-
-
Георги Илиев е един от фундаменталните футболисти за Първа лига този век. И няма как да е иначе, след като именно той е рекордьор по мачове в елита. Илиев носи екипите на Локо Пд, Черно море и ЦСКА. За последно работи в треньорския щаб на „смърфовете“. „Мач Телеграф“ разговаря с него по всички теми около отминалото първенство.
– Г-н Илиев, на какво отдавате факта, че интригата в Първа лига през този сезон се запази до самия край?
– Може би на колебливата форма на Лудогорец в определени моменти от първенството и успешната игра на ЦСКА чисто точково. Саша Илич успя да изкопчи максимума от точките на фона на игровото поведение. Малко по-директен стил на игра, по-малко рискове, по-скоро нелицеприятен стил на игра, но в крайна сметка за отбори като Левски и ЦСКА винаги водещи са били точките. Смятам, че трябва да поздравим „армейците“, че успяха да поддържат интригата до последно.
– ЦСКА дори имаше шанс за титлата, но какво не достигна на тима, за да я завоюва?
– Футболът е такава игра, че някъде вземаш, а някъде губиш. Може би чисто психологически не издържаха в последните минути, изпуснаха дузпа, имаха и добри ситуации (в мача срещу ЦСКА 1948 б.р.), но същото бе и в мача с Лудогорец, където изтърваха няколко напълно чисти ситуации и накрая „орлите“ вкараха. Има и такива мачове, това е част от футбола. Не знам дали да го отдам на късмет, или на психологическата страна, но може би това не им достигна. В крайна сметка мисля, че се получи едно интересно първенство, не само в борбата за титлата, но и при изпадащите, и баражът за Лигата на конференциите. Смятам, че бе един интересен сезон, който бе удоволствие да се наблюдава.
– По-високо ли е нивото в първата шестица, отколкото преди няколко години?
– Смятам, че като цяло преди години имаше ясно изразен отбор, който финансово, организационно, спортно-технически бе много над другите. Тази година спортно-технически не се забеляза чак такава разлика между първите два отбора, които се бореха за титлата и другите четири. Може би има някаква тенденция за изравняване на силите. Въпреки че в някои отбори от Топ 6 има играчи с по 50 000 евро заплата, а в други – с по 3000-4000, не успях да забележа някаква огромна разлика между отборите, които се бореха за титлата и другите четири.
– Как ще коментирате сезона на Локо Пд и работата на Александър Томаш?
– За работата на треньора не искам да давам оценки. Щом има поставена цел и тя е изпълнена, означава че не би трябвало да има проблеми. Томаш се опитва да налага нов стил на игра, но други са хората, които трябва да кажат дали се получава, дали не. Оттук нататък собствениците трябва да си правят сметката, защото Локомотив е отбор, който има една енергия, една магия около него, която лично съм усетил. Отговорността е голяма и се надявам собствениците да осъзнават за какво става въпрос. Говоря най-вече за новите собственици, защото Христо Крушарски е бил достатъчно дълго в клуба и знае за какво става въпрос. Надявам се феновете да продължат да бъдат зад отбора.
– Новите собственици заявиха, че искат отборът да се самоиздържа. Може ли Локомотив да върви по подобен път на развитие?
– Не мисля, че в България е възможно това нещо директно да отидеш някъде и да започнеш да вадиш кадри, пари, без преди това да си подготвил подходяща среда, да си инвестирал. Много често в България забелязваме хора, които са на високи позиции и са на принципа: „Когато взема, тогава ще дам“, но виждаме, че в чужбина работят по съвсем различен начин, там дават, за да вземат после. Това е принципът, който следват там и затова имат успехи. Явно тук мислим грешно. Искаме да създадем нещо и да вземем, но не заради любов към играта, към организации или с цел. Според мен не действаме с правилните цели и идеали. Такъв ни е манталитетът. За да генерираш собствени кадри, трябва да се започне от школата. Похвала за трибуните и всичко, което се прави. Това са стъпки в правилната посока. Поздравления за хората, които инвестират в школи и терени, защото по този показател отстъпваме страшно много – развиването на таланти с ясна цел и визия. По това отстъпваме страшно много. Поздравления за всичко, което се прави в Пловдив, защото трябва да се подготви правилната среда откъм школа, условия, треньори, методика. Ако това се случва – поздравления.
– Какво означава новият стадион за черно-бялата част от Пловдив?
– Всички видяхме, когато бе открита „Бесика“ как се усети един внезапен прилив на енергия и топлина. Всеки човек, когато си поосвежи къщичката, направи я по-красива, се чувства възроден, жив. Сигурен съм, че това ще се случи с вдигането на останалите нови трибуни. Хората ще ходят с удоволствие на мач, но не само заради идеята да подкрепят Локомотив, а за да се чувстват комфортно, да не се притесняват да си закарат децата и семейството.
– Виждаме едно подмладяване в последните години в националния отбор. Вашият коментар?
– Нормално е и е хубаво да влизат млади момчета, които да вдигнат не само своето ниво, но и това на националния отбор. Надявам се да продължим да вървим в правилна посока. Не може без трудности, но пожелавам успех, защото е много тежко и отговорността е голяма да представляваш националния отбор. Трябва да израстват и всички българи да се гордеят с тях.
– И за финал, от Вас можем ли да очакваме нещо, свързано с ново предизвикателство?
– Надявам се. Възможности имам много, но се надявам да попадна на правилната и в крайна сметка нещата да се случат по най-добрия начин.
