-
-
Нестор Ел Маестро отново треньор на ЦСКА-София безспорно е сериозна новина. При това една от големите в последно време, ала и решение „запазена марка“ на управлението на клуба от Борисовата градина през изминалите седем години. Британецът от сръбски произход беше уволнен през февруари 2019 година, седмица преди подновяването на шампионата под претекст „незадоволителни резултати“. И то в контролите на лагера в Испания.
Престоят му начело на червените се характеризираше с едно съществено отсъствие – това на футбола. Под негово ръководство ЦСКА-София изигра един-единствен, силен двубой – този в турнира Лига Европа срещу скромния австрийски тим Адмира Вакер на „Българска армия“, завършил с убедителното 3:0, дошъл и след такава игра. Този сблъсък обаче не може да бъде аргумент за нищо генерално позитивно, тъй като е изключение. А и поради факта, че червените традиционно играят с голям импулс в Европа. Преди битките на континенталната сцена с австрийците ЦСКА-София едва не стана за резил срещу латвийския Рига, продължавайки напред с победни дузпи след много слаба игра и в двата мача – успех с 1:0 в София и поражение със същия резултат в гостуването, пратило срещата в продължения, а след това и епилог с изстрели от бялата точка. В третия кръг срещу Копенхаген армейците приключиха европейското си участие за сезон 2018/19 поради по-ниска класа от датчаните, липса на тактическа зрялост и тенденциозно съдийство и в двата мача в полза на противника.
Оттам насетне съставът на Ел Маестро напълно влезе в руслото на бавния и посредствен футбол, опиращ се на индивидуални проблясъци. Както е между другото в дълги периоди от най-новата история на клуба. В онази кампания червените нямаха аргументи срещу хегемона, не показаха такива дори в дербито с Левски. В мача срещу Лудогорец в Разград през 2018-а армейците загубиха с 0:1, но не това бе най-лошото. А фактът, че гигантът в българския футбол бе тотално надигран, не създаде нито едно чисто положение и само късметът и вратарят Черниаускас го спасиха от голяма загуба поради фрапиращите изяви в защита. В дербито с Левски отборът на Ел Маестро не бе надигран, а излъган – пак 0:1. Но в тази среща не само, че не създаде положение, а и не отправи точен удар към вратата на сините. Тогава поведението на футболистите в червено поразително приличаше на това на наследниците им години по-късно във финала за Купата на България с Левски миналата година (0:1) и последното дерби за 2022-ра (0:2) – страхливо. Абсолютна безпомощност и футболна импотентност, за която обаче няма как да не бъде винен именно треньорът.
Срещу най-големите съперници в България Нестор Ел Маестро поразително прилича на Саша Илич – предимно лоши резултати, но най-вече липса на излизане от двубоите с футболно достойнство. Двамата си приличат и по друго – стабилността в резултатите срещу откровено по-слабите отбори в много посредствената Първа лига. Това, както и митът за здравата защита, до определено време успяваха да изместят фокуса на публиката от липсата на силен футбол. Статистиката също бе в негова полза –
спечели 67.9% от двубоите, като взе 19 победи в 28 срещи.
Преди пет 5 лета 40-годишният днес специалист донякъде имаше основа за нещо по-добро, изключвайки мигновено вратарския пост, където в лицето на Черниаускас ЦСКА-София нямаше стабилен вратар. Божидар Чорбаджийски се представяше добре под ръководството на британеца, поливалентният дефанзивен футболист Валентин Антов – също. Николай Бодуров допринасяше с опит за армейската отбрана, но по нейните флангове положението не беше добро с футболисти като Жеферсон, Лясков, доведения от Ел Маестро десен бек Борис Секулич и обругания от феновете Стойчо Атанасов. В средата на терена армейците притежаваха прилични полузащитници за българския стандарт – Рубен Пинто, Кристиян Малинов и Жанио Бикел, но „Маестрото“ на червените така и не опита да гради по-доминантен игрови стил чрез тях. Лошото в тази зона за треньора бе, че липсваше достатъчно конкуренция. В предни позиции роденият в Белград наставник също разполагаше с известен потенциал. Тиаго Родригес, Кирил Десподов, Едвин Джеси, а за върха на атаката Мауридес, а по-късно и Евандро, и Али Coy. Шампионът със Спартак Търнава най-често подреждаше футболистите си в ЦСКА-София в схемата 4-2-3-1, в някои от последните му официални мачове ползваше и 4-1-4-1, като тогава в сравнение със сега съставът на червените като минимум беше по-балансиран. Дали Нестор Ел Маестро е преживял метаморфози след престоя си на „Армията“ през сезон 2018/19, както и какви са били те, предстои да видим. Но спомените за плодовете от неговия труд натрапчиво водят към популярния израз „още от същото“. Такова е усещането и сред маса фенове. Но нека не съдим, преди да сме видели. Можем да станем свидетели и на изненада.
Петър Здравков/ „Тема спорт“
