-
-
Когато жребият отреди първия съперник на Лудогорец в квалификациите за Шампионска лига да бъде косовският Балкани, в Делиормана рязко се покачи търсенето на олио, а тиганите бяха сложени, докато рибата бе още във водата. Разградчани нямаха съмнение, че ще преминат с лекота през 10-хилядния квартал Суха река на град Призрен и дори модераторите в Уикипедия побързаха да напишат, че следващото препятствие е Олимпия Любляна.
Отнасяйки звучен шамар на “Фадил Вокри” в Прищина, те разбраха, че са казали “хоп”, преди да са скочили. И проблемът не е в резултата, защото 0:2 макар и тежко, не звучи невъзможно. Въпреки всичко Балкани може да бъде отстранен, но това няма да промени облика на Лудогорец, а само ще подхрани заблудата.
Най-притеснително в частично признатата балканска държава бе поведението на разградчани, които бяха толкова сковани, анемични и безидейни, че записаха едни от най-срамните 90 минути по терените на Стария континент, карайки да оживеят спомените от резила срещу молдовския Милсами от лятото на 2015-та.
Лошото е, че представянето на Лудогорец не бе изненада. Този отбор върви стремглаво надолу, като става все по-слаб, а липсата на хъс, идеи, стил и перспектива за развитие се забелязва все по-осезаемо. Няма как иначе да е, когато проектът в Делиормана у нас се отглежда в стерилна среда и се прави всичко възможно галеникът да расте безметежно и без конкуренция. За него се грижат не една и две баби, а това е гаранция за хилаво бебе, което трудно оцелява без дойките, независимо от скъпите дрехи и играчки, с които е обгрижвано.
В Прищина разградчани ни представиха компилация от най-сериозните грешки, които допуснаха в предишните сезони срещу Мидтиланд, Малмьо, Динамо Загреб, Шамрок и Жалгирис, доказвайки, че титлите в България не гарантират растеж и надграждане.
Зелените позволиха на много по-ниско котирания си съперник да го надиграе тотално. Може би поради липса на доверие към собствените си футболисти, независимо от цените им, Ивайло Петев демонстрира огромен респект към тима на Балкани, който премина в откровен страх. Делиорманци излязоха с идеята за “добър турнирен резултат”. Надяваха се, че с компактност в среден блок ще успеят да издържат 90 минути и ще “изклатят” опонента. Да, ама не. Срещу себе си имаха отбор с далеч по-скромен европейски опит, но който подходи с агресия и желание, и превъзхождаше в най-важните компоненти. Домакините извършваха по-бърз преход, печелеха втора топка, демонстрираха по-голяма ефективност при контрапресата и моментално си връщаха притежанието на топката, след като я бяха загубили.
Тисера бе обезличен, халфовете Нонато, Гонсалвеш и Шоу приличаха на статисти, Видал и Десподов бяха еднакво безполезни както в предни позиции, така и когато тимът се отбраняваше, като донесоха повече неприятности на собствените бекове, отколкото на противниковите.
Изходът бе ясен още на полувремето, когато косоварите, макар да водеха само с един гол, имаха огромно предимство в цифрите. Владеенето на топката бе 64 на 36 в тяхна полза, бяха отправили 10 удара по посока на Падт срещу само два от страна на Лудогорец, а корнерите бяха 5:1 за Балкани. Казано точно и ясно – Лудогорец бе направен за смях от отбор с над 5 пъти по-нисък бюджет.
Безпомощността на разградчани може да се опише с 15 секундно видео, което да включи двата гола. При първия домакините имаха шанс да вкарат два пъти в рамките на две вдишвания, а седмина юнаци от българския шампион се въртяха като пумпали в собственото си наказателно поле, без да могат да окажат каквото и да е противодействие. Четирима от тях оставиха непокрит играч на точката за изпълнение на дузпа, а след като той се размина, други трима изгледаха от първия ред как Кореница вкарва за 1:0. Излишен е коментарът и за втория гол, при който на далечна греда бе забравен Зуба и той с глава прати топката между краката на Падт.
Лудогорец изглеждаше толкова жалко, че мнозина сигурно си зададоха въпроса дали, посъветвани от някой шаман, не го правят умишлено с цел да се повторят събитията от първите два пробива в Шампионска лига.
Във вторник вечер в Разград отново изплува сянката на поредната треньорска смяна през юли…
В Делиормана има нещо изначално сбъркано, след като бройката на сменените треньори надхвърля тази на 12-те поредни титли, а препъването в един и същ камък продължава.
Петев, Стоев, Дерменджиев, Рибейро, Ераносян, Аутуори, Сухия, Херо, Станислав Генчев с три периода начело на тима, Върба, Дамбраускас, Шимунджа, за да се стигне отново до Петев… И резултатът е все един и същ. Лудогорец става все по-несъстоятелен на терена въпреки хегемонията на домашната сцена и епизодични проблясъци в Европа. А Съдбата всячески иска да покаже на разградчани, че не е на щат в БФС и вместо да сбъдва мечтите на Краля Слънце, предлага все по-болезнени уроци. В Прищина се видя, че косовската Суха река не е до колене като българската Суха река. Но така е, когато у нас им играят с деца и резерви. Така е, когато няма пребледнели рефери като Никола Попов, Драгомир Драганов и сие.
В Прищина Лудогорец бе олицетворение на ситуацията у нас и мачът с Балкани показа развитието на двете държави във футболно отношение.
Именно поради тази причина Краля Слънце трябва да се замисли не за смяна на треньора, а за смяна на статуквото, което създаде, ревностно пази и подхранва. Защото, излизайки от осигурената му у нас стерилна среда, Лудогорец страда. Угодническо подреждане на програмата, любезно съдийство, срещи с резерви на съперника и още, и още, и още… галят егото и изкуствено помпат мускули, но когато дойдат мачовете в Европа, истината лъсва и започваме да говорим за високата трева и бавния терен…
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
