-
-
Бившият футболист и национал на България – Георги Пеев – говори пред „Мач Телеграф“ за поредните две издънки на националния отбор. И най-вече тази в Подгорица срещу Чера гора. Той не пропусна и едно от най-големите събития, провели се у нас – „Мач на надеждата“, който бе организиран като бенефис на Стилиян Петров.
– Георги, как ще коментирате поражението от Черна гора в Подгорица с 1:2?
– Неприятно е, че загубихме. Наистина, не можем да обвиняваме момчетата. Те показаха голямо желание и се стараеха. Играха добре, особено когато имаха числено предимство на терена. Създадоха доста положения, за съжаление, старата максима се потвърди отново – като не вкараш, ти вкарват. А можеше да излязат с положителни оценки всички от този мач, но след този късен гол, отново футболистите на България са с наведени глави. Трябва повече да се направи, за да побеждаваме. Дълго време нямаме победа. Защото изглежда, че е толкова трудно да спечелим, това много пречи на момчетата и самочувствието им. Естествено, няма как хората да ходят на стадиона при положение, че няма победи. Всичко може да се промени. Трябва да стиснат зъби и да успеят да вземат в следващите мачове положителни резултати, с добра игра. Тогава много бързо ще се върнат зрителите на стадиона.
– Бившият ви съотборник Георги Иванов – Гонзо обяви, че реално нещата вървят в правилна посока. Какво е вашето мнение?
– Той е вътре в БФС. Нормално е да каже това. Ние, отстрани, чакаме да видим резултати. Когато те дойдат, тогава можем да кажем, че се движат в правилна посока. Засега няма такива. Всяко добро нещо започва от нулата, но за съжаление много дълго време се задържахме на нея.
– Тази календарна година нямаме една победа…
– Да, честно казано, преди няколко дни видях как момчетата слизат от автобуса. За секунда си представих, ако съм на тяхно място, колко ми щеше да ми е неудобно, когато хората те виждат как се появяваш от там. Резултатите са лоши. Вместо да си най-гордият човек, защото играеш за България, по-скоро би трябвало да се срамуваш в момента. Не искам да ги обвинявам, защото наистина хвърлиха много сили, енергия, дадоха всичко от себе си. Повечето момчета са млади. Тепърва им предстои да се развиват. Мога да им пожелая само успех. И ние сме били млади, когато сме играли в националния, но сме постигал и успехи.
– Всички говорят за младост, но не ли редно да има и опит? Освен Кирил Десподов, Спас Делев и Ивайло Чочев, няма други играчи, които да поведат останалите.
– Да! И това е така. Винаги трябва да има правилна смес. Да има силни играчи на средна, че дори и преклонна възраст, но с голям опит. Те да дават на неопитните правилните съвети, а покрай тях младите да чувстват увереност в собствените си сили. И в другите национални отбори в Европа има доста млади футболисти. Тенденцията е такава – по-голямата част от играчите да са млади. Но те се представят на страхотно ниво. Не говоря само за топ националните отбори. Става въпрос и за голяма част от тези на средно ниво. Ето, има спад, например, в Германия и това доведе до смяна на селекционера. Те по традиция са силен отбор и винаги са на ниво, но при тях всичко преминава много бързо и в скоро време ще са на обичайната висота, която всички очакват.
– Кое беше ключовото в срещата в Подгорица? Може би пропуснатата дузпа?
– Дузпата е психологически момент, който вероятно е повлиял леко, но това не е основният фактор за загубата. Ние отбелязахме гол след пропуска на Десподов от бялата точка. Всеки може да изтърве дузпа и в никакъв случай не трябва да обвиняваме Кирил Десподов за това, че не сме спечелили. Нали изравнихме. Късметът обаче не беше на страната на България. Много често споменаваме думата късмет, когато играе националният отбор, защото той липсва. В Подгорица допуснахме попадения в последните секунди и на двете полувремена. В срещата със Сърбия допуснахме изравняване също в заключителните секунди. Това е голяма липса на концентрация. Не бива да повтаряме едни и същи грешки по два пъти. Когато веднъж си направил тази грешка, трябва да си вземеш поуката и да се стараеш повече да не я допускаш. А при нас това се случва всеки път в квалификациите. Поне по един или два пъти в последните минути допускаме попадения.
– Георги Иванов заяви, че не стои на дневен ред в мислите му да бъде сменян Младен Кръстаич. Мислите ли, че Кръстаич заслужава още време?
– В никакъв случай не е моя работа да коментирам това. Не съм присъствал на тренировки, разбори, за да видя работата му. Ние съдим само по резултатите, което принципно е най-важното. Един треньор има нужда от спокойствие, а не постоянно да се върти в медийното пространство някаква смяна. За съжаление, резултатите са водещи, а при нас липсват. За смяна не мога да коментирам. Има си БФС, ръководство. Те си носят отговорност и знаят най-добре как работи Кръстаич.
– Няма как да не поговорим и за „Мач на надеждата“, където взехте участие.
– Нямам думи! Всички, които взехме участие в този мач, сме на едно мнение. Първо датата беше подбрана. 6 септември е страхотен български празник. Второ, човекът, който организира това събитие, не само е един велик футболист, той е невероятен човек. Трето, организацията беше изключителна. Показа как трябва да се направи. Тази подготовка и отделеното време, а той е много ангажиран човек, но това е кауза, която може да помогне на много хора. Няма как да не сме горди от това, че сме взели участие и ни е поканил на това грандиозно събитие. Радвам се, че и ние сме допринесли с нещо. Дай Боже, тази кауза да не остане последна, а да се намерят повече хора в различните сфери, които да правят подобни събития и да се събират средства за подпомагане на нуждаещите се.
– Какво си казахте със Стилиян Петров?
– Много неща сме си казали с него. Ние се видяхме и преди мача, а и след него. Говорихме си и по време на срещата. Това, което си казахме си, е между нас. Ние сме приятели още от юношеска възраст. Цял живот сме били в една стая с него. Останахме си големи приятели и на нас срещите ни предстоят. Аз съм горд, че имам такъв приятел като него!
