „червените“ определено бяха отборът, който стоеше по-добре на терена. Тези две загубени битки обаче ще бъдат без знамение, ако в крайна сметка „армейците“ спечелят войната./ „Мач Телеграф“
