ЦСКА-София изглежда спортно-технически като безлична аморфна маса, която не би могла да заинтересува и най-запаления си фен. Отборът играе скучен, монотонен, апатичен футбол. Обикновено сме свикнали „червените“ да демонстрират горещ, вълнуващ футбол, с агресия и създаване на много положения. Ако това го няма, то футболната недостатъчност се компенсира с огромно желание и енергия. Усещането за разочарование се засилва след обещанието за чудеса по време на лятната селекция. Мачът с Берое е изключение, но и през миналия сезон победата над заралии с 4:1 вдигна адреналина на феновете, но веднага след това отборът потъна в обичайната си сивота.
При цялата тази теренна несъстоятелност, последвана от логичната активност на феновете, които искат обяснения и обещания с гаранции, ЦСКА-София се държи неадекватно на всички нива. По феодално затвореното общество на „Армията“ приема стадиона за своя крепост и не допуска нито прозрачност, нито вслушването в чуждото мнение, нито осмоза с феновете. Това може и да е било правилна политика някъде в централния Предбалкан, но във великия ЦСКА-София е уронване на същността и престижа на Институцията.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“