-
-
„Тренер, днес ще взема шампанското. Ще вкарам, обещавам ти.“ Това са думите на Петър Андреев към асистента на Александър Томаш – Тодор Кючуков, в часовете преди мача. „Не забравяй какво си обещал“, подвиква треньорът на вратарите към младока, когато той е до страничната линия и се готви да се появи в игра на „Хювефарма Арена“. Отговорът е вдигнат нагоре палец. Речено – сторено. В 86-ата минута упоритостта и хъсът на родения на 2 юли 2004 година Андреев води до грешка на Слуга и… гол! Смърфовете шокират хегемона и си тръгват със заслужена точка, след като в определени моменти от двубоя дори са надиграли 12-кратните шампиони. А историята можеше да е съвсем различна…
Преди 30-ина години току-що пристигналият в града под тепетата Димитър Андреев се чуди на своите колеги в университета как така изпускат лекции, за да ходят на мачове на Локомотив, а най-честата реплика е „Вие сте луди“. Съдбата си прави лоша шега с него и той вече гледа със затаен дъх мачовете на Локо, защото синът му Петър носи черно-бялата фланелка.
Малкият Пепи е откритие на легендарния пловдивски треньор Чавдар Муратев, който го привлича в школата „Чавдар“ Пловдив. За да стане ясно какво око е имал специалистът, ще кажем, че той е откривателят на легендите на Ботев Пд Коце Костадинов и Жоро Слаков. Муратов застава зад привличането на „Лаута“ на Христо Колев-Бащата и Коце Видолов. Благодарение на него първи стъпки в големия футбол правят Стефан Драганов и Георги Димитров…
Линейната скорост и „неприятната“ за вратарите левачка на Андреев не остават скрити от погледа на бат’ Чавдар, а по-късно изпращат младока в школата на Локомотив – отборът, в който Петър е влюбен и постепенно изминава пътя до първия отбор. В края на юни тази година талантът подписва професионален договор с клуба и е взет на подготвителния лагер от наставника Александър Томаш. Андреев обаче се сблъсква с проблема на мнозина свои връстници, които трябва да направят прехода към мъжкия футбол. Явно прекалено рано решава, че е постигнал всичко и „дърпа ръчната“. Несериозното му отношение, поведението му в тренировъчния процес и лежерното отношение в мачовете на втория отбор вбесяват Томаш и той го гони от съблекалнята на първия тим с думите: „Помисли си, промени се и тогава се върни“. В началото Петър приема зле „понижението“ и затъва още повече, като губи дори титулярното място в селекцията на втория тим. И тук можеше всичко да приключи, но младокът сам намери сили да се издърпа над повърхността, вярващ в собствените си възможности. Изчисти главата си, концентрира се, тръгна нагоре…
Головете и добрите игри дойдоха, а Томаш това чакаше, за да му отвори отново вратата на съблекалнята. А там Андреев бе посрещнат от съотборниците с новия си прякор. „Къде си бе, Мбапе?“. Така го наричат и досега съотборници, треньори, масажисти, макар че историята мълчи дали заради младостта, скоростта или визуалната прилика…
Но има един, който колкото му помага, толкова го държи и здраво стъпил на земята – лидерът и вдъхновението Митко Илиев. Емблематичен бе отговорът на капитана, когато след мача в Разград получи есемес от младежкия национал: „Видя ли какво направих“. „Нищо не съм видял. Ще трябва да си върна мача, за да гледам по-внимателно“… Илиев знае колко много потенциал има в Андреев и не би допуснал да го пропилее, политайки твърде рано в звездите, защото е вкарал на Арда и Лудогорец. А един ден младокът от квартал „Смирненски“ има всички основания да достигне върховете, защото макар да не е изкусен дрибльор, притежава скоростта, левия крак, характера и е същото перде като гения, роден в близкия „Кършияка“…
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
