-
-
Живот, достигнал до краен предел, направен, за да победи самия живот. С пот и винаги с футбола в сърцето. Това е историята на бившия вратар и обявен през седмицата за нов треньор на Берое – Густаво Араголаса. В кариерата си на играч той е съотборник с известни имена в Аржентина като Марио Сантана и бившия национал и страж на Манчестър Юнайтед Серхио Ромеро. Играе в скромни тимове в Чили, САЩ и Испания, преди да прекрати кариерата си на 35 години, но именно тогава стартира и приключението на живота му.
„През 2006 година нямах виза за влизане в САЩ. Организирах пътуването като нелегален емигрант, за да търся късмета си. Всичко започна от Патагония през Буенос Айрес, успявайки да стигна до Мексико. Първо се добрах до Монтерей, а след това до Ногалес, точно до границата с Тусон, Аризона. Това е мястото, където се изкачих по стената, за да вляза в Съединените щати, следвайки двама мексиканци. Наричаха ги койоти, защото познаваха отлично пътя и помагаха на емигрантите да стигнат невредими до местоназначението. Вървяхме през пустинята до Тусон от 21:00 до 06:00 часа. Оттам стигнах до Лас Вегас и след това в Маями, където започнах работа“, разказва Араголаса.
„По това време в Америка срещнах Масимо Челино (б.а. – собственика на Бреша и бивш такъв на Каляри и Лийдс Юнайтед). Откриваше футболна школа на Каляри в Маями. Започнах работа при него, първо като треньор на вратарите, а след това и като ръководител на академията. Работих четири години, докато не ме арестуваха през 2010 година заради проблемите, възникнали при влизането ми в страната и свързани с липсата на разрешително за пребиваване. Бях в затвора почти три месеца, облечен в оранжево. Беше много труден период. Не съм бил с престъпници и убийци, а с хора, хванати за дребни престъпления, кражби и нелегални емигранти. Все пак беше ужасно. Голям удар в живота ми“, спомня си аржентинецът.
Животът отнема, но и може да даде. След тези ужасни дни съдбата се отплаща на Густаво, който не искаше нещо повече, а да работи във футбола. „След завръщането ми в Аржентина останах без нищо – къщата, колата, но преди всичко – работата. Изведнъж получих обаждане от Джанфранко Матиоли да започна работа в Италия за Каляри. Бях разказал на Челино целия си живот и преживяванията си. Той ме познаваше такъв, какъвто съм, но не вярвах, че ще се сети за мен. Така започнах работата си в Италия. Стартирах като треньор на вратарите в Примаверата, а след това станах мениджър на интерната на клуба. Въпреки всичко, ако ме попитат дали бих направил това, което сторих в миналото, за разлика от много хора бих отговорил отрицателно. Бях луд и рискувах живота си“, заявява Араголаса.
И отново… Животът успя да му даде повече, когато решава, че Густаво го заслужава. Докато работи с Джанлука Феста в Примаверата на Каляри, президентът се свързва с него и го кани да стане помощник в първия тим в Серия А. Дебютът му е във Флоренция срещу Фиорентина на Винченцо Монтела и сардинци печелят с 3:1, записвайки първи успех от два месеца. „Колко странен е животът. Пет години по-рано плаках отчаяно в затвора, сега го правех от радост за първата си победа в Серия А“, разказва още той. Густаво си прави и татуировка с емблемата на Фиорентина и датата на двубоя, запечатвайки момента.
Араголаса става един от доверените хора на Масимо Челино. Собственикът на Каляри е един от тежките характери в италианския футбол и не държи езика зад зъбите си. „Работейки с него, доверието му към мен нарастваше все повече и повече. Един ден ме помоли да му помогна да премести мебели от вилата му в апартамент. Приех с радост. Под матрака на леглото на дъщеря му намерих 200 долара. Веднага му казах. Дори след години все още вярвам, че това е било някакъв тест към мен дали съм честен човек. Никога не бих взел тези пари“, спомня си с усмивка аржентинецът.
Следва престой в школата на Бреша отново с Челино, а приключението продължава с Крема в четвъртото ниво на италианския футбол, с който подписва в началото на тази година и успява да го спаси от изпадане, завършвайки на 15-ата позиция. „Бях решил да се завърна в Аржентина след приключението Бреша. Исках да се върна към работата по-късно през 2023 година. През март ме потърсиха от Крема. Един мой приятел, с когото съм работил в Бреша, ме информира, че клубът иска нов треньор. Даде ми колата си и отидох да говоря с президента на клуба. Разговаряхме за всичко освен за футбола. Беше поразен от моята история и веднага ме назначиха. Когато поех отбора, не загубихме в седем двубоя. Единственото ни поражение бе за купата. Намерих фантастични момчета, които ме приеха много добре. Изискванията ми бяха да контролират повече топката от съперника и играта да е наситена от много подавания“, споделя Араголаса.
„Рано или късно искам да се върна към високата точка, която постигнах – Серия А! Ще видим дали отдадеността ми ще ми помогне“, казва аржентинецът. Може би Берое ще му помогне да изпълни мечтата си.
Мартин Владимиров/ „Тема спорт“
