-
-
Халфът на Арда – Радослав Цонев – говори пред „Мач Телеграф“. Той и съотборниците му завършиха основната част от подготовката си за новия сезон в Боровец. 28-годишният футболист коментира целите и амбициите на тима от Кърджали за новия сезон и сподели мнението си и по други важни теми около най-популярния спорт у нас.
– Ради, да започнем от това как се чувстваш физически на този етап от подготовката?
– Здрав съм, чувствам се добре. Тренираме сериозно и мисля, че всичко е нормално. Чувствам се много добре, може би защото и нямахме голяма почивка.
– Кратката пауза между сезоните полезна ли и според теб и как я приемате вие футболистите?
– Ще си проличи след време дали е полезна. Аз в Италия съм свикнал да има кратки прекъсвания, но там са през зимата.
– След добрите игри, особено в последната част от миналия сезон, готов ли си в по-голяма степен да се утвърдиш като лидер в състава на Арда и да поведеш съотборниците си към повече победи?
– Да. Надявам се. Наистина имахме нужда от сработване. През зимата в състава дойдохме няколко нови футболисти – аз, Боруков, Тунгара, имаше и още и трябваше да мине малко време, за да се адаптираме. В края на сезона си пролича подобрение в представянето ни в някои мачове или поне в повече моменти от мачовете. Трябва да надградим през новото първенство, макар че се очертава да е доста оспорвано. Ние обаче сме амбицирани да се развиваме постоянно.
– Формулирана ли е конкретна цел?
– Не сме коментирали, но е ясно, че игрово трябва да се подобрим. Свикнахме вече с изискванията на треньора. Сега има и други момчета, ще помага и това, че вече има едно основно ядро от 5-6 души, около което може да се развива отборът. Нормално е обаче, след като сме завършили в предишния сезон седми, сега да се стремим да бъдем поне шести.
– А може ли да очакваме някакви тактически промени в играта на Арда след лятната подготовка?
– Не бих казал. В Арда ще се стремим да играем по същия начин с повече владеене на топката, с повече подавания, да показваме офанзивен футбол. Трябва да подобрим нивото на концентрация и да не допускаме грешките, които ни отнеха доста точки и през пролетта. Може би ни трябва и повече скорост в атака.
– Загубихте от Левски баража за участие в Лига на Конференциите, но все пак мислиш ли, че Арда можеше да се справи с Шкупи или Хегелман?
– Защо не?! Мисля, че ние също сме добри футболисти и щяхме да търсим добра изява в Европа. Мечтаехме да я получим, но в спорта е така – има и победители, и победени. Според мен за нас хипотетично дори можеше да е по-лесно срещу тези противници. Защото срещу тях победата за Левски сега е в графата „задължителни“, докато за Арда нямаше да е така и можеше да играем по-спокойно. Това е решаващо в тези ранни кръгове.
– Според теб като цяло може ли да очакваме едно по-добро общо представяне на родните представители в евротурнирите?
– Да. Надявам се. Аз мисля, че трябва по-позитивно да гледаме на нашия футбол. Отборите ни се развиват. Като гледам и каква селекция правят двата ЦСКА, Лудогорец, а и като имам предвид, че Левски винаги е фактор, с който трябва да се съобразяват, очаквам добри игри и победи. За всички ще е хубаво нашите отбори да продължат, колкото се може по-напред.
– Как е брат ти Боби в Китай, със сигурност си пишете или говорите всеки ден?
– Показва добра форма. Засега играе редовно. Доволен е.
– А какво най-често си споделяте, когато обсъждате българския футбол?
– Това, че се дава много шанс на чужденци, които много често не са по-добри от българските футболисти. И към тях се отнасят с доста повече търпение, макар че с месеци не показват, че заслужават титулярните си места. Включително и в най-големите отбори. От ръководителите и треньорите зависи да дойде търпението към младите. Защото и националният отбор очевидно има нужда от свежа кръв и от повече опции.
– Играхте контрола с Пирин през седмицата, как ти се вижда обликът на бившия ти отбор в момента?
– Нещата не са добре в клуба като цяло. При тях налагането на повече млади футболисти е изискване на обстоятелствата. И тук идва друг проблем. Шанс за изява получават момчета, които първо не са готови за изискванията на мъжкия футбол в елита. Освен това, когато изиграят десетина мача и усетят, че са незаменими идва и един друг момент на отпускане и задоволяване с малкото. От индивидуалния характер на всеки зависи как да използва шансовете, които получава.
– За себе си имаш ли някаква цел, която искаш да постигнеш в предстоящите месеци?
– Не мисля така. Опитвам се всеки ден да търся усъвършенстването и развитието си. Знам върху какво трябва да работя и къде да наваксвам. Когато се подобряваш, другото се нарежда – отварят се възможности, идват предложения.
