-
-
Новият нападател на ЦСКА-София Матиас Фаетон дава дълго интервю пред kreyoldiaspower.net на 17 януари 2022 година, в което говори за кариерата си. Той е роден на 8 януари в предградие на Париж, майка му е от Мартиника, а баща му от Гваделупа. Запалва се по футбола от ранна възраст. Минава през местните Расинг и Булон, преди на 15 да разбере как се става професионалист, преминавайки в школата на Брест. „Тема Спорт“ ви представя част от интервюто.
Матиас, как се озова в Брест?
– След успешен пробен период, на какъвто бях поканен. Всичко стана бързо и мина много добре. Пуснаха ме в отбора до 15 години, справих се добре и още на следващия понеделник ми дадоха договор за 3 сезона. Аз обаче довърших кампанията в предишния си клуб – парижкия Булон. След това отидох в академията на Брест, където много бързо трябваше да започна да се превръщам в професионалист. През първите 6 месеца
„взривих“ всичкис представянето си.Затова и след 6 месеца подписах нов, подобрен договор. Повикаха ме и в юношеския национален отбор на Франция. Всичко се развиваше отлично, пускаха ме и при по-големите. Всичко в Брест вървеше отлично до последната година. Тогава направих малка грешка.. Гаф на младостта. С мои приятели бяхме изключени от академията.
Да се върнем към „уволнението“. Как изживя този период?
– Стара глупост… Мисля си, че клубът се опита да изкара случая знаков и да покаже строгост. Уволниха мен и още четири момчета. Как се справих? Честно казано знаех, че бързо ще се възстановя. Имах късмет, че вече бях показал качествата си в юношеските години. По-разочарован съм от националния отбор, който също се отказа от мен, при това точно преди наближаващото световно първенство за юноши до 17 години, на което мислех, че ще участвам. Изправих се и започнах да ходя на проби в различни клубове. Дори бях за 2 седмици в Ювентус, но не се стигна до контракт.
Как изглеждаха нещата след престоя в Брест?
– Бях изгонен през октомври 2017 година. От Гинган ми се обадиха няколко дни по-късно. Първоначално не им отговорих, защото исках да заиграя в чужбина. Все пак подписах с този клуб през януари 2018-а. По-рано не можех, трябваше да се следва дисциплинарната процедура на Брест. В крайна сметка ми позволиха да отида в Гинган в последния ден на януарския трансферен прозорец. В този клуб ме приеха без предразсъдъци, не наблягаха на случилото се в предишния ми тим. И за тях това бе стара история. Просто грешка на младостта, каквато прави всеки човек.
Защо точно Гинган?
– Той е съседен на Брест. Вече познавах някои от футболистите, познавах клуба и инфраструктурата. Затова беше по-лесно за адаптация. Подписах договор за 5 години – първите два сезона трябваше да съм в дубъла, а след това контрактът ставаше професионален. Станахме шампиони с резервния състав, представих се добре. Това ми позволи да бъда викан при мъжете и да направя първите си изяви в Лига 1.
Стартът ти е добър, но си даден под наем на Бастия Борго, защо?
– Това стана през януари 2020-а година по мое желание. Просто в Гинган се смениха няколко треньори – част от тях нямаха доверие в мен, а
и аз в тях.Не исках да съм повече част от резервите и затова предпочетох да отида някъде, където да играя редовно. Бастия Борго ми даде всичко, от което се нуждаех. Смених обстановката, попаднах в добра среда. Наслаждавах се на престоя там.
След това се налагаш в Гинган…
– Първоначално не бях в плановете на тогавашния треньор, но клубът не искаше да ме дава пак под наем. Последва смяна на наставника, а аз показах какво мога в тренировките. Това е.
След скандала в Брест викан ли си пак в селекциите на Франция
– Имаше шанс да ме извикат, но не се случи. Колкото по-голяма възраст ставаш, селекционерите започват да викат предимно футболисти от Лига 1 и чужбина, дори ти да притежаваш същите качества. Играеш на тяхното ниво, но си в по-ниска дивизия и отпадаш. Мисля, че отчасти това бе причината повече да не съм викан.
Защо избра да играеш за националния отбор на Гваделупа?
– Първоначално трябваше да играя за Мартиника (смее се). Повикаха ме преди доста време, но тогава не се интересувах от тази опция. Обещаха ми даже да бъда част от мъжкия тим, но не бях готов за подобно нещо. След това ми разкриха за възможността да стана част от Гваделупа и да бъда част от селекцията за Голд Къп (б.р. – през лятото на 2021 година). Тогава разгледах проекта и заявих, че ще изслушам представители на федерацията. Обадиха ми се, моментът да приема бе подходящ. Но трябва да призная, че ако по същото време ме потърсеха от Мартиника, може би щях да избера тях. Стори го обаче Гваделупа.
Сполучлив ли бе изборът ти?
– Да. Въпреки че аз колкото съм гваделупец, толкова съм и мартиниканец (смее се). Следя и двете селекции. Братовчед ми Кен Фаетон играе в другата. Даже ходех по-често в Мартиника, но Гваделупа ми се обади точно преди турнира и спечели наддаването (смее се). Изиграх добри мачове на Голд Къп, натрупах опит, а това ми отвори други врати.
За мен дойдоха запитвания от доста клубове, включително чуждестранни. Официални оферти дойдоха обаче в самия край на трансферния прозорец. Отказаха да ме пуснат в Нант, а преминаване в клуб от МЛС пропадна, защото не ми бе издадена виза навреме. Аз не исках на всяка цена да се махна от Гинган и преподписах.
Сега си професионалист. Наистина ли Матиас е по-различен от този през 2017 година?
– Разбира се, двамата нямат нищо общо (смее се). Ако не бях по-различен сега, това би означавало, че не съм много умен човек. Съзрял съм, ценността ми система обаче не се е променила – не обичам несправедливостта. Иначе сега визията ми за живота е по-различна.
Какъв съвет би дал на младок, който иска да стартира приключението „професионален футболист“?
– Да вярва в себе си. И да работи много – това е най-доброто нещо, което може да направи. Днес във футбола е много сложно, може да попаднеш на треньор, който да те остави настрана, може да те накара да загубиш доверие в себе си. От момента, в който загубите доверие в себе си, губите качествата си, футбола си. Ето защо мисля, че най-доброто нещо, което трябва да направите, е да повярвате в себе си. Вярвайте!
