-
-
В последния работен ден на седмицата Лудогорец осъществи втори входящ трансфер. С шалче и екип на отбора позира 29-годишният испанец Франсиско Хавиер Идалго Гомес, известен просто като Сон. Кой обаче е играчът с прическа „пони опашка“ и откъде идва странният му прякор?
Сон е роден в квартал „Ла Барзола“ на Севиля. Като малък сменя доста местни школи – просто се мести там, където отидат съучениците му. Никога не е мислил, че ще стане професионален играч. От тези му години идва и прякорът, който е лепнат от братовчед му. Той първо го нарича Главата, след това Главището (б.а. – на испански Cabeza и Cabezón), като в крайна сметка остава само сричка от последното прозвище (б.а. – Сон от Кабе-сон). Митарстването му по школите не спира и на 16 вече е част от Бетис. Той обаче не се задържа там, а сам избира да премине в непопулярния Нервион.
„Направих го просто за кеф, защото там имах приятели. В началото всичко бе забавно, но после започна да става сериозно“, разкрива Идалго след години.
Любимец му е Иско от Реал Мадрид и иска да му подражава. Здрав и много бърз, треньорите го ползват на различни позиции. В Нервион играе за няколко набора едновременно – в един е нападател, в друг плеймейкър или крило. Отборите не са в челото, но представянето на Сон е впечатляващо. Вкарва 16 гола за по-големите. Викат го при мъжете за контрола срещу Алкала. Той е най-добър в мача и веднага след него четвъртодивизионният клуб го взима в състава си. През сезон 2014/15 той и треньорът преминават в пакет и в Сан Роке, който е в третото ниво на испанския футбол. Играе в полузащитата, в 30 срещи вкарва 7 гола, а в тима го носят на ръце. Лепват му прякора Херкулес. А той с усмивка отбелязва: „Да играя в Трета лига е сбъдната мечта“.
Тези му изяви го водят в Мурсия заради скаутския доклад: „Бърз играч, който има отлична „вертикална игра“, притежава и умения да бележи. Много лесно превзема терен“. Нещата там обаче не потръгват, тягостни са и във Вияновенсе, където е под наем. Сон обаче си повтаря, че има качества дори за Втора лига. И се озовава във втория отбор на Леванте. Там имат колебания на какъв пост да го използват. Заради скоростта му предпочитат да го поставят на фланга. А след контузия на десния бек в първия тим, той веднага е преквалифициран, за да бъде пратен там при нужда. Започват да го наричат Властелина на дясната зона, но… вместо да се качи при мъжете, пак прави крачки надолу – рита първо за Баракалдо, а после за Понферадина.
И тогава се „случва чудото“. Леванте, който си е спечелил промоция за елита, се сеща за него. И така на 1 октомври 2020-а, вече на 26, той дебютира в Ла Лига. По ирония на съдбата – срещу клуб от родния си град Севиля. „Вече не съм дете. Беше ми много трудно през всичките тези години. В последните сезони обаче играех редовно, развих се, подобрих и характера си. Вече се чувствам по-завършен футболист. Преди играех редовно, но в дубъла на Леванте ми казаха, че ако искам да съм елитен състезател, то трябва да съм на фланга.“
Е, Сон вече е на него. Вече е играл в Ла Лига, сега му предстои да се докосне и до мачове в евротурнирите. А от изявите му зависи дали и тук ще бъде наричан Херкулес и Владетел на дясната зона.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
