-
-
„Перфектни като точки и много добри като игра. Казвам го като човек, чието сърце е жълто-черно. Само аплодисменти за Локомотив.“ Думите са на бивш футболист на Ботев Пд, чието име по обективни причини ще запазя в тайна, тъй като са част от личен разговор след осмата поредна шампионатна победа на смърфовете, с която те отново са едноличен лидер. А тази оценка е много по-важна от първото място, защото рано или късно черно-белите ще го сдадат, но оценката за работата им ще остане. Истината е, че на „Лаута“ за 18 месеца преминаха през много перипетии, направиха много грешки, научиха много уроци, за да стигнат дотам, че да служат за пример на останалите. И точно тук е най-големият успех на Локомотив, защото е пределно ясно, че не това е бъдещият шампион на България. Прогнозата е категорична, защото пловдивчани не разполагат с организацията и ресурса на „богатите“, а за родната действителност това са най-важните фактори. След изиграването на почти една трета от редовния сезон обаче черно-белите доказаха, че имат нещо повече – изключителен колектив, отличен треньор, невероятна публика и прекрасна симбиоза между изпълнителната и спортно-техническата власт.
Когато пое смърфовете през април миналата година, Александър Томаш намери един изчерпан, уморен отбор, който лежеше на стари лаври, но интригите и сплетните в съблекалнята бяха повече от точните пасове по време на тренировка, а в предишните три години през домакина за получаване на екипировка бяха преминали точно 104-ма футболисти. При подобна ситуация на друго място наставникът нямаше да се задържи повече от три месеца, преди да падне от стола и да се превърне в жертва на една грешна политика. В Локо проявиха далновидност и търпение. Те бяха изслушали идеите и философията на Томаш за футбола, бяха харесали концепцията му за развитие и му дадоха шанс да работи.
Пред наставника стоеше тежката задача да промени стила на игра, да изкорени страха от това да се прояви творчество и импровизация, да наложи млади играчи и да намери и интегрира футболисти, които освен да носят резултати, впоследствие да се превърнат в конвертируема стока, за да бъде успешен бизнеспроектът. Задачата не бе лесна, защото повечето от утвърдените имена в съблекалнята не му вярваха, а един от малцината, които бяха плътно зад наставника – Бирсент Карагарен – бе продаден през зимната пауза. Но по това време Томаш вече бе завоювал своята първа, малка, но много важна победа. Той „заложи главата си“ за привличането на Хоркаш, Матеус, Зебли и Дион. Доказа, че има точно око с откриването на настоящото вдъхновение на тима – Джовани, не се посвени да прати за „допълнително обиграване“ в Спартак Варна Евандро, за когото някога Удинезе бе платил милиони, а с решението си да пусне като титуляр единадесетокласника Тодор Павлов в дербито с Ботев Пд наставникът спечели на своя страна Митко Илиев. В Локо да имаш капитана и лидера означава, че имаш всичко. Макар и особен тип, който не говори много, всяка дума и постъпка на Илиев са на мястото си и това помогна на Томаш да преодолее следващите препятствия. Постепенно всички „стари кучета“, които тежаха като воденичен камък, бяха изчистени, за да се изгради един чисто нов отбор, в който Цар Димитър и Георги Минчев са носители на духа и магията на пловдивското Локо, който към момента безспорно е сред най-симпатичните отбори у нас. И това е така не само защото смърфовете играят хубав футбол, подчинен на агресия, импровизация, доминация и атака, а и защото при тях налице е вече сплав и химия между българи, чужденци, млади и по-опитни футболисти, което е причината за повишаването на отборната класа, въпреки че в два последователни трансферни прозореца клубът продаде четирима от най-стойностните си играчи (Карагарен, Бидунга, Матеус и Зебли).
Другият много силен и успешен ход на „Лаута“ бе назначението на Павел Колев, който се яви като естествен буфер между собствениците, за които съвсем естествено е на първо място да стоят графите „плюс и минус“, и спортно-техническото ръководство в лицето на Томаш и екипа му – Христо Колев – Бащата, Косьо Мирчев и Тодор Кючуков. По този начин бе свалено нагнетеното от предишния изпълнителен директор напрежение, бе изкоренена лъжата като начин на комуникация и бе изградена много ясна структура при привличането на нови играчи. Всичко става със знанието, съгласието, оценката или препоръката на треньора, но преговорите се водят от този, в чиито ръце е съсредоточена оперативната власт. И резултатът е налице – Локомотив е на първо място в класирането, като тимът е и лидер по отбелязани голове, а заплатите на всички от стартовата единайсеторка се равняват на месечното възнаграждение на звездата на Лудогорец Бърнард Текпетей. Ето тук е и разковничето. Смърфовете, в чиито редици 7 от 18-те играчи са на възраст под 21 години, не разполагат нито с финансовата мощ, нито с ширината в състава, които могат да им позволят да мечтаят за титлата. Но те показаха как трябва да изглежда моделът на работа, а това носи повече наслада и по-дълготрайни резултати. И ако линията на надграждане бъде продължена, то след няколко сезона титлата може и да не е мираж.
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
