-
-
България изживя поредния провал на националния ни отбор по футбол. Той не трогва особено, разбира се, защото вече свикнахме да ставаме за смях из терените на Европа. Казват, че ако живееш 3-4 дни в кочината с прасетата, след това мръсотията и смрадта не ти правят впечатление. Именно дотам ни докараха в този изключително дълъг процес по обезличаване на отбора, в който някога играеха велики фигури и футболисти, а мачовете караха България да се гордее с тях. Сега емоциите, вълнуващи родния футболен фен, са съвсем различни. Срам, ужас, съжаление и най-лошото – тотално безразличие.
Да се върнем на мача с Литва, в който лъвовете стигнаха до първата си точка в квалификациите. От една страна трябва да отбележим, че точката си е истински напредък, защото при последното ни гостуване в прибалтийската държава катастрофирахме – загуба с 1:3.
От друга страна обаче не може да не отчетем, че националите и най-вече селекционерът Младен Кръстаич не би трябвало да бъдат много щастливи от това 1:1 с Литва. Заради последното има цял куп обосновки, вадещи очите на всеки средностатистически футболен фен. Ето тук идваме до ужаса и онова неприятно чувство, че някой се опитва да те направи на луд…
Какво всъщност се случи в Литва онзи ден?! Преди конкретните събития трябва да споменем, че домакините са аутсайдерът в групата според УЕФА. Все пак те дойдоха от пета урна. Освен това прибалтийците имаха само една победа в последните си 19 мача – споменатата вече над България през 2021 година.
Иначе бърз преглед на събитията показва, че България започна много лошо мача. Съставът, който беше избрал Кръстаич, беше доста странен и недодялан. Най-добрите ни халфове – Илия Груев, Анди Краев и Филип Кръстев, не бяха в средата на терена. Само Ивайло Чочев, който дълго време сръбският селекционер сякаш напук пренебрегваше, беше на линия. Илия Груев беше върнат в защитата, а Краев и Кръстев останаха на пейката. Резервите в Левски – Галчев и Марин Петков, пък бяха титуляри. Нямахме и истински централен нападател в състава. То нямаше и как да имаме, защото Кръстаич въобще не беше повикал такъв. Вратар беше Иван Дюлгеров, а не Наумов, който играе силно и за България, и за ЦСКА 1948. Така някак логично, предвид паническите действия на „лъвовете“ в началото на мача, домакините ни поведоха рано. В този момент на всички беше ясно, че пак ще се пада. В 17-ата мин. обаче нещата се промениха, а в последствие тази ситуация демонстрира нагледно, че в националния ни отбор всичко е адски объркано от самото начало до края. След отлични действия на Ивайло Чочев и Кирил Десподов, които заслужават похвали за представянето си в Литва, домакините останаха с 10 човека. Така България имаше на разположение най-малко 73 минути да обърне срещу най-слабите в групата, които са и с човек по-малко. Това за жалост не стана, след като до края на мача България атакува еднотипно и безкрайно предвидимо. Инструкцията на Кръстаич да центрираме постоянно в полето на съперника, когато там са разположени 6-7 дългуча на домакините, а ние нямаме дори централен нападател, подсказват, че сърбинът е доста объркан футболно. Фактът, че той не промени тази си обречена стратегия, въпреки че нашите изсипаха около 100 отчаяни и безсмислени високи топки в наказателното поле на съперника, затвърди тотално тактическата немощ на Кръстаич…
Всъщност още след първите два мача в квалификациите ни стана ясно, че няма да се класираме на пореден голям форум, а равенството в Литва не променя особено нещата. Ужасът обаче дойде след двубоя. Той се криеше в щастието от равенството, бликащо от Кръстаич и компания. Сърбинът, а след него всички футболисти и шефове, бяха горди от надмощието си над съперника, изразено от 20 корнера, двуцифрения брой удари към вратата на съперника и солидното притежание на топката в наша полза… Гледаш и не вярваш на ушите си! Нашите се оказаха щастливи, че са доминирали над най-слабия отбор в групата, който е с 10 човека от 17-ата мин., нищо че не са спечелили… Тази нелепа превъзбуда заради удобно избрани цифри, е най-плашеща. Как пък след мача всички от нашия лагер бяха вперили поглед в 20-те корнера и многото удари, оказали се не особено смислени, а никой не спомена, че над 73 минути не можем да създадем истинско голово положение срещу десетима, които влизат в графата „дърводелци“.
Утре е мачът със Сърбия, който може да се окаже последен за Младен Кръстаич, който от една страна може сам да си тръгне, а от друга – е вероятно БФС да му покаже вратата. Сърбинът започна с ентусиазъм престоя си начело на България, но бързо разбра, че нещата при нас не са добре от всяка една гледна точка. Това го накара да бъде небрежен и да не му пука особено.
В заключение да уточним, за да няма неразбрали сред националите, БФС и треньорския щаб – България се провали в Литва, след като не успя да победи. България не изигра велик мач в Литва, защото изпълни 20 корнера, доминираше над десетима и в общия хаос опита двуцифрен брой удара към вратата на съперника.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
