Стойчо Младенов: Ако станем шампиони, няма да е изненада! Да се докоснеш до Гунди бе мечта на всеки

– Г-н Младенов, ЦСКА 1948 започна силно сезона, побеждавайки Левски. Как ще определите началото на кампанията за тима?

– Първите мачове винаги са от изключително значение за самочувствието и увереността. Това, че победихме Левски на Герена е едно голямо удоволствие за мен. Знаете за битките, които сме водили с Левски. Казвам го с най-голямо уважение към този отбор. Радвам се, че успяхме да ги победим на Герена, защото победата бе историческа.

– Много хора вече слагат ЦСКА 1948 сред фаворитите в шампионата. Приемате ли подобен етикет или е рано за него?

– Всички, които работим в клуба сме много амбициозни, започвайки от спонсорите и стигайки до най-ниското ниво в школата. Треньорският екип ни е много качествен, Рибарски е добър треньор и ако миналата година сме били трети, сега целта е да сме втори или първи. Така изкачваме стълбичката. Не искам да вкарвам напрежение във футболистите, но когато искаш да си шампион, трябва да се справяш с напрежението. Равният вече не е добър резултат.

– От близо година сте в клуба. Каква оценка си давате?

– Школата върви добре, имаме много добри деца, а тепърва ще научавате техните имена. Дава се шанс на младите футболисти, които имат характера на победители.

– Доволен ли сте от начина, по който се развива клубът?

– Радвам се, че откакто съм клуба се работи много професионално, обсъждаме най-дребните подробности, опитваме се да не повтаряме грешките.

– Кои грешки изчистихте през последната година?

– Винаги трябва да се стремим към нещо по-добро, да бъдем по-прецизни, по-конкретни. Много е важно да се намери моментът, в който да бъде наложен определен млад футболист

– Има ли много оферти към Ивайло Чочев след силния му сезон?

– Да, имаше оферти, но Чочев за нас е много сериозна фигура и на този етап не се продава.

– Ще бъде ли на линия за мача с ФКСБ?

– Това докторът може да го каже. Всички виждат, че той е двигателят за нашия отбор, изключително полезен и в предни позиции. Успява много добре да прелива към върха на атаката и да завършва по най-добрия начин. Имахме сериозна оферта за него, но преценихме, че няма да се продава.

– Как оценявате шансовете срещу ФКСБ, които влизат в мача като фаворит?

– И Левски бяха фаворит, но ги поставихме на колене. Единственото, което мен ме притеснява, е опитът. Това го видяхме и на финала за Купата. Надявам се този стрес да отшуми в Лигата на конференциите.

– Да очакваме ли още нови играчи в отбора?

– Селекцията е отворен процес. Виждате, че 90% от клубовете закъсняха със селекцията. Получава се така, че и играчите, и футболистите губят от това забавяне в селекциите.

– Как виждате формата на първенството и колко кръга трябва да се играят в Първа лига?

– Проблемът е, че Футболният съюз, който управлява, не се допитва до футболните хора. Сигурно от 10 години говоря едно и също – че трябва да променим формата на шампионата и да станем пролет-есен. Така ще имаме по-добра подготовка и по-добро представяне в евротурнирите – ще сме в топ форма в средата на шампионата, но никой не иска да чуе промените, които смятам, че ще бъдат положителни и успешни.

– Има ли оферти към други ваши играчи? Коментираха се имената на Георги Русев, Даниел Наумов?

– В този момент всеки играч ни е необходим, но в трансферната политика нищо не се знае. Всичко е въпрос на пари.

– Какво е качеството в ЦСКА 1948?

– Със селекцията, която направихме, подобрихме конкуренцията, която трябва да даде по-добро качество.

– Как виждате останалите фаворити в първенството – Левски, ЦСКА, Лудогорец?

– Нивото е такова, каквото беше миналата година. Според мен Лудогорец свали нивото, което доближи останалите до тях. Тази година ще има много по-голяма конкуренция и за тройката, и за Купата.

– Какви ще са изненадите в шампионата според вас?

– Ако ние станем шампиони, няма да е изненада (смее се). Пак казвам, много сме амбициозни, максималисти. Според мен сме единственият отбор, който играе феърплей и сме го показали.

– Какво ще ни кажете за Атанас Рибарски?

– Амбициозно момче. Работи и в Берое. Преценил е много добре какво да вземе от местата, където е бил. Има план и виждане за своята работа. Тренировъчният му процес е много добър, стратегията му е добре преценена.

– Търси ли ви за съвети?

– Той си е на кормилото и трябва сам да си управлява. В конкретен разговор сам решава какво да си извлече. Работата не се дава, аз не мога да му дам нищо. Той трябва да си я „открадне“, да попие.

– Защо според вас националният отбор няма резултати?

– Колкото повече говорим, става толкова по-зле. Има страни, които изграждат цели отбори от аматьорския футбол. Нашият къде е? Христо Стоичков тръгна от аматьорския футбол.

– Няколко думи за Педриньо, който започна да се отличава като все по-важна фигура?

– Изключително балансиран футболист. Той специално е много балансиран и в двете фази на играта. Почти не губи топката, когато е в него, добър е при статичните положения – истинско попадение.

– Елитон от своя страна вече изглежда като лидер?

– Той трябва да спре подценяването на ситуациите. Ако го направи, ще блести още повече. Една перла, която след година-две ще струва много пари.

– Какви са плановете на ЦСКА 1948, свързани с инфраструктурата?– Единственият проблем е, че нямаме дом, но бъдете сигурни, че и това ще стане.

– Има ли реални стъпки в тази посока?

– Прави се каквото е необходимо. Имаме планове.

– Трябва ли държавата, футболният съюз и клубовете да се обединят, за да се подобрят изцяло условията?

– Това също много често сме го коментирали. Държавата трябва да се намеси и да помогне. От 1975-1976 година съм в професионалния футбол. От тогава колко стадиона са направени? В Бургас, Лудогорец, Колежа. Но защо се получиха нещата с Колежа? Защото държавата се намеси. Така ще има и по-голям контрол върху парите, които циркулират между клубовете. Без държавата не става.

– Защо според вас много млади играчи не виждат перспектива и се насочват към друга реализация?

– Пак казвам, че за мен връзката между юношеския и мъжкия футбол е тясно свързана с аматьорския футбол. Там трябва играчите, които не попадат в първия отбор, да отиват там. Не всеки се развива на 18 години. На колко години разбрахме за Ивайло Йорданов. Той стана футболист на 24. Чак в Горна Оряховица разбрахме, че има такъв футболист.

– Вие имате и втори, и трети отбор. Това ли е един от начините да се дава шанс на подобни играчи?

– Това е единият от начините. Ще ви дам пример с Германия. В аматьорския футбол там 80% от отборите имат по-добри условия от отборите от Първа лига. Възпитанието и средата са най-важни.

– Не е тайна, че сте близък с Жозе Моуриньо. Разкажете ни малко повече за него?

– Поддържаме контакт. Изключителна личност, човек, който е безкомпромисен в професията си, дори да трябва да „отсече“ главата на даден футболист. Много рядко допуска някого до себе си, но много държи футболистите да бъдат обгрижвани във всяко едно отношение. За мен е най-добрият треньор в света.

– Датата на гола срещу Ливърпул празнувате ли го като втори рожден ден?

– Не. Тук не става въпрос за двата гола или че аз съм ги отбелязал. Не става въпрос само за колектива от играчи, а за цялото ръководство и фенове. Направихме обаче всичко възможно подобни моменти да ги неглижираме.

– Можем ли да мечтаем за нови такива мачове?

– На този етап – трудно. За подобно нещо се иска инфраструктура и бюджет от поне 40-50 млн. Това сега го има само Лудогорец.

– С кои играчи сте изпитвали най-голяма наслада, докато сте били на терена.

– Димитър Якимов и Гунди, въпреки че е от Левски. Мечта бе на всеки да се докосне до него. Димитър Якимов бе три пъти по-велик от Гунди, имам предвид като качества, но имиджът му бе много нисък. Той бе много скромен.

– Какво бе нивото в Португалия, когато бяхте там?

– Нашето поколение бе едно от първите, на които се позволяваше да излиза в чужбина. Беше трудно, но в този момент, когато отидох там, видях нивото. Повечето отбори тренираха на сгурия. Бяха под нашето ниво като условия, но ги вижте сега. Направиха много стадиони, частни школи.

– Липсва ли ви треньорството?

– Да, тръпката, адреналинът. Сега е много по-различно като директор.

– Бил сте и в Суадитска Арабия, където сега се харчат големи пари, но как бе по ваше време?

– Още тогава всичко бе на много високо ниво. Нямаше клуб, който да няма база, с игрища, хотели, ресторанти. Различен свят. Още тогава имаха условията, но нямаха фигурите. Сега Роналдо отвори футбола за целия свят.

– Добре ли е за футбола това, което се случва там сега?

– Специално за парите – това е прекалено, но като ги имаш тия пари, не мога да ти кажа как да ги харчиш.

– Няколко думи за периода ви в Казахстан?

– Даде ми самочувствие, което никога след това не съм губел. Това ми затвърди убеждението, че мога да работя и в по-малък клуб. С шефовете говорехме, че искаме да станем изграден отбор. Дадоха ми пълен картбланш, имам предвид спортно-технически, а след това работехме перфектно четири години. Отборът игра за първи път в европейските турнири. Всички бяха много доволни, защото работехме перфектно. Напуснах заради това, че свалиха бюджетите на отборите, за да насочат парите към аматьорския футбол.

– Беше ли изненада за вас, че тогава бяхте заедно с едни от най-добрите български треньори там – с Херо, Мъри Стоилов, а у нас имаше купища чуждестранни треньори?

– Нашите треньори бъркат в това, че не си знаят цената, не си я изискват. Работят за малко пари, стига да имат отбор. Тук правят най-голямата си грешка. Най-важното е да се промени статутът на българския треньор, дори го няма като професия в Кодекса на труда. Българският треньор не уважава себе си, въпреки че имат качества – Янев, Янчев, Томаш, Рибарски. Имаме добри млади треньори, но няма как той да спечели авторитет като взема 3000 лв. заплата, а футболистите по 30 000 лв.

– Предстоят ли по-добри времена за българския футбол?

– Надявам се, но трябва да се работи правилно. Давам ви пример с нас. При нас бълва от качествени деца, бълва.

– Каква ще е Шампионската лига без Меси и Роналдо?

– Поклон пред тези двама великани, но виждаме, че фокусът се измества и към други държави. Иначе се изисква много труд, за да поддържаш подобно ниво на възраст като тяхната.

– Идва ли времето на Мбапе и Холанд или силите ще се изравнят?

– Физическият футбол все повече изчезва за сметка на динамиката и скоростта. Единоборствата са фактор от много години.