-
-
Има неща, които или ги можеш, или не. Едно от тях е да играеш футбол на пясък. В Северна Македония може и да правят опити да овладеят това изкуство, но ще им трябват още много, наистина много години, за да се научат поне как се води топката в такива условия. Все пак трябва да отчетем и друго. Скопие е далеч от море, а за такъв футбол си трябва и плаж. Например като тези в Бразилия. Когато нямаш нормален терен, то това си е идеален натурален такъв. И от дете му хващаш цаката. Иначе си обречен. После ще стъпваш на плажовете само, за да крадеш. А понеже в Северна Македония се чудеха защо в Левски има толкова много бразилци, то сега могат да си отговорят защо. Особено тези в Шкупи. Стига да им спрат болките в кръста, че идва четвъртък и може да има нови.
А сега, малко по-сериозно. Левски излезе с променена схема в Скопие, а този път Николай Костов бе принуден да жертва част от идеите си, за да може „сините“ да вземат добър резултат на „Тодор Проевски“. Едно е ясно в този живот – ти трябва да се нагодиш към терена, а не той към теб. И родният гранд го направи далеч по-успешно от съперника си. Да, имаше и едни инфарктни минути в началото, когато Шкупи можеше бързо да поведе. Но от друга страна „сините“ бяха категорични: „Ако ни бяха вкарали, щяхме да им го върнем!“. Да, имаше и още една криза към края на второто полувреме, но и тя бе преодоляна. Е, имаше и късмет. Всички обаче знаят, че без него в турнирите не може дори и Манчестър Сити. За справка – колко досега бяха неуспехите на „гражданите“ в Шампионската лига? Вече казахме, че този Левски, в тази ситуация, трябва да бие. Иначе ще бъде сринат, обезличен. И тези, които днес се снимат с играчите, утре ще ги разкъсат. Треньорът Николай Костов си го каза ясно. А явно е успял и да го предаде на играчите.
Този мач обаче трябваше да бъде взет и по друга причина. Има съперници и места, на които нямаш право да си слаб. Такова за Левски е Скопие. Независимо дали срещу него са Шкупи, Вардар или друг съперник от Северна Македония. „Сините“ са орисани от 1942 година да си тръгват оттам като победители. После нека да правят колкото си искат филми, в които да ги очернят. Длъжни бяха да бият и заради цялата тази ненужна истерия, която се сътвори някак от нищото. Заради Драго, който бе клан, защото носел фланелка с Л на гърдите. И някаква програма го довела до грешното място. Макар че в 21 век в Европа, такива места не би трябвало да има.
Левски трябваше да бие и заради Хамрун. Да покаже, че наистина на „Герена“ са си взели поука. Най-важното в този случай е, че го направи. Вчера познат ми припомни важен урок по литература, който никога не е забравил. „Не се мъчете да пишете какво е искал да каже авторът, а дали въобще го е направил“. На този терен, в тези условия, Левски каза своята тежка дума. И сега остава само да я повтори в четвъртък.
Андрей Андреев/ „Мач Телеграф“
