-
-
Къде е ЦСКА-София спрямо миналата година по това време? Мръднал ли е напред, в застой ли е, или бележи регрес? Разликата само в треньорите ли е, или има други много по-съществени?
Сърбинът с британски паспорт Нестор Ел Маестро замени сънародника си Саша Илич начело на ЦСКА-София в началото на август в опит да вдигне тима светкавично на крака, да постигне почти невъзможен обрат срещу румънския Сепси в Европа и да не допусне лоша серия в първенството. 40-годишният специалист обаче не се справи с тази задача, а още в първите си медийни изяви даде да се разбере, че иска да въведе нова философия на „Армията“, за което ще се нуждае от време. Впоследствие анонсира, че очаква с нетърпение септемврийското прекъсване в шампионата, в което ще има повече време за работа с новите си възпитаници. Сега по време на следващата октомврийска пауза е време да погледнем назад, да видим какви са първите резултати от свършеното от Ел Маестро и да го сравним с направеното от предшественика му Илич преди година.
Взимаме за база първите 12 шампионатни мача от този и миналия сезон, като е важно да уточним, че в 1-ия и 2-ия кръг от настоящата кампания ЦСКА-София все още бе воден от Илич, като регистрира 0:0 с Хебър в Пазарджик и 1:0 над Крумовград на „Армията“. В следващите 10 двубоя вече начело бе Нестор и основните показатели на червените са продукт именно на свършеното от него.
И в средата на октомври миналата година, както и сега, след 12 изиграни мача ЦСКА-София бе на трета позиция в класирането, но с мачове в ръкава и чудесни изгледи. Нещо повече – още в следващата си среща тимът излезе първи с победа с 1:0 над Ботев Пд в Коматево и остана лидер чак до пролетта. Преди 12 месеца при равен брой двубои армейците изоставаха с точка от Лудогорец, а сега може ситуацията да се повтори, ако орлите спечелят мача, който имат в пасив. Така въпреки грешните стъпки срещу Хебър, Славия, Лудогорец, Черно море и Левски и трите точки по-малко от миналата година ЦСКА-София на Нестор Ел Маестро изглежда в сходна моментна позиция с тази на отбора на Илич, останал в битката за титлата до последния кръг. Основната прилика между двамата сърби е, че в този етап на сезона след различни експерименти те вече бяха намерили оптималната си тактическа постройка. Илич бе започнал да залага на формация с трима в защита, докато Ел Маестро успешно разигра схема с ромб в средата на терена. И при двамата след период на напасване с футболистите се видя, че могат да извадят максимума от възможностите им, за да постигат резултати. Но го правят по много различен начин.
Една от най-големите легенди в историята на Партизан пристигна с обещания за офанзивен подход, но бързо се разочарова от наличния потенциал и сякаш залитна твърде много към прагматизма. Но той му носеше резултати, а победителите не ги съдят. Илич разчиташе изключително много на статичните положения и още до 12-ия шампионатен мач тимът бе отбелязал 6 гола след изпълнение на корнер. Освен това Саша правеше безпрецедентни ротации, като до този етап на първенството през миналия сезон вече бе използвал 29 различни футболисти. Не се церемонеше и със смените, които му носеха сериозен процент от попаденията. Преминаването към схема с трима в отбрана пък целеше по-голяма сигурност, подобрено подсигуряване и приближаване на отделните линии. Илич не виждаше как с наличния потенциал може да играе хубав футбол и се насочи изцяло към стабилността в защита и отработените ситуации в офанзивен план.
12 месеца по-късно обаче наследникът му Нестор Ел Маестро показа, че е грешал. Сърбинът с британски паспорт също бе притиснат до стената заради липсата на резултати и някои дефицити в състава, като дори издънка при гостуването на Берое в Стара Загора можеше да доведе до уволнението му. Той обаче спази обещанието си тимът му да практикува проактивен футбол, като се нуждаеше просто да намери подходящата формация за него. С четирима в отбрана и ромб в средата на терена той показа, че едновременно може да извлече най-доброто от играчите, да постига резултати, но и да радва окото на неутралния зрител. За разлика от Саша, Нестор
налага един и същи състав с минимални ротации, като не е почитател и на ранните смени. Той също е треньор, който разчита на статичните положения, но до момента далеч не постига ефективност при тях като предшественика си. Все още отборът му се затруднява и да доминира, докато владее топката.
Друга голяма разлика е свързана със съблекалнята и отношенията треньор-играч. Докато Илич се държеше повече като съотборник с възпитаниците си, Ел Маестро затегна доста дисциплината и йерархията е много по-ясно отчетлива. Въпреки това той също е близък с футболистите, като прилага индивидуален подход спрямо всеки от тях.
И Саша, типичен продукт на сръбската школа, и Нестор, по-скоро развит от западната, поеха ЦСКА-София в период на катаклизми, но до 12-ия шампионатен мач успяха да стабилизират положението. Илич не разви стил на игра, но докара отбора до последния метър преди върха. Ел Маестро пък изгражда нова философия. Времето ще покаже кой е бил по-добрият подход.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
