-
-
Лазар Марин е роден на 9 февруари 1994 година в Съединение. Висок е 180 см. Юношески шампион на България за родените през 1994 със Спартак (Пловдив) през 2008. На 8 август 2010 едва на 16 години прави дебют за Спартак (Пловдив) срещу Черноморец (Поморие). С екипа на Ботев (Пловдив) става носител на Купа на България: 2016/17 и Суперкупата на България за 2017. Печели и купата на Грузия за 2018 като футболист на Торпедо (Кутаиси). Има 5 мача за националния отбор на България до 17 години и 5 мача за този до 21 години.
Защо да не вземем квота за Европа, пита новото попълнение на “зелените”.
Централният защитник Лазар Марин е сред най-опитните състезатели на Хебър в сегашния му състав. Пред клубния сайт новото попълнение на пазарджиклии обяви високи лични цели и амбиции с идването си на стадион “Георги Бенковски”.
Лазаре, добре дошъл в Хебър! Защо избра отбора от Пазарджик за сметка на някой друг?
Честно казано, след като приключих отношения с ЦСКА 1948, с мен се свързаха представители на доста отбори от Първа лига, но избрах Хебър заради Любо Пенев и екипа му и по-конкретно заради професионалното им отношение. Защото знаеш, че при Любо Пенев се работи професионално. С него и хора от щаба му се засякох в предишния ми тим ЦСКА 1948, както навремето и в Ботев, макар и за малко. Тогава бях още много млад футболист.
Бил си съотборник с част от момчетата, които са в Хебър сега?
Да. От сегашния тим на Хебър съм бил в един отбор с Карлос Охене, Архан Исуф и с Ангел Бастунов в ЦСКА 1948. Поддържам връзка и със Стефан Цонков, който пролетта игра в Хебър като преотстъпен. С останалите се опознахме бързо. Като цяло виждам един добър и сплотен колектив.
Беше ли наясно на какво място попадаш за продължение на футболната си кариера?
Относно Хебър предварително бях наясно как се работи в този клуб – организация, база, коректно отношение към футболисти и треньори и т. н. С идването ми това се потвърди. Бих казал, че тук има отлични условия за работа и футболистите трябва да се концентрират основно върху тренировки и мачове.
Какви са личните ти амбиции в новия клуб?
Идвам в Хебър с определено високи лични амбиции – искам да играя с този отбор в Европа! Много хора може да се усмихнат на това, но аз съм максималист и го казвам най-отговорно. Ние трябва да имаме високи цели, ако искаме да се развиваме като клуб. Не съм дошъл в Пазарджик да отбивам номера, тоест да си живуркам и да ми върви трудовият стаж. Живот и здраве – дано се случи.
Мина ли етап на адаптация вече?
Бързо се адаптирах. Ние сме професионалисти и това са нормални ситуации при смяна на един отбор с друг. Мисля, че за тези общо вече 10 дни тренировки – тук в Банско и в Пазарджик преди това вече се опознах с момчетата. Те са много готини и всичко засега е наред.
Сега сте на лагер в Банско. Как намираш условията за подготовка тук?
Отлични са условията на лагера в Банско – терени, хотелска част, храна, възстановяването. След 10 дни тренировки вече очакваме и контролните срещи, за да видим докъде сме стигнали.
Да се върнем сега назад във времето. Кога започна да тичаш след топката?
Аз футбол играя откакто се помня. Роден съм в Съединение и започнах тренировки в местния Гигант. От там преминах в Ботев 2002 при треньора Митко Джоров, от който съм научил много. По-късно заедно с него целия отбор се преместихме в Спартак (Пловдив). Когато бях 18-годишен, Ботев (Пловдив) откупи правата ми. Аз от малък бях фен на Ботев, все пак преди мен две поколения – баща ми и дядо ми (Бог да го прости) са ботевисти и бях закърмен с тази идея. И когато разбрах, че има оферта от Ботев, за мен нищо друго нямаше значение.
Имаш период в ЦСКА?
Така е. В ЦСКА отидох сравнително млад. Там ме взе Христо Янев, но скоро след това той се раздели с клуба, треньор стана румънец. Не можах да се наложа в конкуренцията на Антон Недялков, който и по това време бе национал, а и новият треньор имаше различни виждания от тези на Янев за състав, схема и т. н. Така след 6 месеца на “Армията” видях, че не е моето място там и помолих да ме пуснат обратно в Ботев. След една година на “Коматево” дойде оферта от грузинския Торпедо Кутаиси. Градът е втори по големина в Грузия, направихме добър отбор и за целия ми престои имахме само един равен и останалото победи. За 6 месеца записах 16 мача и 1 гол, участвахме в Лига Европа, даже срещнахме Лудогорец в плейофите, но класата на българския тим си пролича и отпаднахме. Относно нивото на футбола в Грузия бих казал, че е не по-слаб от българския, даже напротив. Неслучайно и националният им отбор прогресира толкова много.
От Грузия пак се върна в Пловдив?
Да. От Торпедо се върнах отново в Ботев за 1 година, а след това поех към ЦСКА 1948. Имах и хубави, и тежки моменти в София. Ще запомня положителното от този 3-годишен престой.
Имаш ли кумир във футбола?
Чак кумир не бих казал, но определено Серхио Рамос ми допадаше най-много като стил на игра. Като по-млад футболист играех основно ляв бек, но вече се концентрирам основно върху поста на централен защитник. Там се чувствам и най-удобно, защото ми харесвам да командвам хората пред мен, да им помагам и подсигурявам.
А кой ти е любимият отбор извън България?
Ливърпул и Реал Мадрид са ми сред най-симпатичните отбори извън България.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Това, за което имам все по-малко време – да ходя на риболов. За съжаление, напоследък нямам свободно време за това мое занимание. На първо място гледам да обръщам повече време на жена ми и най-близките.
След Съединение си живял най-много в Пловдив и София. Кой от двата ти е на сърце?
Градът, който най-много харесвам в България, е Пловдив. София не е моят тип град. Дразни ме шумотевицата, тежкият трафик и задръстванията. Не е моето място.
Да се върнем към Хебър. Остават 15 дни до първия официален мач – сблъсък с ЦСКА. Какво да очакваме?
Имаме още време за подготовка. Тепърва ще изиграем и 3 контроли. Селекцията продължава и в момента. Надявам се да бъдем, доколкото позволява времето, готови за този мач. Но каквото за нас, това е и за съперниците. Ние ще дадем всичко от себе си за добро представяне и позитивен резултат. Най-лошото е, че ще се наложи и тази година да играем в най-топлите летни месеци, което за един футболист далеч не е най-приятното нещо.
Да завършим с едно пожелание към феновете на Хебър?
Нека ни подкрепят във всеки мач. Нека бъдат нашият 12-и играч. А ние ще се стараем да ги радваме.
