-
-
Играчът на ЦСКА 1948 Парвиз Умарбаев е един от най-постоянните чужденци в елита. Той сподели пред „Мач Телеграф“ очакванията си за предстоящия сезон в Първа лига и изрази увереност, че „червените“ могат да отстранят ФКСБ в Лигата на конференциите. Той заяви какво го е задържало вече седем години в България и разкри любопитни истории от своето детство и развитието му като футболист.
– Сезонът започна по блестящ за вас начин като победихте Левски на „Георги Аспарухов“. Какво е мнението ти за мача?
– Да, сезонът за нас започна добре. Взехме три точки на „Герена“, но като игра можем повече. Това е моето мнение. Важна беше тази победа за нас, защото това беше първият кръг и този успех ни дава самочувствие.
– Доволен ли си от своята игра?
– Винаги може повече. Аз съм максималист и винаги се стремя да се представям по възможно най-добър начин. Мисля, че не показах най-доброто от себе си в този двубой. На лагера изиграх няколко мача, но за Гърция не успях да пътувам за контролата с Арис, защото нямах виза. Тогава играх един мач за дубъла. Мисля, че трябва да мине още малко време, за да вляза в оптимална форма. За първи мач най-важното е, че отборът победи. Аз мога повече и ще го покажа.
– Подготовката беше кратка, както и почивката. Успяхте ли да се подготвите за носия сезон?
– Аз имах ангажимент с националния отбор на Таджикистан. Там изиграх три мача след края на сезона в България. Беше доста горещо. Температурите бяха около 36-37 градуса и беше трудно да играем мачове. В Азия е много топло в дадени страни. Подготовката беше кратка и не успях да почина както трябва. Националите имахме една седмица почивка и започнахме подготовката за новия сезон малко по-късно от останалите. Заради това кратко време във всеки един клуб треньорите и състезателите бяха принудени да направят много промени, за да бъдем в оптимално състояние за първите официални срещи. Само времето ще покаже това дали е било за добро, или не.
– Това, че нямахте по-дълга почивка, а сезонът е доста дълъг, притеснява ли те, че може да доведе до травми в даден момент?
– Дано да няма такива. За мен тази година има много мачове. Както с клубния ми отбор, така и с националния. Сега предстоят срещи и в Европа. В отбора пристигнаха много нови футболисти и имаме дълга скамейка. Според мен тази година ще се правят доста ротации. Дай Боже, всички да бъдем здрави. През януари и февруари също няма да мога да почивам, защото тогава ще има срещи с националния отбор за Купата на Азия.
– Предстои мач с Пирин. Как върви подготовката за срещата? Разучихте ли ги?
– Да, готвим се за срещата с Пирин. Този мач няма да е никак лесен. Аз лично към всяка една среща се подготвям по възможно най-добър начин, защото няма лек противник. Не бива да подценяваме нито един съперник, защото всеки един тим има добри играчи. Трябва да подхождаме много сериозно към всеки двубой. Ако започнем да подценяваме съперниците си, ще бъде много трудно да се избегне провал по време на срещата. Може да си изпатим. За мен отборът и треньорският щаб са разбрали, че трябва във всяка среща да даваме максимума от себе си. Точно срещу отбори като Пирин няма да бъде никак лесно.
– Предстои ви след това и среща с ФКСБ в Лигата на конференциите. Мислиш ли, че ще успеете да ги отстраните?
– Сега сме фокусирани върху мача с Пирин. След това ще мислим за срещата с ФКСБ. Естествено за нас ще бъде много хубаво да ги отстраним. С тях имаме два мача и е много важно как ще подходим. Няма непреодолими отбори. Нашата цел е да се класираме в групите на турнира.
– Седем години вече играеш в България? Харесва ли ти тук и бързо ли свикна?
– В началото ми беше трудно, защото не знаех езика. Според мен това беше основен проблем. След това постепенно започнах да го научавам. В Локо Пд, където първо играх, имаше голям и много силен колектив. Треньор тогава ни беше Илиан Илиев. Всички около мен много ми помагаха да свикна и да се адаптирам по възможно най-бързия начин. Единственото тежко за мен беше, че не разбирах езика, а с всичко останало свикнах много бързо. Аз говоря руски език и покрай него по-бързо научих български. В началото говорих, понякога грешно, а друг път вярно, но не се притеснявах. Не говоря все още перфектно, но се старая. На втората година откакто бях в България мисля, че се справях доста добре.
– Беше дълго време част от Локо Пд. С какви чувства си тръгна от клуба?
– Няма да крия нищо. Тая прекрасни чувства към клуба. Там прекарах шест прекрасни години от моя живот. Спечелихме два пъти Купата на България и веднъж Суперкупата. Освен това взехме и сребърен медал в шампионата. Играхме в Европа. Изиграхме големи мачове и всичко беше уникално. За Локо Пд мога да кажа само хубави неща. Благодарен съм на всички, с които работих, както и на феновете на отбора. Те са невероятни! Особено много благодаря на г-н Христо Крушарски, който винаги ме е подкрепял. Винаги съм усещал любовта на привържениците. Когато ходя в Пловдив, винаги са ме посрещали топло.
– Как започна любовта ти към футбола?
– От малък започна всичко. В кръвта ми е. Баща ми беше също футболист. Той е играл само в Азия. Никой не ме е карал да играя футбол, но любовта ми към играта дойде отвътре.
– Бързо ли се разви в Таджикистан?
– Братът на баща ми ме водеше на стадиона, защото баща ми играеше зад граница. Бях малък, но от рано започнах да тренирам. Бях част от една от най-добрите академии в страната ми. На 13 години имах възможност благодарение на баща ми и един скаут, който беше негов познат, да отида в Рубин Казан. Отидох там на проби за една седмица с условието да се опитам да ги впечатля и да остана. Ако не се беше получило, щях да се върна обратно. Имах двупосочен билет. Отидох и след една тренировка ме харесаха. На втората тренировка дойде и шефът на школата да ме гледа. След нея решиха да ме оставят в Рубин и върнахме обратно билета, с който трябваше да се прибера. И така останах там. След няколко месеца ме взеха във втория отбор. Тогава бях на 14 години. След това започнах да тренирам и с първия отбор. За първия тим имам само един мач за Купата на страната, но съм изиграл и доста приятелски мачове за първия отбор. След около четири години се върнах в Таджикистан и заиграх за шампиона на страната. Там играх една година и спечелих всички възможни трофеи. После отново отидох в Русия, за да изиграя за U21 един турнир. След това се запознах с мениджъра ми и той уреди да дойда в България. Тук много ми харесва, иначе едва ли щях да остана толкова години. Хората ми вярват, а аз това го оценявам. И преди в Локо Пд, и сега в ЦСКА 1948. Това ме накара да остана толкова години тук.
– Поставиха ли цели пред вас? Можете ли да се борите за шампионската титла?
– Да, затова дойдох в ЦСКА 1948, за да постигна нещо повече. Когато се срещнах с ръководството, всички тези неща ми бяха обяснени. Целите винаги са високи. В края на сезона ще видим дали сме ги постигнали. Трябва да бъдем постоянни.
– С кой в отбора си най-близък?
– С всички момчета сме в много добри отношения. С Бирсент Карагарен сме вече много години заедно. С него съм пораснал. Бяхме и в Локо Пд, а сега сме отново заедно. Постигнахме много неща. Иначе с всички сме в много добри отношения. Прекарвахме много време заедно. Вече имам семейство. Имам дъщеря и когато ми остане повече свободно време гледам да го прекарвам с тях, защото те освен мен си нямат никого тук. С тях гледам да съм повече време.
