-
-
Изпълнителният директор на Локомотив (Пд) – Павел Колев – даде да се разбере, че бъдещето му свързано със „смърфовете“. Ето какво написа той във Фейсбук:
Българският футбол е специфична джунгла, за чието описание е много подходящ 66-ият сонет на Шекспир в превод на Кирил Кадийски:
Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и, унизен, почтеният да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата.
Преди три месеца се завърнах в тази джунгла и, изненадващо за самия мен, намерих оазис, в който почтеността и работната етика са водещи. Започнахме изграждането на нещо ново и различно, далеч сме от момента, в който може да кажем, че сме го постигнали. Но имаме цел, имаме план как да я постигнем и имаме част от инструментите, за да реализираме целта. Тя не е свързана с резултати, титли или купи. Свързана е с уважението – да работим заедно, уважавайки се един друг и бранейки общия, а не личния си интерес. Всички заедно като юмрук – клуб, отбор и фенове. Така, с времето, и другите ще започнат да ни уважават. Не всички, винаги ще има негодници, които се опитват да ти стъпят на врата, за да изглеждат по-високи. Но те не са важни. Важното е да следваме плана!
Благодаря на хората, които ме поканиха в „Локомотив“, благодаря на всички онези, които обичат безкористно този клуб, без да търсят финансови, политически и криминогенни облаги. Но най-вече благодаря на хората, с които работя всеки ден – Илко, Томаш, Бащата, Мирчев, Кючуков, бай Митьо, бате Трайчо, Гидиша, бате Слави, Шибона, Томичката, Ани, София, Тънковски, Нина (оправяй се, чакаме те!), Антон, всеки един от футболистите в съблекалнята и други, които сигурно забравям. Всеки един от вас има принос да изпитваме това удоволствие от работата, толкова нехарактерно за българския футбол.
Чака ни още път! Но истинското щастие е във всяка крачка по него. Дори и в тези, които носят страдание.
Пловдив е само черно-бял!
