-
-
Ако от време на време ви дотяга футболът по телевизията, а вашият любим клубен или националният отбор точно в този период от годината не ви кефят, на 6 септември на Националния стадион „Васил Левски“ ще можете да видите на живо едни от световните майстори на тази игра във вариант ветерани. В благотворителния мач на Стилян Петров и неговата фондация ще участват негови бивши български и чуждестранни съотборници. Един от тях е универсалният Радостин Кишишев. С биткаджийския си характер той направи кариера, за каквато настоящите български футболисти само мечтаят – много мачове у нас и в чужбина, повечето от които в безкомпромисните английски терени. Тинката даде интервю пред „Тема Спорт“ половин месец преди отново да го видим по футболен екип на голям стадион.
Радостине, кога за последно игра футбол, в какъвто и да е вариант?
– За последните 6 месеца два пъти играх. Единият път беше преди седмица. Някъде около един час ритахме на аматьорско ниво на базата в Царско село.
С бивши футболисти?
– Аз на бившите футболисти няма как да им кажа аматьори. В кръга на шегата, някои на моя възраст биха стояли добре на терена в официален мач сега. Дори срещу футболисти от сегашния националния отбор на България. Както се казва, това не е стихотворение, че да се забрави.
Помниш ли последния си официален мач?
– Да, срещу Монтана. Преди 11 години стана това, аз бях с екипа на Черноморец.
А последният ти мач пред много публика?
– Мисля, че беше с националния отбол срещу Италия, там паднахме с 0:2.
Скоро пак ще играеш пред много публика, имаш ли готовност?
– Ако ме питаш дали правя екстра тренировки – не. Просто се настройвам положително. Това е благотворителен мач и не е необходимо всеки да показва какво може. Важно е да стане шоу и да се получи празник за публиката. Няма да ни критикувате после кой как се е представил, надявам се.
На бенефиса на Бербатов обаче отказалият се Мичел Салгадо направи над 10 пробива по десния фланг, сякаш още е в Реал Мадрид?
– Аз съм сигурен, че сега на 6 септември ще играят хора на по-голяма възраст от мен. Зависи кой как се поддържа. Има бивши футболисти от високото ниво, които като ги гледам сега на снимки, направо им завиждам за фигурите. Сега ще има хора, които ще изглеждат по-добре физически от мен. Най-вероятно съм играл с всички, които са поканени. Срещу тези, които са играли в Англия, съм играл. Онзи ден Рой Кийн стана на 52 години, ще ми е интересно да го видя как е сега. Ще я има тръпката от това, че сме играли много мачове в Англия. Ще я има и тръпката от самото събитие, каузата, за която се надявам, че всички ще се отзоват, ако имат възможност.
Как се приемат у нас подобни благотворителни мачове? По света е ясно.
– На някои мачове у нас, тези на Стоичков, Бербатов, имаше добра посещаемост и след това голям отзвук. Което означава, че българският запалянко обича да гледа качествен футбол. И да види пак сериозни футболисти, макар и бивши.
От последния път, когато даде интервю, ходил ли си на мач?
– Продължавам да не ходя, защото не харесвам продукцията, която показват българските отбори.
А националния отбор? БФС не са ли те поканили на мач?
– Бяха ме поканили на мач на националния отбор преди 3 или 4 години, когато Боби Михайлов беше в платен отпуск или оставка, не знам точно как се водеше (смее се). И тогава Мишо Касабов беше предприел действия да кани бивши футболисти на мачове на националния отбор. Два мача бяха, мисля, че единият беше със Северна Ирландия.
А поне по телевизията гледаш ли?
– Е, по телевизията – задължително. Следя какво се случва.
Тоест вълнуваш се, тропаш по масата, не ти е безразлично?
– Не, напротив. Много леко гледам футбол, да се ядосвам на какво… Ядосвам се на неможенето на някои футболисти, на малкото самочувствие, което имат на терена. За такива неща се ядосвам.
Но пък неможенето на футболистите поражда въпроса – какво търсят те на терена, така ли е?
– Значи, аз съм противник на това, което се случва в националния ни отбор. Да се викат всички млади футболисти, които играят някъде по Европа, дори и да нямат мъжки официални мачове – това не ми е окей. Това, че трябва да се налагат млади футболисти, не ме удовлетворява, защото искам да гледам най-доброто, а не непременно най-младото. Не просто някой, който има някакви качества и евентуално може да стане футболист и преди да сме разбрали това, да го гледаме с екипа на националния отбор на България.
Въпрос на стратегия на БФС вероятно, чертаят се планове…
– Да де, но на всеки три години казват – ще видите вие къде ще сме след 3 години.
Може ли да се прави футболен бизнес в България и имат ли клубните босове у нас достатъчен капацитет, за да създадат силен продукт?
– Каквото и да се говори, не става въпрос точно за пари и техния обем. Има хора с възможности – Домусчиев, Ганчев, а вече и чужденец – Зингаревич. Но защо не се получава продуктът, това е много дълга тема. Вероятно в ЦСКА се работи повече на парче. В Лудогорец има някаква последователност, но им липсва искрата от трибуните. В даден момент подкрепата от публиката е от изключително значение във важните моменти. Ако Левски или ЦСКА влязат в Шампионска лига, ще си пълнят стадионите. Лудогорец преди влизаше в групи с дузпи или гол в 95-ата минута, сега пък им бяга щастието. Едно време имаха доста силен отбор, но имаха и късмет. Сега не играят толкова слаб футбол, но ето тая дузпа с Олимпия… Иначе е ясно, пак Лудогорец и ЦСКА ще спорят за шампионската титла.
На ЦСКА какво им пречи?
– Мисля, че ако имат нов стадион, ще е съвсем друго. Дано държавата не просто не пречи, но и да помогне. Не е нормално това. Ето, как се помогна в Разград, също и за двата стадиона в Пловдив. Дано и БФС направи нов национален стадион. Не знам на ЦСКА кое им е по-важно, да станат шампион или да направят стадион. Но доколкото познавам Гриша Ганчев, мога да се подпиша, че той няма да се предаде или пък да понижи инвестициите.
Вижда се, че не пестят от бюджет за трансфери, заплати и издръжка и казват – парите за стадиона ги имаме и още утре можем да започнем?
– Явно имат средства и за двете пера, но не знам какво им пречи да направят боеспособен състав. Макар че те миналата година го направиха. В последния кръг не стана работата, те са си виновни. Но футболът, който играеха, не бе за отбор, който ще стане шампион. Така беше и с Лудогорец. Говорим за посредствен футбол. И ето, месец и половина след това резултатите в Европа го показаха. Тази дузпа на Турицов щеше да направи ЦСКА шампион, но пак щеше да е същото. Е, може би щяха да елиминират един отбор. Но тук президентите са много агресивни и постоянно сменят треньорите. Саша Илич като му видим статистиката, има много малко загуби.
Ти още ходиш на курсове, лицензи, още ли нямаш тръпка?
– Аз имам най-високия лиценз, но още не съм го използвал пълноценно, а и не знам дали ще го използвам. Както се казва, сега съм настрани от футбола. Но имам голямо желание да започна да работя, за да предам знания и умения. Просто трябва да е в точния момент, в точния отбор и да има амбициозен проект. Не да се гледа на парче, дай да видим Кишишев, бил е в Англия и да го пробваме как е. И след две загуби да кажат – ама видяхте ли, че и Кишишев нищо не може. Защото има един клуб в Първа лига, където треньорите се сменят през месец едва ли не. Това не е правилно, но пък собственикът си ги сменя.
А в Бургас на мач няма ли да отидеш?
– Бих отишъл винаги на Черноморец, треньори и ръководство са ми приятели. Дано да им се получат нещата.
