Бастунов: Името Любо Пенев и базата наклониха везните към Хебър!

Ангеле, добре дошъл в Хебър. Разкажи преди всичко как започна твоята футболна приказка?

Роден съм в малко градче като Разлог и там започнаха първите си стъпки във футбола. Баща ми ме запали по най-популярния спорт. По цял ден от най-малка детска възраст играехме мачлета в махалата с приятели и така започна всичко.

Повечето деца пробват повече от един спорт. При теб как беше?

Така е, но за разлика от много други деца аз не съм практикувал други спортове освен футбол. Спомням си, че баща ми ме заведе в школата на Пирин (Разлог) и именно там стартирах с тренировките. От Разлог по-късно поех към школата на Ботев (Пловдив), където обаче останах малко. Те все още нямаха тази съвременна база и не след дълго се преместих в ДЮШ-а на Левски. След 1 година получих предложение да тренирам в школата на ДИТ (София), където също бях за една година. Някъде по това време Ботев вече бе завършил базата си в Коматево и се върнах отново в Пловдив за още 3 години, като юноша на “жълто-черните”.

Къде подписа първи професионален договор?

Първия си професионален контракт парафирах с Кариана (Ерден) в “Б” група. Тогава получих покана от треньора Ангел Джамбазки и заминах за Ерден. След няколко мача тогавашният шеф на Кариана – бай Милан Йосифов, лека му пръст, лично настоя да подпиша договор с клуба. На него дължа много и ще съм благодарен винаги, защото той се разплати с предишнте ми клубове за правата и получих картотека за мъжкия футбол. Бих казал, че изкарах две великолепни години в Ерден. След събитията, които се случиха там с разпускане на отбора и кончината на спонсора ни Милан Йосифов преминах като свободен агент в ЦСКА 1948. Този момент съвпадна и с началото на COVID пандемията. Беше трудна година за футбола. Реално от столичния клуб ме искаха 6 месеца по-рано, но аз нямаше как да загърбя отношението на шефа на Кариана към мен и изчаках до последно развитието на ситуацията.

 Ерден и София са различни планети. Как ти понесе столицата?

Мисля, че се адаптирах бързо. В ЦСКА 1948 направих 3 пълни години. От там си тръгнах това лято със смесени чувства. За 3 години смених близо 10 треньори. Не го казвам от куртоазия, но най-добре се чувствах в този клуб под ръководството на Любослав Пенев. Всъщност това, че сега той е наставник на Хебър повлия на решението ми да премина в настоящия тим. Имах още няколко варианта за отбори от Първа и Втора лига, но избрах именно Хебър. Познавам начина на работа на Любослав Пенев, знам каква е дисциплината във водените от него отбори. Друг фактор, който наклони взените в посока Пазарджик, е базата на клуба и като цяло организацията. Футболната база на Хебър е в топ 6 на efbet Лига. Още с идването бях очарован от това, че клубът разполага с малък и голям изкуствен терен, три тренировъчни игрища с естествено покритие, официален терен, собствен фитнес, сауна и т. н. Малко отбори в България имат такива условия и то накуп. Бях чувал преди за отношението на кмета на Пазарджик Тодор Попов към спорта, но сега го видях от първо лице. Трябва да има повече управленци като него, за да се възродят центровете на футбола и въобще спорта в България.

В Хебър си от 10 дни. Адаптира ли се вече в новата обстановка?

С някои от момчетата се познавам отпреди – Лазар Марин, Мартин Михайлов, Петър Дебърлиев. С Евгени Игнатов и Георги Търтов, които ми бяха съотборници в Кариана, сме си говорили за Хебър. За жалост, те не са вече в отбора, но поддържам контакт с тях.

Сменяш ЦСКА 1948 с Хебър. Какви са амбициите ти на това ново за теб място?

Амбициите ми в личен план с Хебър са най-напред да се утвърдя в състава, а в отборен да радваме феновете с добър и резултатен футбол и да надградим над това, което е било през миналия сезон. Доколкото виждам и чувам, ръководството работи по селекцията и се надявам да изградим боеспособен тим, който да бъде трудно победим.

Утре ще преполовите лагера на Банско. Какви са впечатленията ти от режима в Пирин планина?

Тренираме усилено и съзнателно, готвим се по план и чакаме с нетърпение първите контролни мачове. Намирам тренировките за много дозирани и разнообразни. Абсолютно няма от какво да се оплачем. Виждам едни отлични условия за подготовка, храна, почивка и възстановяване. Времето също е с нас и до момента нямаме провалена тренировка заради атмосферни условия.

Играл си на няколко поста – крило, нападател, халф. Къде се чувстваш най-комфортно?

Чувствам се най-добре на позицията зад нападателя. Играл съм на крилото, а и като централен нападател. Като цяло имам афинитет към атакуващия футбол. Но все пак право на треньора е да прецени къде да ме постави.

Какво знаеш за Хебър?

За Хебър знам, че е клуб с над 100-годишна традиция във футбола. Дал е много национали и легенди на България, а публиката му е темпераментна и взискателна.

Днес стана ясно, че мачът с ЦСКА ще бъде на осветление. Исторически момент за Хебър и футбола в Пазарджик. Ще ви стигне ли времето да се подготвите добре за сблъсъка с вицешампиона на България?

Действително времето до мача с ЦСКА не е много, но то е точно толкова и за противника. Мисля, че с треньор като Любослав Пенев ще успеем да бъдем готови да се противопоставим максимално на ЦСКА. Вече знаем, че мачът ще бъде късен, но се надяваме с новото осветление да стане истински празник за футбола в Пазарджик. Ще очакваме и подкрепата от трибуните. Ние като футболисти ще дадем максимума, за да се представим добре и то не само в този мач, а след това и в хода на целия сезон.

Имаш ли любим отбор в България?

В България нямам специални симпатии към никой от така наречените грандове. Иначе съм фен на Манчестър Юнайтед. Като повечето футболисти, а и въобще фенове на футбола харесвам Лео Меси. Напоследък много ми импонира играта на Кевин де Бройне, към който изпитвам определен пиетет. Харесва ми виждането му за играта, движение без топка, позициониране и се стремя, доколкото мога да му подражавам.

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

В свободното си време обичам да си почивам, да се разхождам с приятели, ходя на кино. Играя тенис на корт и тенис на маса. Даже смея да твърдя, че съм добър в тези два спорта. Не обичам плейстейшън и не играя такива игри. В социалните мрежи също не съм особено активен.

 Имаш ли някакво любимо място в България?

Нищо специално. Мога да кажа, че най-общо обичам поравно планината и морето.

Повечето футболисти са суеверни или намират някаква символика в номера, с който играят. Как е при теб?

Не съм суеверен, нито фаталист. В Кариана започнах да играя с номер 30, после като преминах в ЦСКА 1948 той беше зает, в Хебър имаше 30 и 10 реших да съм с 10. Не отдавам обаче такова значение на номера.

Кажи на финала нещо за феновете на Хебър?

На феновете на Хебър ще им пожелая да са живи и здрави преди всичко и да ни подкрепят. Обещавам, че през следващия сезон ще ги радваме много.