-
-
От август миналата година бившият футболист на Левски, Берое и хърватския Интер Запрешич – Борислав Цонев – защитава цветовете на китайския Далиен Про. Той стартира азиатското си приключение с гол и бързо се наложи като основна част в тима, като е щатен изпълнител на преките свободни удари. Роденият през 1995 година в Благоевград халф се съгласи да говори пред „Тема Спорт” и да разкаже повече за футбола в Китай. Ето какво каза.
Боби, вече 10 месеца си в Китай. Колко по-различно е от България и Хърватска, където си играл? С какво ти беше най-трудно да свикнеш?
– Ежедневието ми е доста еднообразно – тренировки, мачове… Играем при малко по-натоварен цикъл. Ето сега имахме 3 дни почивка за националния отбор и отново влизаме в график, а той е доста натоварен. Шампионат, купа… До ноември, когато приключва първенството, нямаме празно. Животът наистина е много по-различен. Храната, отношението на хората… Трудно мога да направя паралел между нас и нашите географски ширини и тях по начина, по който реагират на различните ситуации. Тук говоря най-вече за поведението във футболните среди. Това ми беше малко странно и непознато в началото, но смятам, че с времето успях да се адаптирам и да свикна с техния манталитет. Чувствам се добре. Договорът ми е до декември, но ще се радвам, ако остана в Китай и след това.
Далиен е транспортен, туристически и финансов център на Китай, а през 2006-а е определен за най-благоприятен за живеене град в тази държава. Населението е около 7 милиона… Чисто битово как свикна?
– За тукашните мащаби не е от най-големите градове. Населението е около 7-8 милиона. Градът е много хубав. Намираме се на морето. Апартаментът, който ми предоставиха от клуба, е с изглед към морето. Има различни ресторанти и европейската кухня със сигурност не ми липсва. Единственият проблем е, че няма много чужденци, а в Далиен китайците не говорят много английски и ми е малко по-трудно с комуникацията. Като условия обаче всичко е перфектно.
Свикна ли с местната кухня?
– Аз лично не харесвам традиционната китайска кухня. Не ми допада на вкус, а и е по-мазна, което не е добре за спортистите. Проблемът е, че когато сме на лагери, трябва да я ядем. В Китай не залагат на диетолози във футбола (смее се).
Колко чужденци има в Далиен Про?
– Във всички китайски отбори има по четирима чужденци. Това е допустимата бройка. Ние също сме четирима и едно момче от Хонгконг. Треньорът ни също е китаец, но се разбираме добре.
Как комуникирате в отбора? Научи ли някакви фрази на китайски?
– Аз знам няколко езика и спокойно мога да кажа, че китайският не е от най-трудните. Да, свикнах с него, научих доста неща. Разбирам, когато ми говорят, а вече и аз опитвам да отговарям на по-елементарни неща. Хубавото е, че на мен ми се отдава акцентът, което реално е най-трудното в езика. В интерес на истината не съм си поставил за основна задача да го науча, защото в клуба и със съотборниците се разбираме на английски.
Чисто футболно как се адаптира. Например колко пътувате за гостувания? Има ли тежки и дълги преходи?
– Ние, които сме в горната част на страната, сме няколко отбора. Когато играем с някой от тях, е добре. Например до Пекин е 1 час със самолет. Тежко е, когато трябва да играем с някой измежду Гуанджу или Шънджън, защото те са в долната част на Китай. Пътуването е около 5 часа със самолет, но там е много топло и климатът е много тежък за футбол. А и при сгъстения цикъл, при който играем, това още повече ни затруднява.
Как приемат китайците футбола?
– Нашите фенове заедно с тези на Шанхай Шенхуа са най-многобройни, защото това са двата най-популярни отбора в региона. Мога да кажа, че имаме страхотни привърженици. В момента сме на последно място, но въпреки това те не спират да ни подкрепят и да са с нас. Явно виждат, че не сме по-слаби от другите, загубихме злощастно точки в няколко мача, а разликата с останалите не е голяма и няма напрежение.
С две думи няма драми като по нашите географски ширини – освиркване, събличане, обиди…
– Не, не. Няма такова нещо. Те не са толкова крайни. Определено усещаме подкрепата и любовта на феновете. Пътуват с нас на гостувания и ми прави впечатление, че ги виждам как се разхождат между феновете на другия отбор, но няма напрежение и сблъсъци. Дори в последния ни мач срещу Шандун Тайшан двете публики се аплодираха помежду си още преди мача и беше доста приятно. За жалост, загубихме с 0:2, а единия гол го вкара Маруан Фелайни.
Като каза Фелайни – след свиването на бюджетите в Китай местното първенство вече не е толкова сериозно притегателно за световни футболни звезди от неговия калибър. Какво е нивото, какъв е футболът?
– Със сигурност нивото е занижено в сравнение с преди 4-5 години, когато се изливаха милиарди. Въпреки това все още има много добри футболисти. Знаете, че Оскар, който дойде от Челси, е в Шанхай от дълги години. Фелайни е тук. Да, като погледнеш, няма много футболисти, които са от Топ 5 първенствата и са супер звезди, но идват много качествени играчи, със сериозни визитки от отбори от нивото на Порто например.
Вие играете на 61-хиляден стадион. Пълен ли е във всеки мач?
– Не, не се пълни. Но може би една от причините е, че сме на това незавидно място. В началото идваха по около 35 хиляди души, но сега малко спадна посещаемостта. Проблемът е, че ние винаги играем в работен ден, а не през уикенда. Още повече нашият стадион е малко по-отдалечен. Сега обаче построиха чисто нов и мисля, че за следващото ни домакинство ще се преместим на него. Той също е за около 60 хиляди, но е ултрамодерен, на брега на морето, на много комуникативно място и смятам, че ще има повече публика. Все пак, за да се стигне до стария стадион, на хората им е нужно доста повече време да пътуват.
Ако бяхме румънци или унгарци, едва ли щяхме да задаваме толкова често този въпрос, но за нас е болна тема и затова да питам – как са базите?
– Нашата база със сигурност е една от най-хубавите в света. Уникална е. Разполага с 26 терена. Има всичко, от което се нуждае един футболен отбор, за да се развива. Огромна е. Вложени са адски много пари. Сгради, терени, технологии… Китайците обаче все още не са на такова футболно ниво, за да знаят как да ги използват. Но стадионите са перфектни. Дори тук в последната година, заради Азиатската купа, построиха още 7-8 чисто нови стадиона.
Георги Шейтанов е в Цанджоу (треньор на вратарите). Поддържате ли някакъв контакт, или при такива мащаби е трудно?
– Чуваме се доста често. През ден-два се чуваме, говорим, обсъждаме какво се е случило. При тези мащаби е трудно да се виждаме, но постоянно държим връзка. Все пак сме единствените българи тук в момента.
Преди време българската колония бе доста по-сериозна. В Далиен играха Зоран Янкович и Георги Чиликов, а и твоят приятел Мартин Камбуров. Помнят ли ги? Ти посъветва ли се с Камбуров, преди да приемеш офертата?
– Българите, които са играли тук, винаги са правили добро впечатление, но китайците не знаят много за нас. Те като цяло за Европа не знаят много. Азия си е друг свят. Чух се с Камбуров, преди да подпиша. Той ми каза много хубави неща за отбора и за града.
Има ли вариант друг българин да измине скоро това разстояние? Разпитвали ли са те за някого?
– Не, не са ме питали. С ограничението за брой чужденци, докато не ни изтекат договорите, не се говори за трансфери.
Можеш ли да направиш сравнение с футбола у нас?
– Според мен като ниво на футбола в България се играе по-трудно, отколкото в Китай. Разбира се, терените няма как въобще да ги сравняваме, защото играем на уникални стадиони и измеренията са различни. В Китай има само 3-4 отбора, които се открояват. Да, има право само на четирима чужденци, но в Ченду например има натурализирани бразилци. Има много момчета, които са китайци, но са родени и живели в Европа. Тренирали са, играли са в Европа и са много качествени футболисти. Така че първите 3-4 отбора се открояват, но в средата на класирането и надолу нивото доста пада.
