-
-
Илиана Раева сподели интересно мнение след края на двубоя между Левски и ЦСКА-София, завършил 1:1. Ето какво написа съпругата на Наско Сираков в една от най-големите групи във Фейсбук за „сини“ привърженици – „С Левски до края“:
Фенски размисли
Ще споделя тук мнението си за ПФК “Левски” след днешния мач с ЦСКА.
Ще започна с малко предистория. “Левски” беше поет от Станимир Стоилов, който успя да научи футболисти взети от трети и втори девизии в чужбина и България, както и юноши от школата на един много приятен за фенове, футболисти и специалисти футбол. Спечели купа на България, направи запомнящи се участия в европейски турнири и породи надежди за много добро бъдеще. В един момент, преди вечното дерби с ЦСКА реши да напусне и остави своите футболисти, които му вярваха и обичаха. За фенове и ръководство, за собственик няма да говоря. Решил – тръгнал си. Да е жив и здрав. Но за футболистите това е беше истински шок. Същите тези футболисти излязаха само няколко дни по-късно и не загубиха мача с ЦСКА, въпреки чутовните сътресения в клуба. Не само това. Същите тези футболисти, взети без пари от втори и трети девизии успяха след този потоп в клуба да се изкачат в таблицата на Ефбет лигата благодарение на Елин Топузаков и да се класират за европейските турнири. След това собственикът Сираков покани за треньор Николай Костов и каза мнооого важни думи: “ ще поканя треньор, който е футболно грамотен и разбира футбола”. И го направи. Без да прави подготовка с отбора, Николай Костов успя да запише впечатляващи игри в Европа и да продължи да развива този отбор по най-добрия начин. Потретвам с футболисти от втори и трети девизии, без пари. Помня един култов израз на първата пресконференция на Николай Костов: “ като не можем да имаме тези футболисти , които харесваме, ще харесваме тези футболисти, които имаме.” И той си ги хареса наистина, но по-важното е, че и те си го харесаха истински. Дойдоха мачовете от първенството. “Левски” показваше развитие и надграждане. Губеше, печелеше, правеше равенства, но показваше категорично футболно израстване за българските стандарти, пък даже и за европейските. Ако не беше “убиван” от съдиите в някои мачове от първенството (КАТЕГОРИЧНО) до момента щеше да бъде на друго място в класирането. Стигаме до същността. Двата мача с “Лудогорец” и днешния с ЦСКА. “Левски” победи по всички футболни показатели многомилионния шампион и трябваше по всички правила да е победител в срещата. Съдийската гавра беше безмилостна към най-обичания клуб. Срамната в стил комунистическа пресконференция на “великолепната седморка” беше доказателство за “гузен негонен бяга”. Е, след няколко дни само не случайно се случи европейски резил на “Лудогорец”, но според моето скромно мнение там в сила влязоха неписаните, но безкомпромистни закони. Не злорадвадствам никак, защото съм била спортист, треньор и ръководител на световно ниво и знам, колко е тежко. Пожелавам искрено бързо възстановяване от звучния европейски шамар за Лудогорец.
Толкова за многомилионния проект. Стигнахме до днешния мач. И тук нашите научени правилно да играят футболисти спряха победния ход на също многомилионната селекция на вечния съперник ЦСКА. И бяха не само като равни, но и създадаха повече голови положения от тях. И статистиката е в наша полза. Да, грешка на 19- годишния ни вратар Пламен, млад и все още с недостатъчен опит и рутина, която е толкова важно нещо в спорта. Но същият този Пламен спаси блестящо абсолютно голово положение в 90 минута. И това трябва да се отчете.
На фона на този мой фенски анализ ще добавя, че през всичкото време, за което говоря от началото на този мой коментар ще добавя, че “Левски” няма свои медии и журналсти! Не, няма! Не се заблуждавайте за някои псевдо сини журналисти. Може би един Валентин Гранчаров. Извинявам се, ако пропускам някой, но досега не съм попадала на коментар от журналист, който истински да направи дисекция на постигнатото след абдикирането на Стоилов. Във всичкото това време определени медии не спират да дестабилизират обстановката с откровени лъжи свързани с ПФК “Левски”. Мениджъри и по- богатите клубове мътят главите на футболистите. В най-важните дни от първенството. Да, футбол е, пари е, бизнес е, но в БГ е и умишлена дестабилизация на подема, който се вижда в отбора.
Свои фенове атакуват безспирно собственик, политика на клуба и всяват непростимо напрежение по този начин и сред треньори и футболисти. Абсурдните атаки от кръжащи около клуба също не спират.
Е, след всичките изброени факти – селекция, преврати, предателства, атаки от свои и чужди, “Леевски” играе такъв футбол, че нашите единствени по рода си недостижими фенове, забравиха реалностите, както и битката за спасението на клуба и искат шампионска титла..
Ами имат право. “Левски” е.
Е, това аз наричам висш пилотаж във футболната джунгла в България на собственик, ръководство, треньорско ръководство и футболисти. Ще направя сравнение с гимнастиката. Все едно Весела Димитрова да вземе гимнастички от Б категория на България и да ги направи европейски шампионки, Айде да не са олимпийски.
Та, приятели, като спортен човек, на който спортния процес му е много ясен и като много върл фен на “Левски” ще кажа, че всички трябва да се гордеем с тези момчета, чиято цена непрекъснато се променя, защото те израстват с невероятни темпове като професионалисти. А това изисква огромен респект към Ники Костов. Нашите момчета днес бяха не само равностойни, , но и по-добри. Аз знам, че парите са важни, но също така знам, че знанията са по-важни.
“Левски” получава толкова много удари отвсякъде. Но не се предава и работи, и да, както се пее в песента : “Левски” лети…
Аз като спортен специалист съм силно респектирана от работата на треньора ни Николай Костов. Както вече написах, “Левски” си няма медии, има толкова много врагове, но се бори и успява, и ни принуждава да забравяме тежкото положение , в което се намираме, и ни кара да мечтаем за титли, евро приказни нощи, затова нека го обсипваме с любов и безрезервна подкрепа. Защото той ще успее! Ще има и своя стадион, който насилствено е отнет преди много години от центъра на София. Ще има и своите важни победи и тук, и в Европа. Ще го има винаги във времето с великата си история, със своите истински герои, чиито имена ще светят завинаги в синия небосклон и със своите ГИГАНТСКИ ВЕЛИКИ ФЕНОВЕ!
В последните години още по-осезаемо разбирам, колко “Левски” е сам в битките си и колко недостижими и велики са сините фенове!
Поклон пред вас!
P.s. Този коментар е много спонтанен след днешния мач. Не го пиша като съпруга на Наско, а като човек, отдал се и разбиращ световния спорт. Но не мога да скрия, че освен Левскарка от 6- годишна, последните 40 години съм и Насковистка.
И към журналистчето Ники Александров, за което ми казаха, че се възмущавал, че коментирам футбол: Не слушам радиото ви, но ако си казал това ще ти отговоря така: Значи Пенка, Драгана и Повлекана може да коментират, а аз не?! Е, как и защо?! По-внимателно, когато коментираш името ми, за да не се окаже, че разбирам даже и футбола повече от теб. Все пак 40 години живея с човека, който заедно с Ники Костов и Станимир Стоилов разбира най-много футбола в тази държава.
