-
-
Смяната на Саша Илич с Нестор Ел Маестро категорично не доведе до търсения от ръководните фактори на „Армията“ светкавичен позитивен ефект. Тъкмо напротив. Слабите технически миналогодишни футболисти и неадаптираните „звездни“ летни попълнения бяха напълно объркани от случващото се както в реванша със Сепси, наредил се сред най-срамните червени европейски моменти, така и в домакинството на Славия в неделя.
Тези срещи по чудесен начин демонстрираха, че за немощната и на моменти отчайваща игра на ЦСКА-София главната вина не носи нито треньорът, нито използваната от него тактическа постройка, която в модерния футбол е все по-условно понятие. Защото дори и Пеп Гуардиола да застане начело на армейците, няма да успее да научи провъзгласения за нов капитан Мено Кох да си води топката 5 метра в права линия, без да се спъне в нея. Нито пък ще ускори адаптацията на идващия за първи път в Европа Сейни Санянг или ще внесе динамика в пешеходното темпо на Станислав Шопов… А какво да говорим изобщо за Шагоян, идващ от Втора дивизия на Армения, който е с огромни тактически дефицити и вече една година няма силен мач и дори гол в ЦСКА-София?
При този кадрови потенциал, с каквато и схема да играе отборът, това няма решаващо значение, тъй като най-важното е доколко футболистите притежават необходимите качества, шампионски манталитет и могат ли да се напаснат максимално добре.
Материалът просто не е достатъчно умело подбран за качествен футбол. И неслучайно на „Армията“ от дълго време стойностната игра отсъства. Липсата на нужния спортно-технически потенциал у голяма част от футболистите не е новина, а бе добре известна и на предишния треньор Саша Илич. Неслучайно след няколко месеца на адаптация сърбинът започна да налага много по-прагматичен подход, като разчиташе на максимално подсигуряване в отбрана, индивидуални проблясъци в атака и отработени статични положения. Но основният компонент, който отведе ЦСКА-София на точка от титлата, бе колективът, който сърбинът създаде. С много ротации, успявайки да извлече максимума от всеки, той вдигна духа в съблекалнята. Това отчетоха и от ЦСКА-София, обявявайки неговото освобождаване. „Благодарим на треньорския щаб за отдадеността и страстта, с които работиха. Признателни сме за колектива, който създадоха и който беше в основата на успешните ни мачове през изминалия сезон“, написаха от „Армията“. Е, сега вече и колектив няма.
През новия сезон сплотеността в ЦСКА-София липсва, а кулминацията на напрежението беше грозният скандал на терена по време на мача със Сепси между Кареасо и Назон. И вместо да покажат, че ще преодолеят тежкия момент като отбор, срещу Славия червените играха като непознати както в предни, така и в задни позиции. И нямаше да е изненадващо, ако бяха загубили и този мач.
ЦСКА-София не изглежда като отбор, а като сбирщина. И вината за това не е нито на Саша Илич, нито на наследилия го Нестор Ел Маестро. И сърбинът с британски паспорт в най-кратки срокове ще трябва да се справи с обстановката. Ако изобщо това е възможно…
Компонентите, нужни, за да произвеждаш силен футбол, са много и далеч не опират само до привличането на играчи със солидни визитки или голям потенциал. А в момента ЦСКА-София се намира в диаметрално противоположната посока на хубавия и печеливш футбол. Защото освен играта, която така или иначе отдавна отсъства от „Българска армия“, вече там няма и колектив.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
