-
-
Никола Попов беше прав да изгони Божидар Митрев, но преди това ощети Левски, а после взе да компенсира и така съсипа един обещаващ мач. Вместо това можеше от самото начало да охлади страстите със заслужени картони, които най-вероятно щяха да спестят доста от последвалите грубости
още
Двубоят между Левски и Лудогорец отново разпали страстите в българския футбол. Препълнен „Георги Аспарухов“ изгледа сблъсъка между два от претендентите за титлата в Първа лига.
Атмосфера, два червени картона, съдийски грешки и два отбора, които показаха много футболни достойнства, дори останали 10 на 10 в края. Единствено двете нули на светлинното табло не позволиха на двубоя да се превърне в истинска класика.
Една фенска история обаче обиколи социалните мрежи още преди първия съдийски сигнал и стопли сърцата не само на левскарската общност, но и на много привърженици на родния футбол.
Историята на 74-годишния дядо Дафин от силистренското село Професор Иширково и как благодарение на колегата Калин Дацов от радио „Хоризонт“ той стъпи за първи път на „Герена“ именно за дербито между Левски и Лудогорец.
„Той е дългогодишен слушател на радио „Хоризонт“. Една нощ ми се обади, докато водех новините. Не можел да спи. Като го попитах защо, той ми отговори: „Като дойдеш на моите години, ще разбереш.“ Поиска да му купя билет за Левски – Лудогорец. Отидох и успях да му взема последното свободно място в сектор „В“, разказа Калин пред Sportcafe.bg.
„Така, на сутринта преди мача, след нощна смяна в радиото, не се прибрах вкъщи, а отидох да го посрещна. (Разбира се – б.а.) влакът от Силистра закъсня и вместо в 6:30, пристигна в 7 ч. Тогава се видяхме за първи път. Поиска да ми даде пари за билета. Отказах му. Тогава той извади и ми подаде едно шише ракия и две ябълки. Знаех, че така ще стане, но аз не го правя по някакви финансови подбуди. Твърдо против апатията съм. Исках да дам пример. Да покажа, че ако имаш желание, има и начин. Че дори един възрастен човек от Силистра може да измине почти 1000 километра заради любимия си отбор.“
Дядо Дафин познавал отлично столицата и не се нуждаел от екскурзовод. Дори казал, че има достатъчно приятели в София, при които да остане след мача.
„За съжаление, не успях да гледам мача, заедно с него, защото вече си бях взел билети за сектор „А“. Но имах и друга цел – да заведа племенника си на мач за първи път в живота му. Исках да покажа на братовчедка си, че няма нищо страшно по българските стадиони и да заведа сина й на дербито. Че можеш и спокойно да гледаш мач в България. И така и той, на 17 г., също беше за първи път на „Герена“.
Самият аз в последните 7 години се бях отказал от българския футбол, но си обещах, че от този сезон, дори на инат, ще започна отново да ходя по мачове. Почувствах, че имам нужда от българско спортно изживяване. Не, не съм се върнал заради големите пари в Левски. Преди треперех на мачове, а снощи за първи път отново почувствах тръпка, която ме хвана за гърлото“, казва още Калин.
Едно-единствено нещо обаче дядо Дафин не очаквал да му се случи на стадиона. 74-годишният фен се придвижва с патерица, но на подобни дербита атмосферата държи всички на крака. Дядо Дафин – също.
„Чухме се след мача – продължава Калин. – Беше доволен, но ми каза: „Всичко добре, ама целият мач трябваше да стоя прав. Поне ще заспя тази вечер.
И, наистина, ако един 74-годишен дядо, който се придвижва с помощта на патерица, с бомбе на главата и шалче на рамената може да прекоси почти цяла България, за да гледа любимия си отбор 90 минути на крака, то никой от нас не може да има извинение за празните трибуни в родната ни футболна действителност.
Историята на дядо Дафин е още по-трогателна, защото се случи навръх годишнината от Съединението. Това е рекламата, от която българският футбол се нуждае. И ако тя не успее да събуди позаспалите ни футболни функционери, дано докосне сърцата на възможно повече фенове и разпали отново любовта им към българския футбол.
Източник -Уебкафе
Автор – Любомир Найденов
