-
-
Бившият национален селекционер Димитър Димитров – Херо даде интервю пред „Тема Спорт“ с уговорка отпреди мача с Литва, като отговорите бяха и преди този със Сърбия. Условието бе хубаво да си е изприказвал впечатлението с колеги и приятели, каквато е практиката при футболните специалисти.
Г-н Димитров, колко разговора проведохте от мача насам? (б.а. неделя по обед)
– Доста си почесахме езиците, защото много приятели, в това число и колеги, бяха впечатлени от състава, от позициите на някои футболисти. Някои казаха – скамейката не е ли по-добра от основния състав. За подбора на точните хора още в началото, така вървяха разговорите. Така че специално при мен и около мен интереса го има, въпреки всички тези мачове и резултати напоследък.
А ако излезете от тесния ви кръг, навън как е положението, примерно като отидете до хранителния магазин?
– Трудно ми е да намеря точната терминология, но хората са изгубили вяра, това е истината. Нямат надежда, че нещата ще се оправят и един ден всички ще гледат националния футболен отбор с удоволствие, както беше преди. Докато хората, които се занимават с футбол, си мислят, че просто това ни е нивото и дори лицето е по-добро от това, което се показва. Относно избора на футболисти – има хора, които изобщо не играят мачове, освен в националния отбор. А могат да се намерят такива, които играят. А това оправдание, че се подмладява отборът, е точно като за пред тези хора, за пред широката общественост. С футболните хора си коментираме, че трябва да играят тези, които са в най-добро състояние. В Испания например има играчи около 40-те години, като Навас, Бускетс. Какво значи да обиграваш?! Когато имаш добро ниво в клуба – заповядай в националния отбор.
Разрешете да отворя скоба за Бускетс – той при Гуардиола в Барса беше леко недооценен, а е на топ ниво толкова години.
– На него само като му гледаш коефициента на полезно действие, ами той няма грешни подавания. Излизаше от преса, даваше топката в най-точното и най-правилното място, винаги сканираше предварително информацията, знае къде и как ще я отиграе, рядко има такива интелигентни футболисти, с очи на гърба си. Сещам се и за Малдини, също не смени клуба си, а през него в Милан минаха доста треньори.
Говорим за играчи, които задават посоката, пускат музиката, при който и да е треньор.
– Треньорът трябва да се съобразява с качествата на футболистите, които има. Аз мога да искам много неща, обаче футболистите да нямат такива качества. Даваш насоката, но гледаш и какво имаш.
Преходът към националния отбор – защо Ивайло Чочев не стана Бускетс като пост, имам предвид той трябваше в последните години, извън контузиите, да е основният човек? На база футболен интелект не трябваше ли да е основна фигура?
– Не обичам чак толкова много футболисти от такъв тип Бускетс. Чочев има друго силно качество, въпреки че испанецът обяснимо го превъзхожда в много аспекти. Ивайло винаги е в пеналта, когато има флангова атака, топката винаги отива в него. Намира си точното място, правилната позиция в момента, в който трябва да е там. В съвременния футбол кое е най-важно, голът, естествено. При Чочев това е в ДНК-то, а Бускетс след 70-ия метър не го търси. Чочев пък е най-силен в последните 30 метра, в завършващата фаза.
Стилян Петров беше точно такъв в началото му в националния отбор.
– Имах критики, че го налагам, без той да се е утвърдил в клубния си отбор ЦСКА. Но го гледах в младежкия национален отбор, бях убеден в неговите качества и не се излъгах. Имах честта и удоволствието още един път да му бъда треньор, на благотворителния мач на 6-и септември.
Вие сте били на пейката на националния отбор, дори и в Бургас и билетите за стадиона свършваха. Според вас колко хора ще отидат на мача?
– Тъжно е, неприятно е, обидно е дори това, което е сега. Ясно е защо привържениците не са на стадиона, но такива са обстоятелствата. Бил съм треньор и в чужбина и знам как резултатите на националния отбор влияят върху избора на друг наш треньор в тази държава. След лош мач подмятат – ехе, какво правите вие там. Националният отбор е огледало, в чужбина като търсят треньори и ако им предложат българин, се мръщят. И се започват едни шеги и закачки.
Скоро ще има, сръбският треньор Дарко Раевич поема отбор в НБА, защо съседите винаги са напред с материала?
– Трудно ми е еднозначно да отговоря на този въпрос. Особено в колективните спортове, те са на светлинни години пред нас. А нямам сведения да имат нови стадиони и супер тренировъчни бази. Нещата са объркани при нас от най-ниското ниво. Тук основното е да се вземат такси от децата. Трябва да върнем училищния футбол, играта в махалата. Без масовост няма да се върнат добрите години. С 4-5 тренировки седмично по един час просто няма да стане. Как точно ще се обърне внимание на индивидуалните качества на всеки?!
Сега едно дете, като върви по улицата и види камъче или кутия, кен от напитка, няма да ритне инстинктивно, защото първо – погледът е в смартфона и няма да си гледа в краката.
– Абсолютно! Сериозен е проблемът. Но държавата трябва да започне да инвестира в училищата. Едно време треньорите в школите да не би да бяха по-подготвени, сега има онлайн упражнения, занимания, цели пакети с методики. Убеден съм, че сега са по-подготвени и имат възможности, но пък няма футболисти. Няма логика.
Като ви слушам, значи на европейско или световно България ще отиде след 20-30 години, така ли?
– За голямо съжаление не съм оптимист, че този срок може да бъде съкратен.
А за да роди нашето първенство национали, какво трябва да се промени – формат, календарът?
– Едно време, като бяха 16 отбора, да не би да беше различно? Но аз вече казах за сегашния формат, голяма грешка е долната група да е от 6 отбора, което предвещава нечестни действия, и така стана. Имаше си кръводарители. Едни отбори си избираха кога да играят и кога – не. Същото беше и в горната плейофна група за първите места. Тези неща, тази корупция, тези уредени мачове, докато не ги изкореним, нищо няма да се подобри.
Погледнато отстрани, ако не бяхте обвързан, как гледате на факта, че Крумовград ще е в елитната група, а Спартак Варна с доста добрия бюджет във Втора лига?
– Знаете причините за това как се започна първенството и как се подходи. След това наваксахме, но недостатъчно. Важно във футбола е да можеш да правиш преценка. Да имаш отбор, който в първите 10 кръга да не знае къде е попаднал. Сега вече с опит и изводи да стъпиш на здрава почва и с 5-има нови футболисти догодина по това време да имаш самочувствие да се сбиеш с всички. Със селекцията от Б група няма как да стане, има разлика в нивото.
Отдолу – нагоре и обратното, става ли само по честен път?
– То това нещо не е от вчера и днес. И като ми ревнат – ама дай доказателства. Е, как да ги имам?! Мачовете се знаят обаче, нали? И вие ги знаете. Дори ги пишете предварително, че отбор А отива на гости на отбор Б, ама буквално на гости. Или пък кой домакин си е разградил двора за богатия гост. Има си институции, цяла България ги знае тези неща. С колеги си ги говорим тези неща преди и след мачове – видя ли какво стана там, или пък нали знаеш еди-къде си какво ще стане. И то си става.
