-
-
Днес, след повече от 4 десетилетия пауза, националният отбор ще изиграе мач в Пловдив. Досега двубоите под тепетата са три, като всичките са се състояли на стадион „9 септември“, който сега се нарича „Пловдив“. Интересното е, че и трите срещи са срещу държави, които в момента не съществуват – две са срещу Съветския съюз и една срещу Чехословакия.
За първи път България играе в Пловдив преди половин век. На 28 март 1973 година под тепетата пристига традиционно силният по онова време тим на СССР. Двубоят е приятелски, а съперникът е актуален сребърен медалист от европейското първенство през 1972 година. Там Сборная губи на финала от Германия с 0:3.
Двубоят ни под тепетата е репетиция и за двата отбора за световните квалификации. Нас ни чакат сблъсъци с Португалия, а Съветския съюз – с Франция. Събитията така се развиват, че в Пловдив герой става пловдивчанин. Става дума за най-голямата легенда на Ботев – Динко Дерменджиев, който влиза на почивката, заменяйки крилото на Берое Борис Киров. Попадението пада в 69-ата минута. Преди да спре в мрежата, топката се удря в гредата, а головият пас е дело на другата мегалегенда на града под тепетата – символът на Локо Пд Христо Бонев. Успехът е втори за нас в съперничеството ни със Съветския съюз, след като преди това печелим също с 1:0 през ноември 1959 година в Олимпийска квалификация. През 1973-а селекционери на двата отбора са Христо Младенов и Евгений Горянски. Интересното е, че освен споменатите трима футболисти от нашите – Киров, Дерменджиев и Бонев, останалите девет, които играят в мача, са от софийски клубове. Осем от тях са от Левски и ЦСКА, а само един – Атанас Михайлов – е от Локомотив София. „Сините“ са Кирил Ивков, Стефан Аладжов и Иван Стоянов, 4 са цесекарите – Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Димитър Пенев, Божил Колев и Георги Денев.
Година по-късно, пак в контрола, играем с Чехословакия и губим с 0:1 под тепетата с гол на Добиеш в средата на второто полувреме. Христо Бонев пропуска дузпа в този двубой, който пък е част от подготовката ни за световното първенство в Германия, за което вече сме се класирали.
Последният ни мач в Пловдив е преди повече от 40 години. На 18 май 1983-а отново срещаме СССР, този път в олимпийска квалификация. Мачът завършва 2:2 като за Сборная двата гола вкарва бъдещият легендарен треньор на ЦСКА Москва – Валерий Газаев. Между неговите две попадения за нас се разписват Георги Йорданов-Ламята от фал и Мишо Вълчев.
Така до момента в Пловдив балансът е равен – победа, загуба и едно реми. Остава да видим как ще се промени той с първия двубой на нашите на Колежа./ „Мач Телеграф“
